сп. National Geographic - Август 2019
National Geographic KIDS - Август 2019

„Колкина дупка“- най-новият природен феномен на България

6.4.2017 г.

„Пещерняци от цяла България, обединявайте се!“, призоваха спелеолозите Светослав Маринов и Делчо Топалов.

Повод е тяхното ново откритие , а именно най-новата дълбока пещера в България „Колкина дупка“ - 408,5 м. По този начин досегашният рекорд от -397м. на пещерата Райчова дупка в Троянския Балкан бе изпратен в историята.

„Принципно мястото не е за любители, там вече е за хора с подготвена физика и психика. Също така и телосложението е много важно. По-едрите хора берат много ядове там“, казаха спелеолозите от пещерен клуб „Под ръбъ“, който има за цел да насърчава и развива спелеологията по всякакъв възможен начин.

„Работата е страшно много и тепърва има да се картира и изследва. Има много места, които не сме изследвали, дори не на дъното, което сме стигнали, а по пътя до там“, допълниха те.

Природният феномен Колкина дупка, намиращ се в Понор планина до село Зимевица, община Своге, е от изключително значение за географските представи и идеите за пещери в България. Според научни изследвания тази пещерна система има потенциал за развитие до -800 м. денивелация и над 10 000 м. хоризонтални галерии.

„Имаме нужда от хора и в частност от финансови средства“, за да продължим с проучванията, апелираха младите изследователи. „Пробихме една фурна дълга единадесет метра, за която се борим вече четири години. Мястото е много неприятно за работа. Непрекъснато духа силно студено течение , направо ти отнася главата. След петнадесет минути работа там става доста студено и трябва да излезеш, за да почиваш. Въртяхме се на групи. За четири години всеки от нас има сумарно около месец там. Работата долу е супер много, а ние сме малко“, обясниха трудностите в работата си двамата спелеолози.

„След това почва един доста дълъг меандър с петстотин метра дължина и сваля около трийсет метра денивелация, което е доста сериозно. Този меандър е доста по-широк от предните части. Минава се за около час – час и половина, в зависимост с какъв багаж си. След това има няколко отвеса, два от тях са много големи - над 50 метра. Впоследствие стигнахме и до последното място, което сме картирали на -476м. зала Калоян. Това е изключително огромна зала. Да кажем, че е около 100-150 метра дълга и 20-30 метра широка в най-широката си част и на места стига до 45 метра височина“, обясниха двамата изследователи.

По думите им експедициите са много. „От 2007 г. до ден - днешен. Тогава влязохме за първи път под ръба. Решихме да пробваме дали ще се отвори нещо по-голямо в тази дупка, знаейки, че има перспектива в нея. През 2009 г. направихме първата по-голяма експедиция. Отидохме, поразместихме два - три камъка и се отвори първият голям отвес, който е 40-метров. Долу, за наше нещастие, свърши, но течението се усили, а щом има течение, има и път. През 2013 г. се отвори една значителна част. Хвърлихме изключително много труд и работа през годините и до ден-днешен“, разказаха Светослав и Делчо.

„Всеки, който иска да помогне, може да се обърне към председателя на клуба или към някого от клуба или на клубния сайт и ще му бъде обърнато внимание“, увериха те. Спелеолозите от “Под ръбъ” прекарват значителна част от времето си в планините. Членовете на клуба организират и участват в експедиции, изследват пещери и пропасти, а основната им цел е да насърчават спелеологията на територията на община Своге, страната и чужбина. Основен двигател е приятелството и изследователската страст. Усилията им са подкрепени от партньорите им от Сохо център и Банско филм фест. /БГНЕС

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах