сп. National Geographic - Септември 2019
National Geographic KIDS - Септември 2019

Берковица – недокосната от времето красота, съхранена от хората

27.2.2017 г.

Живописната красота на Берковица в подножието на връх Ком остава недокосната от времето, въпреки обезлюдяването на региона и ниския жизнен стандарт на българите, останали по тези места.

Всяко кътче от историята на града блести с достолепието на времето и е израз на достойнството на хората, съградили и съхранили тези реликви.

На площад „Йордан Радичков“ в центъра на града се издига величествено Часовниковата кула - един от символите на Берковица. Тя е изцяло запазена, макар да е строена е в далечните 1762 г. – 1764 г. Тя е една от най-старите часовникови кули в България с действащ часовников механизъм. Висока е 21.24 м. и се отличава с изчистени архитектурни линии. Построена е от местни майстори, които са използвали камък от с. Гинци. Опасана е с дървени пояси, а за да влиза вътре светлината на всяка от стените има по един отвор. Вътре в кулата са монтирани камбаната и часовниковият механизъм, ръчно изработен от бесарабски българи в Букурещ и е донесен през 1764 г. Тогава най-отгоре е била поставена метална емблема - полумесец и знаме. Върху нея на 4 декември 1877 г. руски войник, участвал в освобождението на Берковица го заменя с християнски кръст.

Най-старата църква в града е храм „Рождество на Пресвета Богородица“. Църквата е била средище на мъжко и девическо училище, духовен извор на берковчани. Тя е преизградена през 1843 г. Иконостасът е изработен от самоковски дърворезбар. Иконите изписва Димитър Зограф. Те могат да се причислят към най-доброто създадено в България през Възраждането. Камбанарията е изградена през 1897 г . Камбаните в нея са две, изработени през 1845 г. в град Будапеща.

Признателните българи в града са издигнали паметник на първия кмет на града хаджи Петър хаджи Илиев /1832 - 1913 г./. Той е една от големите личности на Берковица през Възраждането и след Освобождението. Ползвал се е с любовта и уважението на своите съграждани, които са го считали за най-мъдрия, почтен и родолюбив берковчанин. Той е и първият кмет на Берковица през 1878 г. като е заемал поста общо 6 пъти до 1905 г. Пет пъти е бил народен представител, включително и в Учредителното събрание, което изработва Търновската конституция. 

Берковица се свързва и с името на колоритния писател Йордан Радичков. Не случайно и централният площад носи неговото име. А в единия му край се издига „Дървото на живота“ - дърворезба по мотиви на творчеството на Радичков. В него са вплетени едни от най-емблематичните Радичкови образи - таласъми, птици, лисици, врабчета… Дърворезбата пресъздава селския бит на магичните разкази на гениалния автор. 

Къщата музей на Иван Вазов също е сред посещаваните забележителности на града.  Вътре в нея е изложена експозиция, която разказва най вече за берковския му период – от 1879 – 1890 г. /БГНЕС

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах