сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Древните олимпийски игри

5.8.2016 г.

Голите състезатели в Олимпийските игри са демоде. И не само те.

Много от чертите на древните олимпийски игри ще бъдат добре познати и на феновете на предстоящите игри в Рио де Жанейро: елитно международно състезание, аплодиращи тълпи, бягане, борба, хвърляне на диск и копие. Тогава, както и сега, олимпийците  тренирали години наред с опитни треньори, а победителите били обсипвани с хвалби и богатство.



Други елементи от древните игри обаче биха се сторили странни на днешните зрители. Трудно е да си представим съвременни олимпийски игри, на които се принасят в жертва 100 вола или в които публично налагат с камшик спортистите, хванати в измама. Състезателите често гадаели по вътрешностите на жертвените животни дали ще победят и били награждавани само ако спечелят (награди за второ и трето място не е имало).

Въпреки ясната нишка на приемственост между древните и съвременните игри, оригиналните били силно повлияни от войните и религията.

Първите документирани игри се състояли през 776 г. пр. н.е. в местността Олимпия в Северен Пелопонес. Най-вероятно те произлезли от пракиката да се организират погребални състезания в чест на загинали воини и местни герои, макар някои митове да сочат полубогa Херакъл за основател на игрите. Те били организирани на всеки четири години в продължение на близо 1 200 години без прекъсване, но били премахнати през 393 г. сл. Хр. от император Теодосий -християнин, според когото боготовренето на Зевс по време на игрите било омразна езическа практика.

Войните в древния свят вдъхновили много от олимпийските събития.  При игрите, наречени "хоплитодормия",  25 спортисти трябвало направят две обиколки на олимпийския стадион (който бил дълъг 192 метра), облечени с бронзови наколенници, шлемове и  щитове, които вероятно тежали по над 13 килограма. Състезателите по хвърляне на копие мятали оръжията си към щит, закрепен на прът, докато галопирали на кон – обичайна военна практика, документирана от историка Ксенофон.

Състезанието с колесници с два или четири коня било изключително опасно и популярно. Само богатите можели да си позволят разходите по поддръжката на конете и колесниците. Те често си приписвали славата от победите, но по принцип наемали състезатели, които вместо тях се изправяли пред рисковете на надбягването.

Известно е, че римският император Нерон се е състезавал с колесница в Олимпия през 67 г. от н.е. Той участвал с впряг от десет коня, но бил изхърлен от колесницата си и не успял да финишира. Въпреки това бил обявен за победител с обяснението, че ако бил стигнал до края щял да спечели.

"Тежките" състезания също били свързани с битките. Тук влизали боксът, борбата и комбинацията от двете, наречена "панкратион". Боксьорите носели тънки ръкавици, направени от кожени ремъци, и се биели на открито, което означавало, че нямало как да притиснат опонента си в ъгъла и това удължавало времетраенето на битката.

Борбата и панкратионът също били брутални. За да спечелят, борците трябвало да хвърлят опонента си на земята три пъти. Тъй като не били разделяни според теглото им, по-едрите борци определено имали преднина.

Въпреки военния си оттенък, древните олимпийски игри били причина за възцаряването на временен мир между често воюващите гръцки градове-държави. Надпис върху сребърна плочка, известен като „Свещено примирие“, гарантирал безпроблемното пътуване на спортистите към и от игрите и забранявал на държавите-участнички да воюват докато трае Олимпиадата. Тъй като някои от спортистите пътували от Северна Африка, Мала Азия, Западна Испания и района на Черно море, това примирие понякога продължавало три месеца. Нарушителите трябвало да платят глоба под формата на сребро в храма на Зевс в Олимпия.

Царят на гръцките богове бил удостояван с щедри жертвоприношения. До втори век от новата ера купчината пепел, натрупала се от жертвоприношенията през вековете, стигала до седем метра височина. В деня на откриването участниците, както и техните братя, бащи и треньори, се заклевали пред Зевс, че ще спазват правилата и че са тренирали в продължение на поне десет месеца.

За някои обаче измамата била неустоимо изкушение. Нечестните борци се намазвали със зехтин, за да избегнат хватката на противника си. Подкупването на съдиите или дори на други състезатели били друг похват, за който са намерени писмени доказателства. Онези, които били улавяни в измама, били публично бичувани и глобявани и срамът им бивал увековечаван в скулптури, наредени покрай пътеката, която водела към стадиона.

Международният олимпийски комитет едва ли би възобновил този обичай.

Подобни материали

Игрите на Рио

Тъмната история на бляскавите Олимпийски игри

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах