сп. National Geographic - Април 2017
National Geographic KIDS - Април 2017

Зигмунт Бауман почина на 91 години

10.1.2017 г.

Един от най-значимите социолози и философи на нашето време, Зигмунт Бауман, почина днес на 91-годишна възраст в дома си в Лийдс, Англия.

Той ще остане в историята като един от основополагащите теоретици в областта на социологията и отявлен защитник на бедните и онеправданите заради процесите на глобализацията.

Бауман е роден на 19 ноември 1925 г. в Познан, Полша в семейство на евреи. През 1939 г. семейството му бяга от бедността и антисемитизма на изток към Съветския съюз след инвазията на нацистите в Полша. Още в тийнейджрските си години Бауман започва да служи в контролирана от СССР Първа полска армия, като инструктор по политическо обучение. Той взима участие в битките при Колберг (настоящ Колобжег) и битката при Берлин и през май 1945 г. е награден с Полския военен кръст за доблест. След края на войната, той бързо прави успешна кариера във въоръжените сили и в началото на 1950 се превръща в един от най-младите специалисти в полската армия. През тези години той е и комунист и член на Полската работническа партия. Бауман учи социология и после философия в Университета на Варшава, където по-късно започва да преподава, но е принудени да напусне вследствие на Шестдневната война през 1968 г.

Професор по социология в Университета на Лийдс оттогава (и от 1990 почетен професор), социологът оставя зад гърба си над 40 книги. Той става известен на първо място със своя анализ на връзките между модерността и Холокоста и постмодерния консумеризъм. В книгата си „Модерност и Холокост", той разглежда масовото изтребление на евреи като последица от стълбове на модерността като индустриализация и рационализирана бюрокрация.

Като най-важна своя задача Зигмунт Бауман приема търсенето на модел за съвременното общество. Обръща внимание, че идеята за постмодерността е въведена като набор от отсъствия, артикулирана чрез фрази, като "изчезнали са", "няма вече", "липсват" и т.н. Той защитава и тезата, че е необходимо да се конструира теоретичен модел на постмодерното общество, при което то да не бъде третирано като криза, деформация или упадък на предишното състояние.

Последната му книга излезе миналата година под заглавие "Бежанци пред дверите на Европа", в която анализира политическия и медиен дискурс по отношение на мигрантската криза. В нея той описва миграцията като "естествено състояние на човечеството" и осъжда "обезчовечаването на търсещите закрила" от страна на медиите и политическия елит. Той тълкува "езикът на омраза", упражняван срещу новопристигналите като защитен механизъм срещу породилата се от мигрантите „екзистенциална несигурност“ в европейската общност. През 2012 г. ученият посещава България, където изнася лекция пред Софийски университет "Св. Климент Охридски" и бива удостоен с Почетния знак на Института за изследване на обществата и знанието на БАН. /БГНЕС

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах