сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Лаос – източната страна, пленителка на западни сърца

21.9.2017 г.

Нощта падаше, но температурата не. Отправих се към летището в Сием Реап и се качих на самолета за Луанг Прабанг. Докато вечерях на борда се запитах какво ли ме очаква в Лаос. Представях си нещо подобно на съседните Камбоджа и Тайланд. При кацане на малкото летище в Луанг Прабанг веднага бях нападнат от комари. Извадих спрей, напръсках се, наредих се на дългата опашка за визи и нетърпеливо зачаках. След няколко ухапвания време получих визата и се качих на стара джипка, която свързва летището с града. В тъмнината не се виждаше нищо, но се усещаше лошото състояние на пътя. Друсането спря, когато стигнахме в Луанг Прабанг. Придвижвахме се през главната улица ресторанти, барове, нощен пазар и много туристи. Усетих приятна атмосфера, изпълнена с настроение и веднага си набелязах място, където да пийна нещо още същата нощ. Хотелът се оказа в сърцето на Луанг Прабанг – там, където животът кипи. Оставих си багажа и седнах в бара отсреща. Наслаждавах се на лекия полъх, идващ от река Меконг и чаках питието си. Със сервирането му получих и покана да се присъединя към компанията на съседната маса – смесица между чужденци и местни. Взех си бирата и отидох при тях. Запознахме се и, след като чух историите им, се почувствах сякаш съм на маса с познати в родината. Оказа се, че чужденците – англичани, французи, италианци… не са туристи, а европейци, които живеят и работят в Лаос. Първо разбрах историята на местно момиче, чийто рожден ден празнуваха. Преди години английски тийнейджър се влюбва в нея и въпреки 10-те години разлика във възрастта им, месец след първата им среща, се връща в Лаос, където се установява и създават семейство. Бързо проучих историите и на останалите. Италианецът също се бе влюбил в местно момиче и преместил в Луанг Прабанг. Англичанката работеше в неправителствена организация и бе щастлива от живота си в Лаос, а сестра й в България. Французинът бе само на 22 години. Никога не бе стъпвал в Париж и не желаеше да се връща във Франция.

На сутринта по време на закуската се запознах с друга двойка – англичанин и местно момиче. Запитах се какво пленява туристите, че се връщат и дори остават. След дните, прекарани в Лаос, не само намерих отговора, но и аз попаднах в тайнствения плен.

През деня посетих няколко от 33-те пагоди и действащи манастири, запазени в автентичния им вид и усетих духа на старото кралство.  Именно в този древен град през 1353 г. кралят Фа Нгум основава Лан Санг – първото име на Лаос, означаващо „кралството на милионите слонове и белия чадър“. Богато украсените дървени храмове, покрити със златни шарки, бляскави мозайки и с по няколко реда, спускащи се почти до земята, покриви, са разположени върху полуостров, образуван при вливането на река Ка (Nam Khan) в могъщата Меконг. Разхождайки се из града, забелязах и отпечатъка, който френските колонизатори са оставили върху вилите и обществените сгради. От тях градът наследява реда и чистотата, които правят особено впечатление, предвид факта, че градовете в Югоизточна Азия не се славят с ред и най-вече чистота.

По обяд направих кратка почивка в едно италианско ресторантче. Хапнах пица и продължих с разходката. По тротоарите непрекъснато се разминавах с гологлави монаси в оранжеви роби, носещи черни чадъри. Намерих и френска пекарна, където можеш да си поръчаш кроасан на френски. Стигнах до подножието на свещения хълм Пхоу Си, издигащ се в центъра на града и известен с няколко храма и култови сгради, обединени в Уат Чом Сим. Бавно започнах да изкачвам 328-те стъпала от виещото се до върха стълбище, охранявано от драконови глави и проправящо си път сред разцъфнали магнолии. На върха, там горе, пред очите ми се разкри панорамна гледка към целия град и Меконг. Направих няколко снимки, след което зачаках залеза, знаейки, че тук е идеалното място за изпращане на слънцето.

Връщайки се към хотела, минах през улицата с кулинарния пазар. Той се оказа определено едно от най-оживените места вечер. Тълпи от туристи и местни вечеряха. Учудих се от видимо доволните и усмихнати европейски лица, които явно са забравили за болестта луда крава и птичия грип и нападаха цвъртящите скари.

Следващата сутрин станах преди изгрев слънце да видя будистките монаси, които всеки ден на развиделяване тръгват по двете главни улици, за да събират храна в глинените си делви. Приклекнали в знак на уважение към духовните си събратя, местните ги чакат пред храмовете с храната, която са предвидили да дарят – ориз, плодове и купички с готвени ястия. Събрали нужното им за деня, монасите се прибират в храма си и отправят своята молитва на благодарност и за здравето на дарителите.

След това запомнящо се събитие, в първите минути от деня тръгнах към сутрешния пазар, който е истинска атракция за туристите, а за местните – пазар за пресни, откъснати през нощта плодове и зеленчуци, както и за прясно месо и риба. Тук човек може да си купи змийско, крокодилско, жаби, живи плъхове.... Обикалях пазара, снимах и малко преди да изгубя напълно апетита си, се отправих към френската пекарна. Закусих и тръгнах към красивите водопади Куанг Си, които се оказаха идеално място за скриване от парещите слънчеви лъчи. Всъщност водопадите са един водопад, който се разклонява на три. В началото си започва от плитко езеро, а водата след това се спуска по красиви каскади и накрая се събира в чисти басейни, където може да се плува.

Вечерта отидох отново в бара. Компанията ме чакаше. Тази вечер обаче беше различно. Гостуваше певица от дивия запад, чиито кънтри изпълнения вдигнаха градуса на настроението.

През останалите дни посетих няколко села около Луанг Прабанг и една ферма, където видях целия процес по отглеждане на ориза – от засаждането до събирането му. А вечерите прекарвах на същото място с обичайните заподозрени.

Последният ден беше труден, както при една раздяла. Това беше първата страна, в която общувах с местни. Страна, в която намерих приятели. Страна, в която искам да се върна. От общуването с местните разбрах доста за живота и културата им. Казано накратко – бедни хора със средна заплата от около 100 долара, но честни, гостоприемни и усмихнати.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах