сп. National Geographic - Ноември 2017
National Geographic KIDS - Ноември 2017

Войната на капитаните, които защитиха Съединението

14.11.2017 г.

На 14 ноември се навършват 132 години от избухването на Сръбско-българската война /1885 г./, която ще остане в историята с наименованието „Войната на капитаните срещу генералите“.

Съединението и Балканите

На 6 септември 1885 г. в Пловдив, седем години след Руско-турската освободителна война, България е била разделена на две - Източна Румелия и Княжество България - под руско влияние. Тогава чрез безкръвен преврат е обявено Съединението на България.

Балканските ни съседи са недоволни от това, че в региона се образува една силна държава, която по територия и население е по-голяма от тях. Веднага след Съединението Гърция и Румъния са готови да извършат мобилизация и да търсят компенсации за сметка на България.

Първата се насочва към населената с българи Македония, а втората иска да заграби Южна Добруджа. Само намесата на Великите сили ги възпира да не обявят война на страната ни. Сърбия, която има планове за хегемония сред славянското население на Балканите, е категорично против Съединението.

На 9 септември 1885 г. Сърбия мобилизира запасните чинове. В страната излизат стотици статии, книги и плакати с пропагандно съдържание срещу Съединението.

Съотношение на силите

Подтикната от Австро-Унгария Сърбия ни напада изненадващо на 14 ноември /по нов стил/ 1885 г. Общият план на Сърбия е придвижване по пътя Пирот – Цариброд и чрез числено превъзходство да разбият българите в пограничните райони до Цариброд, след което да бъдат победени и пристигащите тракийски български части и да се превземат Видин и столицата на България – София, където сам крал Милан Обренович да излезе на трибуните и да продиктува исканията си за мир: 1. цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъде включена към сръбската държава; 2. сръбска окупация над останалата част от Княжеството; 3. преместване на българската столица от София в Търново; 4. огромна парична компенсация.

Сърбия разполага с 42 000 души и 800 кавалеристи за фронта срещу София (Нишавска армия) и 21 000 души на видинския фронт (Тимошка армия), както и 8 800 резерв, снабдени с пушки Mаузер-Миланович и 400 морално остарели оръдия, като се очакват още около 30 скорострелни модерни оръдия да пристигнат от Франция. По-късно сръбската войска достига до над 120 000 души, от които 103 000 редовна армия.

Българите не разполагат с достатъчно офицери, защото Русия е изтеглила своите офицери след обявяването на Съединението. Единствената надежда са завърналите се около 40 млади български офицери от руските военни академии, които са завършили само месец преди това, а някои дори са прекъснали обучението си. Сержантите също не достигат, затова за сержанти в българските роти са назначени 30 юнкери. Общо през казарма в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души, и заедно с доброволците и опълченците, армията наброява малко над 100 000.

Българската пехота разполага със стари пушки, а артилерията с 200 артилерийски оръдия, които са обаче доста по-добри от сръбските антики, но 40 от тях са повредени и неизползваеми.

Сливнишката епопея

Българските военни тогава решават твърдо сливнишките височини да бъдат позицията, където да спрат нападението на сръбския военен елит, докато правителството, водено от княз Александър I Батенберг, иска да чака сърбите край Вакарел. Българските капитани обаче не са съгласни с това и въпреки намеренията на Батенберг, искат да задържат сръбската войска на Сливница. По тази причина и първите сръбски отряди, които се насочват в местността, са неприятно изненадани, когато виждат над Сливница на хълмовете в Гълъбово, Три уши и Малово българските отряди.

Другата част, която на третия ден се насочва в посока Божурище се изкачва южно от Войводино, Могила и Шезуб. Там българите разполагат с осем оръдия. Именно с техните изстрели, нашите спират сърбите, когато прииждат за два дни – 15 и 16 ноември. През тези два дни сърбите сломяват съпротивата край Калотина, Драгоман, минават през Габер.

Заради тези успехи сръбският крал Милан казва, че ще си пие кафето вечерта пред турската джамия в центъра на София - нещо, което скоро разбира, че няма да стане.

Българските капитани, които се намират в позицията над Сливница, използват трикове върху сърбите. Тогава все още войската ни е била малобройна. Българските отряди се придвижват за две денонощия от турската граница до Сливница. Имало е по това време влак единствено до гара Септември, от там те са вървели пеша и на коне по трима души. Когато пристигат веднага се включват във военните действия.

Интересен факт е, че самият капитан Коста Паница с неговия малоброен отряд е правил няколко задвижвания на полето, за да създаде впечатление пред сърбите, че българската войска е по-многобройна.

Най-тежки са боевете при Сливница на 17-19 ноември /нов стил/, когато се решава и изходът от войната. Изходът от сражението е бил 50 на 50. Тогава обаче сръбският отряд на Моравската дивизия, който минава през Брезник, Гургулят и Делян, след като влиза в село Златуша, получава изненадваща атака от осемте оръдия от артилерията, която е над с. Гълъбовци. Тогава командващ артилерията ни е кап. Христо Попов. Тя внася сериозен смут сред сърбите, чието намерение е било през с. Златуша и Банкя да влязат директно в София. Затова боевете край Гургулят изиграват основна роля за хода на цялата битка, защото Моравската дивизия не успява да премине в настъпление, а 1200 души са пленени.

Ходът на войната е преобърнат сърбите отстъпват, а българите последователно освобождават всички територии и стигат до Пирот. Великите не позволяват по-нататъшно българско настъпление и на 28 ноември 1885 г. бойните действия са прекратени. Войната трае само 14 дни, а мирът между българи и сърби е възстановен в Букурещ. /БГНЕС

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах