сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Тайната история на жените, които ни отведоха отвъд Луната

11.5.2016 г.

Мъжете никога нямаше да стигнат до Луната без усилията на група брилянтни и упорити математички от Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена, Калифорния, разказва Наталия Холт в книгата си: Rocket Girls: The Women Who Propelled Us, From Missiles to the Moon to Mars.

В Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена, Калифоррния, жените изпълнявали функцията на „компютри“ и отговаряли за изчисленията. Повечето от инженерите по това време били мъже и се отнасяли с подозрение към изчислителните машини, защото тогава те не били особено надеждни и често прегрявали. Дори през 1960-те повечето изчисления за мисиите на НАСА са били правени на ръка с хартия и молив.

Мъжете никога нямаше да стигнат до Луната без усилията на група брилянтни и упорити математички от Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена, Калифорния, разказва Наталия Холт в книгата си: Rocket Girls: The Women Who Propelled Us, From Missiles to the Moon to Mars.

Авторката на книгата разказва пред Саймън Уоръл от National Geographic как първите „компютри“ в лабораторията били жени; защо - въпреки примера им - броят на жените, работещи в сферата на технологиите, намалява и как програмата Вояджър буквално пренася наследството на тези жени към звездите.

Изглежда Елтън Джон трябва да промени текста на песента си „Rocket Man”. Кои са “rocket girls?”
„Ракетните момичета“ започват като група „компютри“ в Лабораторията за реактивно движение в Пасадена. Преди да разполагаме с дигиталните устройства, които имаме днес, всъщност изчисленията са били правени от хора. Наричали ги „компютри“, защото отговаряли за математиката в лабораторията. Впоследствие тези дами станали първите компютърни програмисти и инженери и в крайна сметка оказали огромно влияние върху НАСА.

Защо не сме чували за тях досега?
Тъжно е, наистина. Когато започнах да търся материали за книгата попаднах на тези прекрасни снимки от 1950 г. Но имаше много малко имена без координати. Отне ми доста време докато ги открия. За съжаление подобни са историите на много жени-учени. Има и брилянтни мъже-учени, които историята е забравяла, но това се е случвало най-често с жените.

Какво ви насочи към тази история?
Попаднах на нея по много необичаен начин. През 2010 г. съпругът ми и аз очаквахме първото си дете и ни беше трудно да измислим име. Съпругът ми предложи Елинор Франсис. Не бях сигурна и затова, подобно на много други родители, проверих името в Гугъл. Излезе снимка на Елинор Франсис Хелин как получава награда в НАСА през 1960 г. Бях изумена, защото нямах представа, че по това време в НАСА са работели жени. Тогава реших да разбера повече за нея и открих, че не е била единствената.

Харесва ми описанието „спешно се нуждаем от кандидат-компютри“. Разкажете ни как се става „компютър“.
Тези обяви са били прекрасни. Много от жените, които кандидатствали за позициите, дори не са знаели какво е компютър, но са били много вещи в математиката, а по това време не е имало много възможности за жените в науката. Най-много да станеш учителка, медицинска сестра или секретарка. И когато имали възможност да кандидатстват в Лабораторията за реактивно движение, жените се вълнували изключително много.

Сега излиза филмът Hidden Figures за Катрин Джонсън, афро-американката, която изчислила траекторията на първото пътешествие до Луната. За нея не пишете. Защо?
Очаквам филма с нетърпение. Но се спрях на жените от Лабораторията за реактивно движение, защото формированието им е било наистина специално. В много центрове на НАСА хората с подобни професии бързо приключили кариерите си с навлизането на IBM, но това не се случило в Лабораторията за реактивно движение. Някои от жените се задържали на позициите си 40-50 години. Една от тях, Сю Финли все още работи там.  

Вие лично ли интервюирахте тези жени? Опишете ги.
Аз лично ги интервюирах и се радвам, че имах възможността да прекарам толкова време с тях. Те са топли, дружелюбни и с вълнение разказваха за проектите, в които са участвали.

Мейси Робъртс казва за работата им: „Трябва да изглеждаш като момиче, да се държиш като дама, да мислиш като мъж и да работиш като куче“. Как е успяла да създаде това женско обединение, което просъществува десетилетия наред?
Този цитат е много точен. Тогава, както и сега, е имало сексизъм в науката. Но те са били много сплотена група и затова са успели да постигнат нещо толкова необикновено. През 1960 едва 25% от майките са работели извън дома. Тези жени са се подкрепяли една друга. Те създали своя собствена култура и стигнали до големи висоти.

Дълго преди да се заговори за правата на жените тези инженери са успявали да балансират кариера, семейство и деца. Как са успявали?
Причините са много. Някои от тях са свързани с институционалната политика в лабораторията, като например гъвкаво работно време. Дори по време на мисии, когато се е налагало да работят нощем, те успявали да нагласят графиците си и това им помагало да балансират живота си. В други центрове на НАСА хората, които работели като "компютри", трябвало да спазват осемчасов работен ден със строго фиксирани почивки. Но и в Лабораторията за реактивно движение са имали проблеми. По това време не винаги съпрузите са приемали кариерите на жените си.

Разкажете ни за Вояджър.
Вояджър е кулминацията на кариерата на тези жени. Първоначалната мисия Вояджър била отхвърлена поради съкращения в бюджета. Тези жени е трябвало да работят тайно, зад затворени врати, за да изчислят най-добрата траектория на космическите апарати. Ако не го бяха сторили, мисията щеше да приключи до Сатурн вместо да изследва цялата Слънчева система. Наследството им е съвсем буквално вградено във Вояджър и сега той го носи сред звездите.

Превод: Виолета Ненова

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах