сп. National Geographic - Август 2019
National Geographic KIDS - Август 2019

Евангелията – кaквo знаем за тях?

28.4.2019 г.

Авторството на евангелията е спорно, макар че четирите канонични евангелия традиционно се свързват с апостолите Матей, Марко, Лука и Йоан. Не е известно къде и кога точно са били създадени. Не знаем и колко други евангелия са били написани за живота и смъртта на Иисус в една епоха, когато много по-разпространени са били устните разкази. И все пак - какво знаем?

Думата "евангелие" идва от гръцката дума euangelion (evangelium на латински) - "достоверно послание", която по-късно придобива значението "блага вест".

По различни косвени данни се съди, че времето на написване на всяка от свещените книги на Новия Завет е втората половина на I век.  Предполага се, че Евангелие от Матей е написано най-рано от всички - в периода  между 50-та и 60-та година. Евангелията от Марко и Лука са написани малко по-късно, но преди 70-та година, а най-късно е написал своето евангелие Йоан - в края на I век, когато вече е бил в дълбока старост.

Заради сходствата помежду им творбите на Марко, Лука и Матей се приемат за синоптични евангелия (от гръцки "видени заедно"). Тези три писания значително се различават от евангелието на Йоан, което поставя Иисус в много развита теологична рамка, илюстрирана с дълги монолози.

Евангелията са написани на древногръцки - на александрийско наречие, което е на практика народен гръцки език, говорим или разбиран в обширни части на Римската империя.

През първите векове на християнството това, което ние наричаме Църква – функционираща посредством низходяща йерархия от свещеници и епископи система – е само една от многото вдъхновявани от Иисус групи.

Около 180 г. Ириней, епископ на Лион в тогавашна римска Галия, пише дълъг трактат със заглавие „Срещу ересите“. Книгата е яростно изобличение на всички, чиито възгледи относно Иисус и неговото послание се различавали от тези на официалната църква.

Епископ Ириней е считан за първия систематичен теолог.  В книгата си той посочва, че главното основание, на което се гради цялото християнско вероучение, са четирите новозаветни евангелия, написани от учениците и очевидците на Господа. Все пак, изминават още близо 150 години, преди тези четири евангелия окончателно да бъдат приети като канонични.

Ириней е трябвало да се сражава с много еретици, голяма част от които били гностици (на гръцки гносис означава „познание“).  Докато християните като Ириней подчертавали, че единствено Божият син Иисус е едновременно човек и Бог, гностиците проповядвали, че обикновените хора могат да се свържат с Господ.

Освен четирите канонични евангелия съществуват и около петдесет апокрифни, повечето гностически, които не са включени в църковния канон - "Първоевангелие от Иаков", "История на дърводелеца Иосиф", "Евангелие от Тома", "Евангелие от Никодим" и други. В някои от тях се съдържат и легенди, отнасящи се до детството на Христос.

Допреди няколко десетилетия можехме да получим представа за подобни доктрини единствено от изобличенията на техни противници като епископ Ириней, но през 1945 г. египетски селяни откриха голям брой отдавна загубени гностически текстове, заровени в глинен съд край град Наг Хамади. Сред тях имаше и повече от десет съвсем нови версии на Христовите учения, включитело Евангелия от Тома и Филип и едно Евангелие на Истината. В началото на XXI век стана ясно, че е открито и Евангелие от Юда.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах