сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Метеоритите: наука, култура и кич

25.2.2016 г.

Падането на един метеорит само по себе си е незначително събитие, но за учените метеоритите са ключ към Вселената. Навсякъде по света има предания, в които се разказва за сблъсъци с метеорити, като при някои от тях метеоритите са издигнати в култ.

В книгата си „Метеоритът: природа и култура" Мария Голия обяснява, че бомбардирането на нашата планета от метеорити по време на формирането й вероятно е спомогнало за възникването на живота в сегашната му форма, доставяйки до повърхността на Земята определени химични съединения като например аминокиселини.

Днес метеоритите помагат на учените да определят възрастта на Земята. Ударени от метеорити обекти предизвикват силния интерес на колекционерите. В далечното минало метеоритите са били причина за масово изчезване на животински видове.Но векове наред те са били отричани, защото съществуването им би уронило представата за подредена Вселена, а и защото свидетели на падането им са били предимно невежи селяни, работещи по нивите.

Мария Голия разказва в интервю за Саймън Уоръл от National Geographic защо на учените им е трябвало толкова време, за да приемат метеоритите; защо пънк музикант става техен заклет фен и как собственичка на стара кола в Пийкскил, Ню Йорк забогатява, след като автомобилът й е бил ударен от метеорит.

 

Стойностста на подобни метеорити, оценявани от аукционната къща Butterfield & Butterfield на 200 000 долара, понякога може да надхвърли тази на златото.

Снимка: Кърк Маккой, Los Angeles Times 


Повечето читатели вероятно ще се изненадат, както и аз, че „веднъж годишно падат метеорити, при което се освобождава енергия, равна на тази при взрива над Хирошима". Доколко сме застрашени от тях?

Това е спорен въпрос. Трябва да благодарим на атмосферата, тъй като тя ни предпазва изключително много. Там изгарят голяма част от обектите, които могат да паднат на Земята.

Доколко сме застрашени? Помислете какво се случи през февруари 2013 година. По принцип НАСА следи астероидите, но в пояса между Марс и Юпитер те са милиарди. НАСА проследява онези, които могат да се сблъскат със Земята. През февруари 2013 г. учените изучаваха астероид, който се намираше на хиляди километри, но беше достатъчно близо и всъщност мина между сателитите, обикалящи Земята. В този ден над Челябинск, Сибир, избухна огнено кълбо, което причини доста щети, но никой не го беше забелязал да се приближава.

Сигурно много хора бъркат метеорити, метеори и астероиди. Каква е разликата между тях?

Във въздуха може да се носят много неща. Метеорът е просто прах от опашката на комета, той е ивица светлина, която виждаме от изгарянето в горната част на атмосфера. Астероидът е голямо скално тяло, което обикаля около Слънцето. Метеорит е всичко, което успее да премине през атмосферата и удари повърхността на Земята.

 

Майкъл Апонте обяснява как приятелката му Мишел Кнап от Пийкскил, Ню Йорк гледала телевизия, когато метеорит с размера на футболна топка паднал върху нейния Шевролет Малибу. Сега колата обикаля света като „impactifact": название за предмет, ударен от метеорит.

Снимка: Ганет Събърбън, Стюърт Байер

Историята на науката, занимаваща се с метеорити, започва в Йоркшир, Англия през 1795 г.  Разкажете ни за началото.

В края на 1700-те край Уолд Котидж паднал един от най-известните метеорити - тъкмо по време, когато книгата на немския учен Ернст Хладни „Железни маси" разпалила противоречия в научните среди. Той попаднал на много разкази за падащи обекти и решил, че хората не може да си ги измислят. Хладни бил от онези, които смятали, че камъните не просто падат от небето, а идват от Космоса - идея, неприемлива за науката по онова време. Вселената на Нютон била подредено място. В нея нямало място за парчета летящи скали. И макар често хората да били свидетели на падащи метеорити, онези, които ги забелязвали, били предимно селяни, работещи на нивите си. Учените пък приемали разказите за падащи обекти за масова истерия.

Събрали сте и забавни, и страховити истории за метеорити, които падат върху нищо неподозиращи хора. Разкажете ни някоя от забавните.

Казват, че е много по-вероятно да хвърлиш монета 44 пъти и все да се пада ези, отколкото да ви удари метеорит. Но ето какво се случва на Ан Ходжис от Алабама: удря я метеорит, докато спи на дивана. Вероятно най-известният инцидент е този с колата в Пийкскил. Старият Шевролет на едно момиче бил ударен от метеорит пред къщата на майка й. Тъй като къщата била на майката, метеоритът също се падал на нея и тя го продала заедно с колата. Оттогава возилото обикаля музеите по света под името „impactifact": название за предмет, ударен от метеорит.

Метеоритите се търсят като вещи за колекциониране, нали? Разкажете ни за Харви Найнингър и Meteorite Men.

Харви Найнингър бил изключително упорит и скромен човек от американския Среден Запад. Оженил се, родили му се три деца и преподавал биология в Канзас, но не бил чувал за метеорити. Веднъж попаднал на вестник, където описвали метеорити, и няколко седмици по-късно видял огнено кълбо - което си е доста рядко явление. Найнингър определил, че кълбото е избухнало над малък град в Канзас. Той отишъл там и пуснал обява във вестника, с която се обърнал към всеки, който може да има информация за падналия обект. Оттогава се вманиачил на тема метеорити и посветил целия си живот на търсенето на такива. Обикалял градове и села, разпитвал фермери за паднали метеорити и в крайна сметка получил тонове скали. Голяма част от тях били най-обикновени камъни, но имало и метеорити! Тъй като бил самоук, научната общност се отнасяла с него доста презрително. Но той прекарал дълго време в изучаването на метеоритния кратер в Аризона и много от идеите му се оказали верни.

Метеоритите имат много фенове, по-голяма част от които всъщност са мъже. Има хора, които си изкарват хляба с локализирането на места, където са паднали метеорити. Джефри Ноткин например бил пънк музикант. Като дете се интересувал от геология. По-късно се запалил да търси метеорити и направил собствено телевизионно шоу. Организирането на подобни търсения между другото не е никак лесно. Освен обикновен метален детектор, човек трябва да разполага и с добро превозно средство, тъй като местата често са отдалечени. Най-важното в случая е упорството. Трябва да знаеш какво търсиш и да си готов да прекараш часове в преследването му. Но наградата си заслужава.

 

Учителят от Канзас Харви Найнингър навъртял хиляди километри из Америка в търсене на метеорити. Макар и да бил пренебрегнат от научната общност, работата му в метеоритния кратер в Аризона се оказала от голямо значение за науката.

Снимка: Орин Сийли, The Denver Post

Най-големият сблъсък с метеорит е бил в Русия. Разкажете ни за Тунгуска и за Леонид Кулик.

Най-големият сблъсък с метеорит в наши дни е станал рано сутринта на 30 юни 1908 г. в Тунгуска, Сибир. Метеорологична обсерватория на около 1000 километра регистрирала сеизмичните смущения, които последвали, а звукът от взривяването на обекта във въздуха бил чут в радиус от над 800 километра. Частици от удара се носели в атмосферата и осветявали нощното небе в продължение на няколко дни. Но мястото нямало как да бъде огледано преди 1921 г. заради политическия смут в Русия, заради отдалечеността му и поради факта, че през по-голямата част от годината било покрито със сняг.

Падналият метеорит пленил въображението на минералога Леонид Кулик и през 1921 г. той повел първата експедиция за откриването му. Не могъл да стигне до мястото на падането, но говорил с очевидци, които разказвали за огнен език, разделянето на небето на две и силния звук.

Следващата експедиция на Кулик била през 1927 г. Членовете първо пътували с Транссибирската железница, после пеш, с шейни, теглени от коне, които носели цялата храна и оборудване за шест седмици. Ползвали и елени, които наели от местните хора.

Щом започнали да приближават мястото на сблъсъка, попаднали на хиляди повалени дървета. Когато стигнали до центъра, видели голяма вдлъбнатина, която Кулик нарекъл „казана". Той прекарал години в търсене на метеорита, но не го открил. Все още е спорен въпросът дали падналото тяло е било комета или астероид.

 

Джеф Ноткин по време на филмова премиера в Ню Йорк Сити. Ноткин заедно със Стив Арнолд създават хитовата поредица Meterorite Men

 Снимка: Чарлз Ешелман, FilmMagic

Метеоритите фигурират в много литературни творби - от Шекспир до Екзюпери. Разкажете ни за образа на метеоритите в културата.

Метеоритите се появяват в устните традиции на австралийските аборигени, бушмените в Южна Африка, племената, обитаващи Бразилските тропически гори, и индианците в Америка. Навсякъде по света има устни традиции, в които се разказва за сблъсъци с метеорити, като при някои от тях метеоритите се издигат в култ. Това продължава и след изобретяването на печатната преса - към края на 15 век, около 50 години след изобретяването й, над град Енсишем в днешна Франция паднал метеорит. Цяла брошура била посветена на камъка и той бил приет като предзнаменование за успеха на император Максимилиан, който по това време водел военни битки. В исторически план подобни събития били считани за поличби и предзнаменования. Шекспир често използвал появата на комети и метеорити в творбите си, за да подсили разказа.

Най-необичаният и най-красив пример е в една от творбите на Антоан дьо Сент-Екзюпери, който  бил пилот във френските пощи през 1920-1930 г. Когато претърпява инцидент над Сахара и каца на възвишение, образувано от бели калциеви наноси, той попада на черен камък и разбира, че това е метеорит. Намира още няколко камъка и осъзнава, че всъщност е станал свидетел на "дъжд от звезди".

Защо вие сте толкова запалена по метеоритите, Мария?

Когато започнах този проект, представа нямах колко проникващо може да бъде влиянието на тези скали, дошли от Космоса. Те са парадокс, а аз обичам парадоксите. Метеоритите са много рядко срещани, а в същото време са оформили планетата ни и са ни помогнали да разберем много неща за Слънчевата система. Падането на един метеорит е незначително събитие на фона на общото, но за нас те са ключ към Вселената. От тях научаваме за възрастта на Земята, за състава й, за еволюцията на звездите, вероятно дори са допринесли за появата на живота във формата, в която го познаваме. Те са били причина и за масови измирания на видове и са съществени за учените, изучаващи планетата.

 

Най-големият удар от метеорит е бил в Тунгуска, източен Сибир, през 1908 г.. Метеоритът на снимката е с неясен произход, но вероятно е от Сихоте-Алин, Русия от 1947 г.

Снимка: Sovfoto, UIG


Метеоритите също така ни напомнят за изключително уязвимата ситуация, в която живеем. Те ни напомнят, че Земята е наш дом, но домът на Земята е Космосът.

Превод: Виолета Ненова 

Подобни материали

След инцидента - каква е вероятността метеорит да убие човек? 

Астероид наближава Земята, изгаря в атмосферата 

Учени провеждат разследване около метеорит 

Паднал астероид ще предизвика взрив на противоположната страна на Земята

"Тунгуски метеорит" и на Антарктида?

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах