сп. National Geographic - Октомври 2017
National Geographic KIDS - Октомври 2017

Робърт Фиск: Социалните медии създават свят на лъжи

11.1.2017 г.

Робърт Фиск: Подозирам, че "постистината" има повече общо със социалните медии, отколкото с фалшифицираните избори.

Използването на социални медии в отразяването на битката за източно Алепо беше изключително опасно, дори смъртоносно, след като нито един западен журналист не информираше директно от източно Алепо. Много щети бяха нанесени върху доверието в журналистиката (и политиците), които застанаха на едната страна на историята, след като нямаше нито един репортер да потвърди със собствените си очи това, което социалните медии съобщаваха. Ние прехвърлихме журналистиката към социалните медии. Въоръжените мъже, които контролират районите, от които идват тези информации, знаят, че могат да използват същия трик следващия път. Те ще го направят и в Идлиб. Но този проблем за региона е много по-голям, отколкото е за една сирийска провинция.

Става дума за податливостта на фактите в целия Близък изток. 250-те хиляди "хванати в капан" мюсюлмани в източно Алепо изглежда са били малко по-малко от 90 000. Вече е възможно най-малко 160 000 от цивилните, "хванати в капан" в източната част на Алепо, всъщност изобщо да не съществуват. Но никой не казва така. Тази статистика за 250- хилядите, това число, използвано във всяка информация за обсадения анклав, сега е забравена или пренебрегната от тези, които я използваха. Нито пък някой ни каза за цивилните в Палмира, който отново е в ръцете на "Ислямска държава"? А какво е положението в Мосул? Дали не сме на път да освободим един милион цивилни, хванати в капан там от джихадистите?

Сега американците казват, че иракските сили се "прегрупират" и "препозиционират" около втория по големина град в Ирак. Но "прегрупирането" и "препозиционирането" е това, което силите на Британския експедиционен корпус направиха със своето отстъпление към Дюнкерк. Как можем да се оплакваме от лъжите на Тръмп и "брекзитърите", когато ние, журналистите, дялкаме на малки парчета фактите в Близкия изток? Моят любим журналистически философ Финтан О'Тул от "Айриш таймс", написа точно този месец, че "лъжливостта на политиката през 2016 г. е била наистина удивителна, както в своята наглост, така и в своята ефективност.

Твърдението на привържениците на "Брекзит", че 350 млн. паунда на седмица ще могат да бъдат пренасочвани от британската вноската в ЕС към националното здравеопазване бързо и напълно беше разрушено. Лъжата, според О'Тул, "плува свободно, без да се преструва, че се базира на доказателства". Никъде това не е по-страшно от отричането на Холокоста (или арменския холокост), когато социалните медии (О'Тул конкретно назовава Facebook и Google) "сега насочват потребителите към фалшиви новини и отвратителна неонацистка пропаганда. Тези компании използват в своя защита понятието "многообразие на гледни точки", един Оруелов евфемизъм, при който вярата, че Холокостът никога не се е случвал, е също толкова валидна, колкото и че се е случил. Днес не се нуждаем митинги или кинопрегледи, защото имаме интернет и социалните медии – болестта на нашата епоха. Това е като зависимост от наркотици, които по силата на скандалното "многообразие на гледни точки" представят морала и неморалността като част от пейзажа, който се разпростира чак до хоризонта.

Дори ние, скромните репортери, можем да видим какво се случва – например много хора са започнали да вярват в неща, които не са истина. И ние им помагаме. И това е нещо невиждано преди. Днес можете не само да отречете историята - арменския и еврейския холокости, дневника на Ане Франк, газовите камери на Аушвиц. Можете да изричате лъжи, големи или малки, за почти всичко, което ви дразни. Близкият изток, с нашата журналистическа помощ, е дълбоко в същия фалшив свят. Всеки диктатор сега се бори с "тероризма" - заедно със САЩ, НАТО, ЕС, Русия, "Хизбула", Иран, целия Арабски залив, Китай, Япония, Австралия и - кой знае? - вероятно Гренландия. Хората живеят в свят не на "постистината". Те живеят в свят на лъжите. /БГНЕС ------

Предлагаме статията на Робърт Фиск от в. "Индипендънт" със значителни съкращения.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах