сп. National Geographic - Септември 2019
National Geographic KIDS - Септември 2019

Червени водорасли ускоряват климатичните промени

22.6.2016 г.

Червените водорасли, които могат да се развиват както във вътрешността на ледената покривка, така и върху нея, са един от главните фактори за феноменалната скорост за топенето на ледовете през последните години.

Това откриха германски климатолози, чието изследване беше публикувано в списание Nature Communications.

Щефани Лутц от центъра „Хелмхолц“ в Потсдам и нейните колеги са наблюдавали новия за Арктика феномен от 2000 г., когато са забелязали оцветяването на ледовете и снега. При определени условия, като относително високите температури, едноклетъчните водорасли, съдържащи се във водите на Северния ледовит океан и попадащи благодарение на него върху повърхността на арктическите ледници, започват активно да се размножават. Това размножаване води до загубата на типичния бял цвят на ледовете, които се оцветяват в червено или кафяво.

Главният резултат е, че ледовете губят способността си да отразяват светлината, поглъщат все повече топлина и започват бързо да се топят, предупреждават климатолозите.

Учените отдавна са запознати с този ефект, но никога не са се опитвали да измерят неговата сила. Лутц и нейните колеги обаче са участвали в експедиция до бреговете на Гренландия, Исландия и Шпицберген, където са взели проби от водата и снега в 21 арктически ледника. Изучаването на тези проби дало неочаквани резултати – оказва се, че червените водорасли, предизвикващи оцветяването, живеят във всички кътчета на Арктика, а силата на този ефект е била подценена няколко пъти.

На база на получените резултати учените правят извода, че цъфтенето на водораслите в крайна сметка ще засегне цялата арктическа територия. Така се оказва, че цъфтежът е много по-опасен за климата, отколкото са предполагали учените.

Положението се влошава и от факта, че този процес е „верижна реакция“ с обратна връзка – усилването на топенето на ледовете още повече ускорява растежа на водораслите, което на свой ред прави леда и снега още по-тъмни и порочният кръг се завърта отново.

Според учените този феномен трябва да се отчита в прогнозите за по-нататъшното развитие на глобалното затопляне. /РИА „Новости“

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах