сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Плаващото село в езеро Бокоди, Унгария

16.8.2018 г.

Пътепис от Зеки Малунски

Когато унгарските ми приятели попитаха какво искам да посетя, си мислех, че съм видял всички забележителни места в страната им или поне най-известните, затова им предложих да отскочим до Пратера във Виена. Тъй като е само на два часа и половина път от Будапеща приеха предложението ми, макар да беше късен следобед. Качихме се в колата и след минути се движехме по магистралата за Виена, но пътешественикът и фотографът в мен никак не харесва скучните магистрали. Заех се да разучавам картата с идеята да намеря второкласен път, за да разгледам ландшафта и селата наоколо с надеждата да изскочи нещо красиво за снимане. Забелязах едно синьо петънце на картата и им казах, че наблизо има езеро. Те се спогледаха и с усмивка ми отговориха, че нещо съм се объркал. Нямало как до Будапеща да има езеро и те – унгарците, да не знаят. Единият дори е местен екскурзовод. Аз убедително заявих: „Бъркате се! Има езеро и то се казва Бокоди!“. Бързо проверих разстоянието и добавих, че е само на около двайсетина минути път от магистралата. Помолих да се отбием. Съгласиха се само за да ми докажат, че не е вярно и да спечелят облога, който беше обиколка с влакчето в Пратера за сметка на изгубилия. Наближихме езерото, поне според картата, но наоколо виждахме само гора и те предложиха да се върнем. Настоях да продължим още малко, тъй като картата водеше към мост, пресичащ южната част на езерото. Изминаха по-малко от пет минути, когато зад дърветата се показа моста. Минавайки през него се откри цяло село с накацали в езерото цветни дървени къщи. Веднага отбихме вдясно и смело закрачихме към група рибари, които още по-смело и грубо ни изгониха, защото сме плашели рибата. Казахме си: „Хубаво! Ще се справим сами. Ако трябва ще минем и през гората, но ще стигнем до къщите“. Пресякохме по моста от другата страна, за да направим няколко снимки и да търсим друг път, но и там се натъкнахме на техен колега. Без да говорим, че да не плашим и неговата риба, започнахме да снимаме. И изненада – той ни поздрави и дори упъти. Учудени, но доволни, тръгнахме по първия черен път след моста и стигнахме целта. Гледката беше колкото красива, толкова и изненадваща. За първи път в живота си се почувствах като откривател – на плаващо село като тези в Азия. Но как така в Европа и защо? Малки вили се издигаха върху платформи, свързани помежду си и брега с дървени пътеки. Имаше и по средата на езерото, до които очевидно се стигаше само с лодки. Започнахме да снимаме от брега, но аз исках да стигна и до някоя вила. Точно тогава срещнахме един дядо и помолих „местния екскурзовод“ да поиска разрешение за снимане от верандата на вилата му. Дядо Тибор отмести рибарските принадлежности, за да освободи пътеката, и ни покани. На верандата ни посрещна дружелюбният му син Томас. Наследникът рибар ни разказа историята на езерото, показа ни вилата отвътре и дори ни покани на риба, която вече пържеше.

Езерото се оказа изкуствено. Унгарците го наричат Бокоди (Бокодското езеро), тъй като се намира до едноименното село Бокод. Създадено е от ТЕЦ Орослани през 1961 г. чрез заливане с вода на огромната поляна около централата. Благодарение на топлата вода, връщана от нея, езерото не замръзвало дори и в най-мразовитите зими. Е, поне преди да спрат ТЕЦ-а през 2015 г. Томас сподели, че мястото е прекрасно за риболов и тук живеят от пролет до есен всяка година. Показа ни външната и вътрешната кухня, спалнята и малката дневна. Похвали се, че имат ток, интернет, кабелна телевизия и всички удобства. Само тоалетните били на брега. Това вече го знаех, защото ми бяха направили впечатление – цветни, наредени в колона и всяка маркирана с номер. Макар и тясно, във вилата беше много уютно, но аз не посмях да снимам, за което после съжалих.

Мирисът на риба и гледката от верандата надделяха пред чувството ни на натрапници и приехме поканата за риба. Хапнахме и си побъбрихме. Аз, както винаги много любопитен, задавах въпроси и бях доволен, че имам преводачи, защото дядо Тибор и синът му не знаеха и дума английски. Разбрах, че мястото не било известно сред туристите, но от скоро някой, някъде, в интернет качил снимки и започнали да прииждат повече и повече предимно местни туристи. Все пак още не било толкова известно и хората там продължавали да се радват на спокойствието. След като хапнахме, благодарихме сърдечно и продължихме разходката и снимките преди залез слънце.

Продължавайки по брега в един момент започнах да се възмущавам от огромна тръба, излизаща от ТЕЦ-а и надвиснала над цялото езеро, защото ми пречеше на снимките. Точно тогава вниманието ми беше привлечено от група шумни младежи, забавляващи се с детска пързалка на верандата, от която се спускаха в езерото. Естествено, помолихме да надникнем и от там. Разрешиха ни, без да ни отразяват много, но ни предложиха бира. И този път не отказахме, с изключение на шофьора.

Слънцето залязваше, когато обиколихме почти половината езеро. Решихме да тръгнем обратно за Будапеща. Пратера си остана един неизпълнен план и едно пропуснато гратис влакче. Затова пък на следващия ден посетихме отново Бокоди с идеята да разгледаме и източната част. За съжаление часът не беше подходящ за снимки – контражур. Бях много впечатлен и толкова се радвах на плаващото село, че приятелите ми се съгласиха следващото утро да посетим за трети пореден ден езерото и по-точно източната му част, където имаше още много за снимаме.

Ранното утро на идния ден беше благосклонно и ми подари страхотно време за разходка и прекрасна светлина за снимане.

Плененото ми съзнание не отразяваше пейзажи по обратния път за Будапеща. Мислех си как това малко езерце грабна сърцето ми и ме накара да изпитам ново чувство – на откривател. Аз, запаленият пътешественик, обиколил толкова много места по света, видял толкова ярки творения на природата и на човешката ръка, посветих три цели дни на това малко съкровище и зная, че отново ще се върна при него. Искам да го споделя и с вас. Искате ли да се разходим заедно? Разгледайте снимките ми в галерията.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах