сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Геолози: Животът на Земята се е зародил на сушата, а не в океана

14.5.2017 г.

Учени откриха в Австралия едни от най-древните следи за живот на Земята, формирали се край горещите гейзери на сушата преди около 3,5 милиарда години.

Пред списание Nature Communications изследователката Тара Джокич от университета на щата Нов Южен Уелс в Австралия заяви:

„Сходната структура при отлаганията на формацията Дресер (вулканични породи) и породите на съвременните гейзери показват, че древните горещи източници не са се различавали силно по своя облик и свойства от техните съвременни „наследници“. Нещо подобно може да е ставало и на Марс и ние трябва да се насочим към търсене на живот и на неговата повърхност, изучавайки подобни отлагания“.

Първите живи организми са се появили на Земята по време на архайската ера и засега не съществува общоприета гледна точка относно това как и къде се е зародил животът.

Към днешна дата има няколко изкопаеми свидетелства, че микробите вече са съществували в първичния океан на Земята преди около 3,4 милиарда години, но мнозина учени смятат, че животът може да се е зародил много по-рано.

Последните години все повече биолози еволюционисти стигат до извода, че животът може да се е зародил не в океаните на Земята, а на сушата, в езерата или в „гърлата“ на гейзерите и вулканите. В полза на тази версия говори фактът, че на сушата е имало редица жизненоважни елементи, включително молибден, бор и азот, които са били твърде малко в „супата“ на първичния океан.

Джокич и нейните колеги откриха първите „веществени“ доказателства за тази хипотеза по време на разкопки в западна Австралия, където има породи от формацията Дресер, формирали се преди около 3,48 милиарда години по време на предполагаемата епоха на зараждане на живота на Земята.

Регионът Пилбара, където се намират тези залежи, е бил един от най-мощните огнища на вулкани на Земята по онова време. Значителна част от неговите вулкани и хидротермалните източници се намирали под водата, но част от тях, както разказва Джокич, е била на сушата.

Геолозите вече намирали следи от микроби в „подводните“ отложения на Пилбара, но не се опитвали да ги търсят на сушата, която ще бъде заселена чак след три милиарда години, както смятали учените. Оказало се, че те са бъркали.

Екипът на Джокич откри много следи от микроби в две различни породи от т.нар. "гейзери" – планински породи, формирали се във водата на гейзерите и горещите източници. Вътре в тях учените намерили отпечатъци от микроби и минерали, формирали се единствено вътре или в присъствието на живи организми, а също мехурчета на газ, за чието възникване са необходими бактерийни белтъчини и други полимерни молекули.

Геолозите твърдят, че като цяло тези отложения по нищо не се различават от онези, които възникват в съвременните горещи източници и гейзери в парка Йелоустоун и в други области на вулканичната активност.

Съответно, може да се каже, че гейзерите и вулканичните потоци наистина са могли да бъдат едни от първите огнища на живот на Земята, а също и на други планети, като примерно Марс, където такива условия е имало в миналото. /РИА-Новости

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах