сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Денят на Свети Георги

6.5.2018 г.

Свети великомъченик Георги Победоносец (ок. 275-281 г. – 23 април 303 г.) е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра в Източноправославната църква.

Едва на 20 годишна възраст Георги, който по това време е войник в армията на Римската империя, получава военната титла трибун.

Заради уменията си на боец и пълководец Георги е привлечен в личната гвардия на император Диоклециан. Когато обаче през 303 година императорът издава едикт за преследване на християните, Георги разкрива, че е християнин и се обявява против решението на Диоклециан.

Разярен от поведението на своя войник, императорът заповядва Георги да бъде измъчван и екзекутиран като предател.

Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за вярата и като небесен воин и закрилник.

Мощите на свети Георги са погребани в палестинския град Лида (днешен Лод в Израел). Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Англия, България, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.

На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван почти винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

На 6 май в България се чества и Денят на храбростта и празник на Българската армия. Той започва да се чества в българската армия още с нейното създаване.

С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника.

През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът продължава да се отбелязва с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст“. Тържеството завършва с военен парад.

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май.

От 1931 г. Денят на Храбростта и победите е обявен за боен празник на войската.

За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.

След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г. Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - деня на решителните боеве при Шипка.

Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май е обявен за Ден на Храбростта и празник на Българската армия. /БГНЕС

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах