сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Защо досега на Марс не е стъпил човек

29.12.2015 г.

От 70 години насам учени и инженери мечтаят да отидат на Марс. Въображаемите им планове обаче не се реализират. На сайта www.nationalgeographic.com Майкъл Грешко обобщава защо това е така.

В средите на НАСА темата за пилотиран полет до Марс е актуална вече 70 години. Но полетът така и не е осъществен.

Отлагането на мисията до Червената планета се дължи, поне отчасти, на технически причини. Условията там са по-неблагоприятни от тези в Антарктида, а атмосферата, в която не може да се диша, е около 50 пъти по-разредена, отколкото земната атмосфера на връх Еверест. Да оставим настрана факта, че е необходима около една година, за да стигне космически кораб от Земята до Марс и да се върне обратно.

„Това е възможност, но не и необходимост“, казва Джон Логсдън, професор в Института по космическа политика към университета „Джордж Вашингтон“. „Марс е много далеч, трудно е да се стигне до там и струва много пари.“

От десетилетия насам обаче инженери с богато въображение и визионери мислят как да преодолеят тези препятствия и да поемат към Червената планета. Някои от проектите са имали за цел да вдъхновят; други наистина да стигнат до Марс, но общото между тях е, че никой не е бил реализиран.

Дисни и германците(1947-1957)

Първият реалистичен план за стъпване на Марс дошъл от необичаен източник: роман, написан от велик учен, работил за нацистите. След Втората световна война немският физик Вернер фон Браун, който по-късно разработил ракетата „Сатурн V”, използвана в програмата „Аполо“ за пилотиран полет до Луната, бил вербуван да работи като технически съветник към ракетната програма на САЩ.

В опит да разнообрази дните си, фон Браун провеждал различни проучвания и написал „Проектът Марс“ – роман за експедиция, която стига до Червената планета. „Основната му идея според мен е била да се откъсне от реалността“, казва Дейвид Портрий, астроном и автор на книгата „Хора на Марс“. Подробното техническо приложение към „Проектът Марс“ описва реалистични космически апарати, маршрути и даже включва дати за осъществяване на полетите.

В книгата си Фон Браун описва мисия до Марс през 1985 г., в която участват десет кораба от по 4 000 тона и 70 души екипаж. След пътуване, което трае месеци наред, на ледените шапки на Марс каца екип космонавти с помощта на летателни машини, снабдени със ски. Впоследствие те извървяват 6 400 километра, за да построят площадка за кацане за останалите кораби близо до екватора на Марс.

Идеите на Браун запленили редакторите на списание Collier и те му възложили да напише поредица богато илюстровани статии, свързани с изследването на Космоса. През 1957 г. фон Браун и бившият му колега Ернст Щулингер работили съвместно с Уолт Дисни и направили няколко епизода, посветени на Космоса, за телевизионното шоу „Дисниленд“, включително и за това как хора кацат на Марс.

Плановете на фон Браун и тяхното популяризиране помогнали на американското общество да приеме идеята за пътуване в Космоса. „В масовата култура те създадоха представата, че това е възможно“, казва Логсдън.

В романа „Проектът Марс“ 4 00-тонови кораби и екипаж от 70 човека са изпратени да защитят планетата ни от марсианци.

Репродукция:BONESTELL LLC

Първият план на НАСА: Ядрени ракети (1959-1961)

Шест месеца след основаването си, НАСА започнала да планира мисия до Марс. Първото официално изследване на агенцията силно се повлияло от „образеца Браун“, макар той да бил по-малък по мащаби и да включвал високоефективни ядрено-термални ракети. През 60-те години американското правителство провело наземни тестове, но изпращането на ядрените ракети в Космоса се оказало неподходящо, защото при изстрелването им биха били изхвърлени огромни количества уран.

Снимките от Марс: не особено вълнуващи (1965)

През 1966 г. НАСА упорито се борила да прокара идеята за изпращането на астронавти, които да прелетят покрай Марс през 1976 г. Планът на Групата за съвместно действие включвал изпращането на екип от четири човека до Марс и обратно, без кацане, които да заснемат от разстояние повърхността на планетата.

Този план бил отчасти осуетен от направените през 1965 година от сондата "Маринър 4" снимки на Марс. На тях се виждало, че пустата повърхност на планетата е осеяна с кратери и че атмосферата й е много по-тънка, отколкото било смятано дотогава.

Бюджетният дефицит, размириците около войната във Виетнам и катастрофалният пожар на „Аполо 1“ не били в полза на НАСА. Конгресът отказал да финансира програмата на Групата за съвместно действие и отложил обсъждането й до 1968 г. На следващата година с подобни мотиви било отхвърлено и предложението на НАСА за „второ кацане на Аполо“.

През 1965 г. сондата „Маринър 4“ направила 22 снимки на повърхността на Марс. Това били първите снимки на друга планета, направени отблизо.  Привидно пустият терен сложил край на ентусиазма от 1960-те на Марс да бъдат изпратени хора.

Снимка: НАСА

Големият план на Бъз Олдрин (1985-досега)

През 1985 г. космонавтът Бъз Олдрин от „Аполо 11“  започнал да разработва по-сложна мисия до Марс. Тя включвала два кораба-майки, които обикалят около Слънцето и регулярно пресичат орбитите на Земята и Марс. Този междупланетарен маршрут би трябвало годишно да транспортира космонавти до и от постоянни колонии на Марс и Фобос, една от луните на Марс.

Планът наистина бил мащабен, но Олдрин бил дълбоко убеден, че ако хората ще стъпват на Марс те трябва да мислят мащабно. „Какво получихме от финансирането на мисиите "Аполо"? Двама човека бяха на Луната за един ден и ги върнахме обратно“ казвал той. „ Защо смятаме, че с малко средства ще можем да организираме успешни и вдъхновяващи мисии до Марс?!“.

Олдрин е описал плана си в редици книги; през април 2015 г. студенти по инженерство от университета „Пердю“, Индиана, направиха негов подробен технически анализ, а неотдавна космонавтът от "Аполо 11" отвори изследователски институт към Института по технологии във Флорида, за да реализира идеята си.

В обозримо бъдеще обаче няма изгледи политиците да подкрепят проекта на Олдрин.

НАСА също има план, наречен „Пътешествие до Марс“. Подробностите още не са съобщени – до голяма степен, защото подобен сериозен, дългосрочен проект би изисквал подкрепата на няколко последователни американски президенти.

При мисия до Марс екипът трябва да извършва всичко в нулева или ниска гравитация, в това число и вземането на душ. По време на този тест от 1988 г. Сю Ели изпробвал един от първите душове на НАСА на борда на KC – 135 Stratotanker, където се симулира безтегловност.

Снимка: Роджър Ресмайер, CORBIS

Долу СССР,  да живее Mарс (1989-1991)

При отбелязването на двадесетата годишнина от кацането на „Аполо 11“ на Луната, президентът Джордж  Буш обявил своята Инициатива за изследване на Марс - план който изцяло пренаредил приоритетите на НАСА и поставил за цел стъпване на Марс до 2019  г., когато ще се навършат 50 години от кацането на Луната. Макар и да харесвал Космоса, Буш не проявил лична ангажираност към плана. В месеците преди обявяването му той делегирал космическата политика на Белия дом на вицепрезидента Дан Куейл и на съветниците си.

Слабостите на плана прозирали още от самото начало. Разногласието между НАСА и Белия дом усложнили ситуацията. „Имаше едно основно разединение“, казва Албрехт. „НАСА предполагаше, че ще получи неограничен бюджет, но не стана така“, потвърждава Портрий. Цената, нереалистично въртяща се около зашеметяващите 450 милиарда долара, разтревожила членовете на Конгреса, които напълно отхвърлили плана.

Хора на Марс  през 1999! (1990-досега)

След като инициативата на Буш пропаднала напълно, защитниците на Марс потърсили по-ясен, по-прост план. Те предложили да се отиде директно на Марс и нарекли проекта „Директно на Марс“. Създаден от няколко космически инженери, планът предлага роботизирана модерна мисия, която да снабдява квартирите и превозните средства на екипажа, като използва производни продукти от почвата и атмосферата на Марс. Тогава хората биха могли да остават за по 500 дни на марсианската повърхност, преди да се завърнат у дома.

Като президент на застъпническата група "Марсианско общество", инженерът Робърт Зубрин се бори за мисията си през последните 25 години и твърди, че единствената пречка за реализирането й е самата НАСА. По-ранна версия на плана обявява, че агенцията може да закара „хора на Марс през 1999г.“, стига да реши да го направи.

Марсоходът, който НАСА планира да изпрати на планетата през 2020 г. , също ще проведе експерименти с цел от атмосферата на Червената планета да се произведат гориво и кислород .

Колониите на Марс са плод на научната фантастика, но дори и днес поддръжниците на идеята за мисия на Марс - като Робърт Зубрин - предвиждат самоиздържащи се, затворени колонии с достатъчно място за отглеждане на храна.

Репродукция:Bonestell LLC


Частни пари, обществени проблеми (2010-досега)

Частни субекти като фондацията „Вдъхновение Марс“ на милиардера Денис Тито и "Планетарно общество" (Planetary society) сами планират мисии до Марс. Неправителствената организация Mars One, записва десетки ентусиасти за еднопосочен полет до Червената планета до края на 2030 година. Мнозина обаче считат Mars One за провал и оприличават действията й с мошеничество. Според публикуван анализ „колонизаторите“ най-вероятно ще измрат от глад, а въпроси, свързани с финансите на Mars One, продължават да подронват авторитета й.

Пътешествие до Марс (2013-досега)

За да бъдат сигурни, че всичко ще бъде наред, учените от НАСА разработват техника за пътуване до Марс, подобна на капсулата „Орион“ и „Системата за извеждане в космоса“ (Space Launch System rocket). Но агенцията подчертава, че тестовете отнемат време и скоро официална мисия до Марс не се очаква.

Няма отговор на въпроса дали проектът за Марс, който се разработва от десетилетия, ще получи широка политическа подкрепа и финансиране в САЩ, дори и да разчита на международни партньорства или частни сътрудничества като SpaceX.

Когато Дж. Ф. Кенеди казал: „Отидете на Луната!“, вече е знаел, че това ще бъде възможно до 1967 г. и наистина е очаквал да е президент по това време“, казва Логсдън, „но една президентска администрация се различава от друга.“

Това няма да спре бъдещите космонавти да мечтаят. Все пак, казва Логсдън „това е тяхното призвание“.   

Подобни материали

Атмосферата на Марс - отнесена от слънчевия вятър

NASA обяви, че са открити доказателства за течаща вода на Марс

"Нови Хоризонти" с нова мисия  

NASA разкри нови сензационни подробности за Плутон

Десетте най-важни въпроса за мисията на "Нови Хоризонти"  

Снимки на планини и каньони от Марс

НАСА иска още пари за мисия до Марс

"Феникс" откри вода на Марс

 

 

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах