сп. National Geographic - Октомври 2018
National Geographic KIDS - Октомври 2018

Аржентина – танго, футбол и малбек (I част)

26.6.2016 г.

Пътепис от Зеки Малунски

Беше средата на януари и началото на първото ми лято за 2016 година. Моето аржентинско лято. Лятото, в което се запознах с Аржентина. Казахме си: „Здравей“ –  в Буенос Айрес, а аз продължих: „Искам да те опозная. Ще започна от Салта!“...
    Не съм поет, затова продължавам пътеписа в исторически бележки, но обещавам за най-впечатлилите ме места да не прикривам поета в себе си. :)
    Пътуването започна с 23-часов въздушен маратон от София, през френската столица, Атланта и стигна до латиноамериканския Париж – Буенос Айрес. Напуснал студена и снежна София, кацнах при 40 градуса в слънчев Буенос Айрес и посрещнах лятото на брега на Ла Плата, където се намира вътрешното летище. От там излетях за северния град Салта, където за първи път се потопих в латиноамериканската атмосфера, както през деня, така и през нощта – музика, танци и Танго.
    Салта е приятен, средно голям град с колониална архитектура. В града няма какво толкова да се види, но красотата и богатството на Салта e в природата наоколо. Затова и взех еднодневна екскурзия до града Кафаяте. Пътят е изпълнен с едни от най-красивите пейзажи от цветни ерозирали скални образования като: Дяволското гърло, Амфитеатърът, Къщата на папагалите, Жабата, Обелискът, Замъците, Потъващият Титаник и други фантастични форми, в зависимост от въображението и времето на деня, когато слънчевите лъчи осветяват горите на вълшебната  планина. Пристигайки в Кафаяте обядвах, разгледах града и няколко винарски изби, които ми разкриха тайната на аржентиското вино. Късно вечерта се върнах в Салта. Изпълнен с впечатления от пътуването очаквах още повече от предстоящия високопланински преход до стария град Качи. Преминахме през няколко града и проникнахме в подножието на Андите. Започна изкачването, по време на което се откриваха зашеметяващи пейзажи и терасовидни полета. Криволичещият път, заобиколен от цветни скали, стигна до Пиедра дел Молино – най-високата точка със своите 3457 м. От тази височина пейзажът се промени коренно, тъй като субтропичната долина остана назад и се озовах в пустинята на планините. Последва спускане до крайно местоназначение – Качи. Градчето се оказа изненадващо уютно – с бели сгради, кирпичени къщи, павирани улици и впечатляващи архитектурни и културни конструкции, които предизвикват възхищението на туриста.
    По време на пътуването в провинция Салта съзнанието ми се опитваше да сравни видяното – града, архитектурата, културата, атмосферата и природата с някое познато място от Европа, Азия или Африка, но безуспешно. Всичко беше коренно различно, а природата е неповторима. Ще отида по-далеч, казвайки че Аржентина има природна красота, която не може да се намери никъде другаде.
    От Салта се качих на нощния автобус за Кордоба. Не мога да не обърна внимание на транспорта. На много места основна система за придвижване са влаковете, но в Аржентина това са автобусите. Те са удобни, макар и не толкова романтични, колкото влаковете. Но във влак не съм гледал филм в леглото, не са ми сервирали вечеря с вино от Мендоса и закуска с топло ароматно кафе. Не съм и спал по корем в удобни хоризонтални „седалки“.
    След 12 часа пристигнах, метнах куфарите в хотела и се отправих към туристически офис, за да купя организирани ексурзии. Изборът беше голям, но се спрях отново на ексурзии сред природата. Разходих се из града Кордоба, запечатах атмосферата в няколко кадъра и опитах от прочутото аржентинско телешко. На следващия ден ме очакваше долината Каламучита.
    В ранни зори напуснахме Кордоба в посока Алта Грасиа, където посетихме дома на световноизвестния революционер Че Гевара. След няколко градчета стигнахме до Ембалсе де Рио Терсеро – най-голямото изкуствено езеро в провинцията. Направихме кратка фотопауза и продължихме. След около час пред нас се разкри типичната централна европейска физиономия на град Белграно – типично алпийско градче, построено от германци.
    Ден по-късно от Кордоба потеглихме към долината Трасласиера. Живописни градчета и спиращи дъха панорамни гледки ни заобикаляха от всички посоки. В средата на нищото спряхме пред един различен музей – Роксен. Тук може да се видят богати колекции от банкноти, марки, монети, ключове, стари прахосмукачки, фотопарати, грамофони, телевизори, барокови мебели, порцелан, камъни, животни... та се стигне до коли и икони.
    Следващите дни посветих на голямото културно и историческо наследство на Кордоба.
    Оставайки толкова очарован от природата на провинциите Салта и Кордоба, не ми се тръгваше, но беше време за Града.

Подобни материали:

Аржентина – танго, футбол и малбек (II част)

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах