сп. National Geographic - Март 2019
National Geographic KIDS - Март 2019

Котките са се опитомили сами още през каменната ера

21.6.2017 г.

Много преди да завладеят древния Египет, котките са съблазнявали земеделци от каменната ера и оттогава започват да превземат човешките домове и сърца, сочи ДНК изследване.

Първата дива котка, която се отправила на пътуване и станала прародителка на днешните домашни котки, е Felis silvestris lybica – котка, малък подвид от Близкия изток, която започва да колонизира целия свят, разкриват изследователи.

Най-вероятно тази котка е стигнала до Европа с кораби от региона на Анадола в днешна Турция преди около 6000 години. „Завладяването на света започва през Неолита”, сочи изследването.

Неолитът е последната глава от Каменния век – период, когато праисторическите хора, които дотогава са номади, които ловуват и събират храна, за пръв път се опитват да отглеждат зърно и да строят постоянни селища. Селското стопанство привлича нападащите зърното плъхове, а те пък привличат котките.

За древните общества котките в хамбарите, селските котки и корабните котки осигуряват защита срещу паразити, особено срещу гризачите, които причиняват икономически загуби и болести, пишат изследователите в сп. Nature Ecology & Evolution.

Научният екип е изследвал ДНК на 230 погребани и мумифицирани древни котки в опит да сложи край на дебата кой стои в основата на превръщането на дивата котка в пухкавото същество, което днес се изтяга да дивана ни.

Като се има предвид очевидното почитане на котката – обезсмъртена в статуи, рисунки и дори мумифицирани трупове, се смята, че древните египтяни са били първите опитомители на котки няколко века преди Христа.

Други учени обаче посочват, че скелетът на котка, открит в детски гроб в Кипър, датиран 7 500 години преди Христа, сочи, че египтяните са били изпреварени.

Felis silvestris lybica започва да се разселва, когато първите зедемеделци започват да мигрират към Европа – около 4 400 година преди Христа, изтъква съавторката на изследването Ева-Мария Жеил от френския изследователски институт CNRS.

„Това може да се приеме за показател, че котките са били разселени от хора с кораби или по суша”, вероятно по древните търговски пътища. Няколко хиляди години по-късно, по времето на фараоните, египетски вариант на lybica се разпространява в Европа по време на втора вълна, а стига и по-далече, което отприщва нещо като „мания” по котките.

„Манията по египетските котки бързо се простира през целия древногръцки и древноримски свят и дори отвъд тях”. Имайки предвид, че тези котки вероятно са приличали много на братовчедите си от Анадола, учените градят хипотеза, че успехът на египетската котка се е дължал на нейните особености – „промени в социализирането й и опитомяването й”.

Дивите котки са самотни ловци със своя територия без йерархична социална структура – явно неподходящи кандидати за опитомяване. И все пак днес в света има около 500 млн. домашни котки – по една на всеки десетина души.

Техният предшественик F. s. lybica все още може да се види в природата. Живее в Северна Африка и на Арабския полуостров. През хилядолетията опитомените котки се кръстосват с други подвидове диви котки – включително и европейски, които са срещнали по време на завладяването на света.

В резултат на това много европейски диви котки също имат у себе си по нещо от домашната котка, а lybica е част от техния днешен геном. Изследването разкрива, че за разлика от кучетата и конете, хората не са отглеждали котки защото са красиви, поне през първите няколко хиляди години. И до днес домашните котки много напомнят на дивите си братовчеди по структура на тялото, поведение и начин на действие.

Кучетата пък варират в породите си от ротвайлер до чухуахуа, но нито едно не напомня прародителя им вълк. Когато започва селекцията, котките се отглеждат най-вече заради шарката си. За пръв път продълговатите ивици се изписват по гърбовете на котките през Средновековието в периода 500-1300 година. Точките и петната на днешните домашни котки не се срещат при дивите, които са на ивици. „Едва през ΧΙΧ век започват да се използват програми за развъждане, за да се получат породи, плод на въображението, но и те не са твърде различни от дивите котки”, подчертават учените. /АФП

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах