сп. National Geographic - Декември 2017
National Geographic KIDS - Декември 2017

Копривщица – истинската приказка

20.11.2017 г.

Зима е. Не сме напускали бетонната столицата цял месец, а толкова много ни се пътува и снима. Целият отпуск е използван и единственият вариант е бягство през уикенда. Навън е кучи студ, прибираме се от работа по съкратения маршрут, прескачаме непочистените снежни преспи в квартала и въпреки мразовития вятър се радваме на красивата зима. Поскърцващият сняг под краката ни някак напомня за детството и спонтанно решаваме да отскочим до Копривщица. Не сме я виждали снежна. Решаваме, че един ден е достатъчен за бягство и с план за връщане привечер тръгваме в събота рано сутринта с влака София – Бургас, който след около два часа ще спре в Копривщица. Да, ама не. След 30 минути мотрисата спря в нищото, насред полето. Споглеждаме се и се чудим какво става. Оказва се, че локомотивът се е развалил и ще трябва да се чака нов от София. Казваме си спокойно, ще чакаме, ама къде ти спокойствие, времето си тече. След 2 часа новата машина пристига и продължаваме.  Пристигаме в Копривщица и поглеждаме часовника – имаме само 1 час за разходка и снимане, преди да дойде последната маршрутка за влака. Да си имаме късмета! Хукваме по заснежените улици и щракаме бясно, ей така за спорта. То ясно, че шедьоври с това темпо няма да ни се получат, но поне снимаме зимна Копривщица – бяла, красива, тиха и много любима.

Времето тече като вода през шепи. Поглеждаме часовника и с изненада виждаме, че сме се поувлекли и хукваме към стоянката на маршрутката. Успяваме да й видим само отдалечаващия се номер. Ами сега?! Спонтанност е второто ни име. Решаваме да останем и спираме да търсим начини за придвижване обратно. Тръгваме да търсим хотел. След два неуспешни опита поради току-що лакиран паркет и липса на места се озоваваме в хотел с райско име. Виждаме първо стаята, в която без преувеличение температурата беше 30 градуса, миришеше на дърво и вълна и естествено веднага я наемаме. Преди това обаче проведохме весел диалог със собственичката, която каза, че нощувката струва 38 лева. Възкликнахме радостно на цената, а тя ни разбра погрешно и с усмивка отвърна, че ще ни я даде за 35 лв. Развеселени тръгнахме обратно към центъра да си купим четки и паста за зъби, да вечеряме и да начертаем план за снимането на следващия ден.

За снимките няма какво да говорим, те се гледат, не се разказват. Само един съвет от нас: ако сте ходили в Копривщица през лятото, вижте я и през зимата. Това е истинската приказка!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах