сп. National Geographic - Ноември 2019
National Geographic KIDS - Ноември 2019

Приключението Сардиния

21.8.2019 г.

пътепис от Кристина Зоксимова

Ваканцията в Сардиния (на италиански Сарденя) има своята предистория. Ето как едно запознанство може да те отведе незнайно къде, ако си отворен за света, хората и голямото непознато. Шляех се на едно софийско арт изложение в зноен ден с приятелка, която срещна друга приятелка – момиче, отдадено на пътешествията като хоби и професия. Допаднахме си, че как не, и двете обичаме да пътуваме – тези хора се надушват от разстояние. Личи ни по палавия поглед и решителността да тръгнеш ей сега, веднага ако може, за новата авантюра. Пътешественическият блясък в очите, който казва, че много си видял, но си любопитен за още и знаеш, че това „още“ винаги предстои, дори и да не знаеш кога и къде, нито пък как. Денят на следващото ти пътуване.

Незнайно защо от всички места на които е ходила новата ми позната, най-много ни разказваше за Сардиния, Каляри. Ама не спря това момиче. Обичам да се вслушвам в хората с опит, а нейният в областта на пътуванията е неоспорим. Та тя това работи.

След срещата ни, даже без да прочета още статията й в блога за пътешествия, незабавно и неотложно написах съобщение в чат-групата на моите приятелки – посестрими по интереси и светоусещане. Сардиния, момичета! Дали пък да не я посетим, а? Получи се мигновен клик. Четири човека мислят като един. За няколко часа буквално я разпердушинихме откъм проучване и информация и още същата вечер имахме резервирани билети, а два дни по-късно и апартамент за 5 нощувки. Беше началото на юли, а пътуването за септември – октомври е сложено да къкри на бавен огън. Чака и не бърза, носещо надежда, че нещо хубаво предстои да се случи и този момент с всеки един ден приближава, приближава…

И ето дойде. Денят Х, до който стигнахме неусетно. До този ден имаше доста работа да се свърши, деца да се гледат, семейни пътувания, гостувания, срещи по работа, срещи извън работа. Имаше всичко от живота, но таймерът за деня Х си отмери времето и ние тръгнахме. Ексклузивно, както винаги. Пъстри, модерни, ухилени. Не защото нямаме проблеми и сме световните фръцли, а защото знаем, че ще ги решим тези проблеми, но не точно днес. Сега заминаваме и е време за Check in и за нищо друго.

Пътуването беше смешно от днешната ми гледна точка, но когато тичахме като спринтьорки в категория „куфар“ по летище Fiumicino не мислех така. Полетите бяха два, с прекачване в Рим, като между тях имаше час и половина време. Първият ни полет закъсня и ни изяде времето за придвижване до терминала за втория. Точно пред нас затвориха гейта и ние потни, но пък секси продължихме вече бавно да уреждаме следващите стъпки по придвижването ни към крайната цел. Тъй като беше късно вечерта и нямаше повече полети до Каляри, Alitalia ни осигури нощувка в Рим. Леко изнервени и уморени, нуждаещи се спешно от душ, ни качиха в един приятен автобус, който ни отведе до още по-приятния хотел Шератон в Рим. Не бяхме сами, имаше доста хора в автобуса, събрани от различни полети. Хората, на които съдбата уж да им избоде очите, им изписа веждите. Защото това си беше един чудесен луксозен подарък. Осигуриха ни вечеря, нощувка и закуска в прелестна обстановка. Ами благодаря за закъснелия полет, само мога да кажа. Нищо друго.

Сутринта заминахме за Каляри и всичко вече си беше точно и навреме, като по план. На летището си хванахме такси, което ни закара за 20–25 мин до апартамента ни в Castello District на Via Santa Croce 6. Попаднахме на самия връх на града, опасан с висока крепостна стена и се почувствахме като непревземаеми принцеси. Това е спиращо дъха място с неповторима, от птичи поглед, гледка.

 Апартаментът се оказа на приземен етаж на стара, много стара сграда, обзаведена в пълен унисон с мястото. Семпло и модерно, примесено с ретро военни елементи в интериора.

Дом, в който мога да остана да си живея, нищо не е в повече и нищо не липсва. Чаровна и притегателна обстановка. Без да съм виждала собственика Франческо, вече го харесвам. Когато го видях на изпроводяк, се оказах права. За харесване си беше.

Всеки ден след дългите ни разходки с момичетата се прибирахме в този уютен дом с желание и прекарвахме няколко часа преди да заспим около масата (военен сандък) с неизменните чаши вино, запалените свещи, типичните мезета за Италия – сирена, салами, гризини, на фона на италианска музика, която никой не пожела да смени с друга. Обещах си, че когато се прибера у дома, ще започна да слушам редовно тази музика, леле колко е приятна – гали, гали ухото. Ciao amore come stai ….А след някоя си чаша вино те отвежда в леглото и ти обещава най-сладките сънища.

Изключително полезен се оказа текстът гид от блога за пътешественици, който използвахме за обща представа къде и какво да търсим и очакваме. Разбира се личната откривателска потребност на всеки го отвежда до нови и различни пътища, но е хубаво някой да е минал оттам преди теб и да ти посочи нещо хубаво, което би могъл да пропуснеш иначе.

Каляри е компактен град и възловите забележителности се обикалят пеша. Това е чудесно за обичащите разходките като мен. А и никой за никъде не бърза, нали за това сме дошли.

Градчето е вълнообразно, има много спускания и изкачвания, толкова стълби качихме, чудесни упражнения за задна мускулатура. А и огромните количества паста, ризото, морски дарове и сладолед трябваше да ги разградим по някакъв начин и ето, градчето предлага моментален начин да се върнеш вкъщи в същия „килограмен“ размер, както преди да си отишъл там. Като страстна колоездачка прецених, че ако живея там, няма да мога да си карам колелото, въпреки че открих място и за това.

На калярския плаж Poetto има огромна ивица 6–7 км., предназначена за кросове и колоездене, както и за разходки. Палми и прав път с маркировки, за всеки да си знае мястото. Заведения на еднакво отстояние и в еднакъв стил, за да е красиво. Плажът е необятен, духа силен вятър, морето е осеяно с кайт сърфисти. Гледката е занитваща.

Часът беше следобеден и се питах как тези хора си плават със сърфовете по това време, какво ли работят? Сетих се за моите познати, пристрастени към екстремните спортове, как са нагодили работата си спрямо хобитата и лятото са по сърфовете, зимата по сноубордите и кефът им е пълен. Моят кеф да ги наблюдавам – също. Те са толкова енергични, изпълнени със заряд и радост, че никой не иска да се лиши от тях в офиса си. Удоволствието им от спорта се превръща в непоклатима даденост за околните, защото да им го отнемеш е все едно да им отрежеш част от тялото. Като си дойдат щастливи от поредния трип, зареждат целия екип с енергията си.

Когато си на подобно място е хубаво да съставиш някакъв план по дни, за да не си разпиляваш времето и накрая нищо да не си видял и направил. Много ни помогна посещението на информационния център на Palazzo Civico, близо до пристанището. Взехме си оттам карта на града, отговориха ни на всички въпроси и ни насочиха към някои забележителности, а това, което най-вече ни интересуваше, беше да намерим начин да излезем от града и да видим прословутите сардински плажове с необятните морски гледки. Насочиха ни към близко туристическо бюро на „нашата“ Via Barcelona, където организират кратки и по-дълги разходки по вода и суша, извън Каляри. Спряхме се на разходка с джип през планината, с престой на различни плажове. Наричам улицата – нашата, защото се оказа най-посещаваната от нас – всеки ден по няколко пъти, с най-вкусно хранещите ресторанти. Храна, уловена преди малко от морето и събрана с подходящите съпровождащи я продукти, се явява пареща пред теб и ти абсолютно се предаваш. Виното – бяло, домашно, леко, прелестно. За протокола – литър вино е на цената на водата, заедно с кошничка, пълна с разнороден хляб. Маслините в зехтин са отличен начин да не заръфаш сервитьора от глад, докато чакаш поръчаната храна Всъщност като имаш хляб и вино на масата, някак си спокоен и можеш да почакаш, колкото е нужно. На втория ден вече не чувстваш никакъв глад по простата причина, че ядеш непрекъснато, но това си е в реда на нещата за тези географски ширини. Ristorante Il Malandrino на същата тази улица е топ място в класацията ми. А нещата, които не са за изпускане в него, са талиатели с лобстър, ризото с морски дарове, миди с черупките. Поляти с много вино.

До десерт в този ресторант не можах да стигна нито веднъж, но причината е в сладоледите, които уж само опитвахме, когато минавахме покрай някоя  джелатерия. Тази, покрай която минавахме най-често, се казваше „Amore mio 2“. Питам се, къде е 1? За да видим всичко и от много ъгли, се качихме на едно симпатично зелено туристическо автобусче от Piazza Palazzo, с което направихме цялостно разглеждане от високо на места, на които сме били, но и на много, на които не сме. Видяхме обиталищата на розовокраките фламинги. Многобройни и красиви ги забелязах още от самолета, при кацане.

От същата пиаца ни взе и джипът за нашето офроуд приключение през планинската област Domus de Maria на юг от столицата, с невероятни гледки, насищащи окото с цветове.

Вълнуващо преживяване е това – повдига адреналина и хормоналните нива в организма. Винаги съм се чудила какво ги кефи толкова пък тези с джиповете, ами разбрах. По време на пътуването шофьорът Франческо (отново това име) ни разказваше увлекателно важните неща за региона. За производството на вино, домати, маслини, боровинки, за мидите… и всичко това само тук – най-доброто в Италия, казва ни той и ние му вярваме. Първата ни спирка беше на един неземно красив плаж – Tuerredda, с бял и ситен като брашно пясък. Водата – кристална, гледката – изпълва всяко сетиво със себе си и не оставя място за думи. Насладихме се на хладни коктейли и топъл пясък, жарко слънце и много въздух за дишане. Октомврийско море. Усещането е, че си на точното място, в точното време. Там, откъдето идваш, не носи тази наслада, а ти си я намерил някъде далече. Но пък там, откъдето идваш, са всички, които обичаш. Иначе как ще се върнеш?

Следващият плаж, на който се отбихме за разточителна почивка, беше Chia. Огромен на длъж и на шир. Оставих приятелките да се препичат, а аз извървях плажната ивица от началото до края. Толкова дълго ходих, че се чудех дали ще ми останат сили да се върна. Върнах се, даже и аз се пекох, че дори и изгорях. Цялото горещо лято се опазих от слънцето, тук обаче неочаквано то ме надхитри. Вечерта се намазах от глава до пети със зехтин и предотвратих последиците от изгарянето. Блага течност е това, не само за салата.

Освен приказните градини, катедрали, музеи, арт магазинчета, галерии, ресторанти и кафенета, струва си да се обиколи малко и по магазините. В Италия сме все пак, ей така за сверяване на часовника. Още от летището в Рим го сверявам този часовник и „цъкам“ по стилните мъже. Те правят най-силно впечатление на нас, жените, не за друго, а защото у нас това е такава рядкост, докато стилни и красиви жени с лопата да ги ринеш. Като музейни експонати ги разглеждам. От обувките като започнеш, минаваш през чорапа, панталона и сакото, ризата, шала и стигнеш до каскета, всичко е съвършено подбрано по цвят, десен, материя, модел. Понякога дори не виждам мъжа, който се е вмъкнал в това дизайнерско решение. И ароматите, да. О, парфюмите!

Открихме с моите приятелки чуден магазин с невероятни находки от дрехи, в които всички толкова обичаме да се ровим, да пробваме и притежаваме. Купих, а уж нямаше – риза, която ме викаше от закачалката. При първото посещение на магазина се направих на безразлична. Но при второто си позволих да я пробвам и това беше. Край, моя е. Намира се на Via Giovanni Maria Dettori 12, ако имате път натам.

И независимо какво си видял, чул, изял и изпил, това, което остава след всяко такова преживяване е споделената емоция с хората, с които си бил там. Чувствата, които са те изпълвали по време на престоя, впечатленията, които откривате заедно, нещата които си казвате. Грижата един за друг, толерантността към желанията на всеки и интелигентността да се сливаш и съчетаваш с други хора, те да стават твое временно семейство, да имаш нов дом, заедно с тях, общи пътища, общи спомени. И щастливка съм, защото спомените ми са свързани с много смях. Това е смисълът – радостта. И така, както го нарекохме помежду си – женският ни лагер свърши. До следващия.

 

 Arrivederci e grazie.

 

 

 

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах