сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Катерачът Алекс Хонълд не е безстрашен - той просто приема смъртта

22.1.2016 г.

„Имам същата надежда да оцелея както всеки друг. Просто си давам сметка, че в даден момент ще умра."

С всяко свое катерене Алекс Хонълд отрича съществуването на гравитацията - и смъртта. Подобно на Спайдърмен той може да се изкачва по почти вертикални повърхности, като използва само ръцете и краката си. Считан е за най-добрия в света самостоятелен катерач и е поставил много рекорди за скоростно изкачване на скалата Ел Капитан в Йосемити. През последните години е изгубил много близки приятели във фатални инциденти. Той твърди, че не е пристрастен към адреналина. Въпреки това в книгата си: „Сам на стената: Алекс Хонълд и крайните предели на приключението" той мести границите на спорта, който обича.

 

Корица: W. W. Norton & Company

От дома на майка си в Сакраменто, Калифорния, той обяснява пред Саймън Уорал от National Geographic защо е известен като „Алекс нищо особеното" и какво значи да зарежеш всичко и да се посветиш на онова, което искаш да правиш; как се справя със страха от смъртта и защо иска Фондация Хонълд да се отплати на страните от Третия свят, където често се катери.

Един от колегите ти казва, че си толкова безстрашен, защото не се боиш от смъртта. Така ли е?

Много хора твърдят, че не се страхувам от смъртта, но това не е вярно! Имам същата надежда да оцелея, както всеки друг. Не искам да умра. Поне не все още (смее се). Имам същата надежда да оцелея както всеки друг. Просто си давам сметка, че в даден момент ще умра. Разбирам го, но не се оплаквам. Искам да живея по определен начин, който изисква по-голям риск, и за мен това е приемливо.

В Йосемити те наричат още Алекс Хонълд нищо особеното". Защо?

(смее се) Приятелите ми вгорчават живота, защото омаловажавам това, които правя. Обяснявам им, че и аз подлежа на реалистична оценка (смее се), макар някои неща да ми се получават без особено усилие. Водя си дневник за всичко, което съм изкатерил от 2005 година насам. Например за самостоятелното изкачване на Халф Доум съм нарисувал намръщено лице и съм отбелязал какво бих могъл да подобря и съм си го подчертал. Оказа се, че това едно от най-големите ми постижения, но тогава си мислех, че трябваше да се представя по-добре.

Майка ти казва, че си бил „много трудно дете". Разкажи ни за детството си и как започна да се катериш сам.

Прекаляват с този цитат (смее се)! Всички други от семейството казват, че съм бил същински ангел (смее се). Но се сещам за една история като малък. Мама ни беше забранила да се качваме на покрива, но един ден със сестра ми се покатерихме и скочихме оттам. Признахме се и тя ни накара да се върнем обратно и да изчистим улуците (смее се). Оттогава все аз ги чистя, когато съм вкъщи.

Винаги ми е харесвало да се катеря. Когато бях някъде около десетгодишен в града направиха закрита стена. Ходех там почти непрекъснато. Като тийнейджър започнах да си правя излети, но тогава бях ограничен, защото нямах кола. Когато навърших 19 отпаднах от университета и се отдадох на катеренето.

Защо те привлича този безумен спорт, свободното катерене?

(смее се) Защо не? Обикалям по най-красивите кътчета на Земята и се радвам на усилена физическа дейност, харесва ми.

 

Траверсът Фицрой, Патагония (в центъра), е най-скорошното постижение на Хонълд, защото „изисква всички възможни техники и оборудване."

Снимка: Колин Монтийт, Minden Pictures/National Geographic

Много хора смятат, че съм пристрастен към адреналина, което не е така. При катеренето адреналинът е много малко, защото то се случва много бавно. Катеренето е обратно на гравитационните спортове като карането на сърф или сноуборд. Това са спортове с адреналин. При катеренето трябва да обмисляш всеки сантиметър.

Често казват, че си зарязал всичко и си се отдал единствено на катеренето, че си нехранимайко, "торба магнезий". Това обида ли е?

(смее се) Така казваме ние. При катеренето това означава да му се посветиш изцяло, да станеш бездомен по свой избор (смее се). Аз живея предимно в микробуса си. Вече нямам сериозна приятелка. Мисля, че се опитвам да водя живот, който в най-малка степен би наранил околните. Многото ми пътувания са нелепи, така че въглеродният отпечатък, който оставям, е доста голям. Но се опитвам да обръщам внимание на други неща. Притежавам много малко. Не харча пари за нищо друго освен за храна и бензин. Вегетарианец съм. Не пия и не пуша, защото не ми харесва.

 

Алекс Хонълд става медийна сензция с екстремните си изкачвания. Една трета от приходите му отиват във Фондация Хонъд, която подкрепя екологични проекти в малко развити райони.

Снимка: Джими Чин

 В книгата си разказваш за седем изкачвания. Кое от тях беше най-предизвикателно и защо?

Траверсът Фицрой в Патагония беше най-сложното изкачване, защото изисква техника и оборудване. Отне ни един ден преход в планината, после пет дни катерихме. Беше пълната противоположност на самостоятелното катерене, където отиваш по къси панаталони, тениска и торбичка с магнезий и се катериш като използваш само ръцете и краката си, за да се придвижваш нагоре. За Траверса Фицрой ни трябваха брадви за лед и канджи и куп други неща. С партньора ми, Томи Колдуел, изкачихме по-голямата част без осигуровки, но сложността е в това да знаеш кога можеш да го направиш и кога се налага да използваш оборудване. Трябваше и да спим горе. Щом се стъмнеше търсехме издатина и си правехме малка платформа от сняг.

Наскоро постави рекорд за най-бързо изкачване на Ел Капитан в Йосемити с партньор. Разкажи ни за това.

Имам 10 или 12 скоростни изкачвания на Ел Кап по различни маршрути. Няма нищо особено в това. Много от рекордите за скорост зависят от стила, който използваш, не че се катериш по-бързо. Просто се движиш по-ефективно.

Най-важният рекорд в момента е „Носа", който направихме заедно с Ханс Уорнинг. „Носа" е централната част на Ел Кап, който малко прилича на човешко лице. Дори и тези, дето не катерят, го виждат и се шашват! Там катериш на една страна, после минаваш на друга, чрез техника, която наричаме „кралско люлеене". Прилича на голямо махало - засилваш се от едната страна на Носа към другата.

 

Ел Кап в Йосемити е любимо предизвикателство за самостоятелните катерачи като Хонълд, който веднъж изкатерил вериткалната стена за по-малко от два часа и половина.

Снимка: Шон Галъп, NationalGeographic

За колко време я изкатери?

Два часа и двайсет и три минути. В общи линии по шест метра на минута.

За последните две години си изгубил двама приятели - Шон Лиъри и Дийн Потър. Как ти се отрази смъртта им - и лично, и върху желанието ти да вървиш по ръба?

След смъртта и на двамата се спрях за малко. Тогава човек се замисля и оценява живота си , разсъждава за големите неща. Но съм мислил по тези въпроси и преди. Това, че някой е претърпял злополука, не може да промени сериозните решения, които вече съм взел. Но от време на време е добре човек да се връща към тях, да ги обмисля и да види докъде е стигнал.

Как се справяш със страха, Алекс?

Това е интересно. В повечето случаи, ако нещо изглежда наистина страшно, просто не го правя. Нищо не ме задължава. Правя го единствено за собствено удовлетворение. Ако се страхувам, или влагам повече време в подогтовка, или просто не го правя. Случвало се е да изкача 60 метра и да си кажа: „Леле, какво правя?" След което слизам обратно и се прибирам. Благоразумието е важна част от храбростта. В някои дни просто не ти върви. Това е големият въпрос при самостоятелното катерене: да знаеш кога да спреш.

Наскоро си основал Фондация Хонълд. Каква е мисията й?


 
Дийн Потър е друг известен самостоятелен катерач. Той загива през май 2015 г, по време на бейс джъмпинг от Тафт Пойнт в Йосемити Вели.

Снимка: Джими Чин, National Geographic

Това с фондацията се получи, защото сестра ми е най-социално отговорният човек в света. Винаги ме е вдъхновявала и ми е помагала да правя верния избор. Тя живее в Портланд, Орегон, където се занимава с най-различни видове обществено полезна дейност; например основала е клуб за деца в неравностойно положение, където хлапетата може да получат безплатни велосипеди, ако се научат да ги карат безопасно и сами да си ги сглобяват. Но не прави никакви пари, просто е прието, че тези неща така се случват.

С времето имах възможност да участвам в различни реклами. Наскоро направих една реклама за коли - за два дни изкарах толкова, колкото сестра ми изкарва за пет години. Просто искам да кажа, че това е много сбъркано! Не трябва да е така. Идеята за фондацията възникна от опита ни да поправим дисбаланса между спорт и забавление и реалната, полезна социална работа. Пътувам по много далечени места, често в Третия свят, и исках да допринеса с нещо за околната среда и хората там.

В Африка хората харчат около 25 % от приходите си за керосин за осветление на домовете си, който е канцерогенен и много вреден за здравето им. Възможността да си закупиш фенер, захранван от слънчева енергия или супер проста батерия, драстично може да промени живота ти. Така че търся подобни екопроекти, които могат да повишат стандарта на живот, но в същото време да помогнат и на околната среда.

Наскоро бях в Ангола, работех по един енергиен проект, който надмина очакванията ни. Така че имам желание да продължа. Не съм събирал пари. Просто съм давал, давам около една трета от приходите си. Но за в бъдеще може да се опитам да оптимизирам отношенията си с определени търговски марки, за да мога да събирам повече средства за подобни цели.

Другите катерачи го наричат "Хоналд нищо особеното" заради начина, по който омаловажава постиженията си - като това самостоятелно изкачване на Халф Доум в Йосемити.

Снимка: Джими Чин, National Geographic

Философите често намират Бог по високите места. Имаш ли подобни впечатления?

Хм, определено не. (смее се) Аз си падам атеист. Но съм изпитвал емоции, които хората свързват със свръхестественото: усещането за това, че си едно цяло със света около теб, усещането за страхопочитание и почуда и нищожността ни, която набожните хора приравняват с някакъв вид по-висша сила или бог. Аз го приписвам на красотата на природата - и любовта ми към нея.

Превод: Виолета Ненова 

Подобни материали

Дръзко. Предизвикателно. Свободно. 

Из родината по вертикала

Защо К2 изкарва най-доброто и най-лошото в онези, които го изкачват

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах