сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Коста Тодоров - една луда балканска глава

13.7.2017 г.

„Продавач на сладолед и говорител по Би Би Си. Кавалер на Почетния легион и на четири смъртни присъди. Поет и белетрист, историк, журналист и художник.“

„Четник в Македония и революционер в Русия. Воин в Шампан и затворник в Одеса и София. Съратник на Стамболийски, П. Д. Петков и Г. М. Димитров. Приятел на Ерио, Вандервелд и Марина Цветаева. Дипломат в Европа и изгнаник в света. Продавач на сладолед и говорител по Би Би Си. Кавалер на Почетния легион и на четири смъртни присъди. Поет и белетрист, историк, журналист и художник. Певец на романси, шансони и странджански песни. Автор на двадесетина книги – на български и френски, на руски, английски и сърбохърватски. Роден в Москва, живял в Европа и Америка, починал в Париж. Едновременно: Аристид, Дон Кихот и… Коста Тодоров.“  - така го представя Паун Генов, негов биограф.

Коста Тодоров е роден на 13 юли, 1889 година в Москва в семейството на офицера капитан Васил Тодоров, емигрирал от България след провала на Деветоавгустовския преврат в 1886 година. Майка му е македонска българка, а баща ѝ е участник в освободителното движение. Брат му Кирил загива при обсадата на Одрин, а брат му Васил е убит като кадет в Русия, участник в Доброволческата армия на генерал Сергей Марков в 1918 г.

Една от книгите, които издава е „Изповедта на една луда балканска глава“ (публикувана отново от издателство Изток-Запад през 2012 г.). Там разказва следната история:

"Роден в Москва. Руснак?
- Не, българин.
Беше през ноември 1940 г., в една нюйоркска поща, където се регистрирах като чужденец.
- И так, вие сте български поданик - каза чиновникът. После учудено вдигна очи от въпросника, който бях попълнил.
- Воювал сте във френската армия?
- Да, през Първата световна война.
Той продължи да чете: "Делегат в Обществото на народите... Понастоящем кореспондент на югославския печат..." Объркан замълча, после сякаш внезапно прозря.
- Разбирам, вие сте евреин.
- Не, не съм.
Той махна с ръка и ме отпрати с дружелюбен жест.
- Предавам се - рече."

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах