сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Озоновата дупка намалява

1.7.2016 г.

Учени откриха доказателства, че озоновата дупката най-сетне намалява - благодарение на постепенното премахване на вредни химически вещества през последните 30 години.

След три десетилетия наблюдение учените най-сетне забелязаха първите следи от зарастването на озоновата дупка в Южното полукълбо.

През 1974 г. Марио Молина и Шерууд Роуланд, химици от Калифорнийския университет, публикуват статия в списание Nature, посветена на заплахите за озоновия слой от хлорвъглеводородните газове (HCFC, HFC). По това време тези газове широко се използват в различни спрейове и като охладители в хладилната индустрия и бързо се трупат в атмосферата. Според новаторското откритие на Молина и Роуланд – за което получават Нобелова награда за химия през 1995 година – атмосферата има „пределен капацитет да абсорбира хлорни атоми в стратосферата".

Химическата индустрия сериозно напада твърденията на Молина и Роуланд, но те са доказани 11 години по-късно - през 1985 година, когато екип английски учени обявяват бедствените последици: хлорвъглеводородните газове са образували дупка в озоновия слой, а загубата му може да доведе до по-чести случаи на рак на кожата при хората и при животните.

Намаляването на изхвърлянето на вредните химически вещества започва с приемането на Монреалския протокол за защита на озоновия слой на 16 септември 1987 година.

Сега изследователски екип, оглавен от Сюзън Соломон, професор по атмосферна химия и климатология открива множество доказателства за зарастването на озоновата дупка - резултатите са публикувани в списание Science тази седмица. Учените установяват, че озоновата дупка се е свила с над 4 милиона квадратни километра, а освен това вече не е и толкова дълбока.

„Това ни дава надежда да не се страхуваме да се заемаме с големи екологични проблеми“, казва Сюзън Соломон.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах