сп. National Geographic - Юни 2018
National Geographic KIDS - Юни 2018

Вдъхновени ли сме да опазим природата?

2.3.2018 г.

„Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен; Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго…“ Джон Дън

„Покачването на нивото на океаните може да достигне 65 см до края на настоящото столетие“, „Разтопяването на северните ледове крие живачен ужас“, „ Глобалното  затопляне ще остави милиони хора под водата“,Планини от боклук затрупват крайбрежието на о-в Бали“. Това са само няколко от заглавията, които се въртяха в интернет пространството през последния месец. И макар тревожни сами по себе си, те едва ли са трогнали много от нас. Живакът от северните ледове е твърде далеч, че да се тревожим за него. Океаните ще се покачат с 65 сантиметра до края на столетието – едва ли ще го видим. Или просто живеем с „халюцинацията на нормалното“, както я нарича холандският архитект Рем Кулхаас – дотолкова свикнали с дадено нещо, че колкото и да е абсурдно вече не ни прави впечатление.

Какво се случва по света

Преди 30 години проф. Джеймс Хансен заяви пред Конгреса на САЩ, че глобалното затопляне е в ход.

Проучване на Световната здравна организация от 2014 година обяви въздуха в Делхи за в пъти по-мръсен от този в Пекин и определи Делхи за най-мръсния град в света.

През 2016 г. разбрахме, че в някои замърсени райони на Китай внасят чист въздух. „Ръчно опакован, чист, обеззаразен и наситен с кислород” новозеландски въздух за 30 долара бутилката. 

В края на 2017 г. се появиха покъртителни снимки на умираща от глад полярна мечка, която едва се придвижва в пустошта на Канада и отчаяно търси храна. За много хора снимките на фотографите Пол Никлин и Кристина Митермайер се превърнаха в живото лице на климатичните промени.

Пак през 2017 г. се разпространи новината за необитаем остров, превърнал се в сметище. На остров Хендерсън хора няма, но за сметка на това има 18 тона пластмасови боклуци. Островът е отдалечен от всичко и всички, но на бреговете му с уникални бели пясъци може да се намерят предмети от всички краища на света. Това са боклуци, предимно пластмасови. „Вече няма усамотени острови. Превърнали сме океана в супа от пластмаса“ казва морският еколог д-р Енрик Сала.

Воля за решаване на проблемите

Но не може да кажем, че никого не го е грижа. Има хора, организации и правителства, които са наистина загрижени за съхраняването на Земята.

Една от най-значителните мерки, предприемани досега в световен мащаб за спасяването на планетата, е подписването на Парижкото споразумение през декември 2015 г. Тогава 195 страни успяха да постигнат съгласие и да подпишат план за действие, който да ограничи вредните емисии и глобалното затопляне далеч под 2°C. Мнозина считат събитието за историческо и са убедени, че то ще промени начина ни на живот и хода на цялата планета. В момента 2/3 от вредните емисии принадлежат на 10 страни в света, но почти 150 други държави вече са помолени да ограничат въглеродните си емисии.

В същото време броят на природозащитните организации в световен план расте: Грийнпийс (Greenpeace), Международен съюз за защита на природата и природните ресурси (International Union for Conservation of Nature, IUCN), Световен фонд за дивата природа World Wide Fund for Nature, WWF), Междуправителствената група за изменение на климата (Intergovernmental Panel on Climate Chang, IPCC), Програма за околната среда на ООН (United Nations Environment Programme, UNEP), Европейска агенция за околната среда (European Environment Agency, EEA), Partnerships in Environmental Management for the Seas of East Asia (PEMSEA) и много други.

Гилбърт Гроувнър, дългогодишен председател на борда на директорите на Националното географско дружество казва: „Ние изследваме нашата планета с надеждата, че всеки ще се замисли как да лекува или да се грижи за този важен пациент, от чието здраве зависим всички.“

Струва си да се вслушаме и в думите на фотографа Кристина Митермайер, че „отговор на климатичните промени има и той може да бъде открит в малките и големите избори, които правим всеки ден“

Ще ни стигне ли вдъхновението да спасим природата навреме?

Остават много въпроси, свързани опазването на нашата Земя, чиито отговори предстои да бъдат намерени:

  • Наистина ли планетата се затопля до катастрофални нива?
  • Има ли тя капацитетът да се самоизлекува?
  • Наистина ли поради отрицателните ефекти върху здравето на хората ГМО се използват за намаляване на населението в някои региони на планетата?
  • Защо светът се нуждае от зелена революция?

За намиране на отговорите и успешното преодоляване на проблемите е нужно високо ниво на образованост по темата. Ако искате да научите повече, потърсете литература за екологията и глобалните проблеми на https://ciela.com/.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах