сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Между два свята

5.4.2016 г.

Пътепис от Ивелина Желязкова

Ден първи – на няколко километра от Сан Стефано

Истанбул. С приятеля ми решихме да го посетим на организирана екскурзия през почивните дни за трети март. Преди голяма част от вас да започнат с негативните коментари от рода: „Ама как може такова нещо?! Точно на деня на Освобождението!'“, ще побързам да ви попитам знаете ли къде е подписан Санстефанският мирен договор? Разбира се, че знаете – в градчето Сан Стефано! Къде обаче се намира то днес? Може би не всички са запознати, че понастоящем селището е превърнато в квартал на... Истанбул. При тези обстоятелства, има ли по подходяща дестинация за българи по време на националния празник? И така, в малките часове на трети март поехме от Стара Загора с микробус към Турция.

За първи път посещавам тази страна и всичко по време на пътуването и цялото ни пребиваване ми беше безкрайно интересно. С любопитство наблюдавах менящите се пейзажи през прозореца. Ето че най-после стигнахме заветната цел – Истанбул. Навлязохме в града през нов жилищен квартал. Всички в микробуса се впечатлихме от многобройните цветни лехи. Водачката на групата ни информира, че ежегодно от община Истанбул засаждат цветя под формата на различни фигури. Видяхме много такива красиви оформления из целия град.

Навлизайки към центъра на мегаполиса към нас се присъедини местен екскурзовод от турски произход, но роден в България. Страшно ерудиран човек, който може да даде отговор на най-разнообразни въпроси. Много любопитни неща научихме от него. Най-напред посетихме Синята джамия. Понеже никога не бях влизала в мюсюлмански храм, ми беше безкрайно интересно. За тези, които не са запознати - изискването е да сте без обувки, затова посетителите се събуват пред вратите на джамията и носят обувките си в ръце, като за целта има осигурени найлонови торбички. Друго условие за влизане в храма е косите на дамите да бъдат покрити, като за целта се предоставят шалове. В случай, че си носите собствен обаче спокойно може да го ползвате, както направих аз. Винаги съм се питала какво точно се прави в мюсюлмански храм и има ли определен ред от къде се минава, както е например в християнските църкви. Не, в джамиите всеки застава където му е удобно.

По време на нашето посещение Синята джамия беше изпълнена с хора, доста от които – туристи. Снимането е разрешено, което за нас беше голям плюс. Всъщност отвън синята синята джамия изобщо не е синя. Наречена е така заради основното присъствие на въпросния цвят във вътрешната ѝ декорация. Нашият екскурзовод ни разказа, че официално джамията носи името на поръчителя си – султан Ахмед. Всъщност той искал минаретата ѝ да се изградят от злато, което на турски език е „алтън“. Но в онези времена храмовете били скромни и вярващите не бивало да демонстрират богатство. Поради това, архитектът решил да прибегне до хитрост, като се престорил на недочул. Вместо „алтън“ – т.е. златни минаретета, той казал, че разбрал „алтъ“ или шест. А тогава храмовете обикновено били с по-малък брой минарета. Научавайки за грешката, султанът много се ядосал и решил да нареди минаретата да се съборят, но щом зърнал колко са красиви се примирил. Усещането в джамията за мен не беше много по-различно от това в църква. И на двете места има вярващи и молещи се хора, и на двете места се срешат просто туристи, които са там по-скоро с културно-образователна цел, каквито бяхме и ние.

Излизайки от Синята джамия се отправихме към египетския обелиск и змиевидната колона. Започна да вали, но това не попречи на нашата разходка. Сложихме дъждобраните и усмивките и продължихме. Снимахме се пред прекрасните шадравани и други интересни забележителности и се отправихме към микробуса. С него продължихме към азиатската част на Истанбул. Преминахме по един от мостовете и стигнахме до най-високата в географско отношение точка на града. Спусналата се мъгла попречи да се полюбуваме на гледката от върха, но пихме обожаваното от мен турско кафе и се подкрепихме с традиционни за нашите съседи сладкиши. Чувството в заведението беше сякаш участваме в турски сериал – чашите, мебелите, цялата атмосфера. После с микробуса преминахме край българската църква, която за съжаление беше в ремонт. След това се настанихме в хотела и след кратка почивка, аз и моят другар излязохме на разходка из старата част на Истанбул. Там уличките са малки и тесни, и повечето са павирани. Напоследък в българските медии се тиражират какви ли не опасни ситуации относно Истанбул, но аз останах с чувството, че там най-страшното е да си пешеходец. Превозните средства изскачат буквално отвсякъде. Почни никой не спазва червения светофар. Отначало изпитвах страх, но после свикнах.

По-късно екскурзоводът ни каза, че въпреки огромния трафик, катастрофите в Истанбул са изключително нисък процент. Действително шофьорите като цяло са доста внимателни. Навсякъде наред с автомобилите щъкаха и много хора. Постоянно се разнасяха подноси с традиционния за Турция чай, а из въздуха се носеше мирис на море. Минахме край безброй магазини, пазари, хотели, джамии, дори и... църква. Усещането е уникално. Следвайки указателните табели, стигнахме до прочутата Капълъ чаршъ. Там най-много ме впечатлиха стенописите и вътрешната декорация. Интериорът наподобява джамия. Ето че започна да се стъмнява, а на нас ни предстоеше ново необикновено изживяване – посещение на 4D кино в най-високия мол в града – Сапфир и качване на панорамната му тераса с гледка към нощен Истанбул. Филмчето в киното показваше основните забележителности на мегаполиса, гледани от хеликоптер. Ситуацията, в която се изпада максимално се доближава до реалната. А изгледът от терасата на небостъргача е приказен. Разкрива се 360-градусова панорама на целия град. Жалко само, че е през стъкло, което не влияе положително на снимките. След страхотното преживяване, разгледахме мола и седнахме да вечеряме традиционни турски специалитети, от които имах желание да си оближа пръстите. После се отправихме към хотела и бързо се унесохме в сън, защото отново ни предстоеше невероятен ден в още по-невероятния Истанбул.

Ден втори – история и култура

След закуската в хотела се отправихме към покоряване на нови забележителности. Пак преваляваше, но това не беше причина да си разваляме настроението. С микробуса пристигнахме пред Топкапъ. Това е дворцов комплекс, в който се е помещавала администрацията на Османската империя. Сградите са няколко, с характерните за мюсюлманското изкуство стенописи. Комплексът има вътрешни дворове с красиво оформени градини. Въпреки че пролетта още не бе настъпила, успяхме да уловим красотата на градинарското изкуство, макар и не напълно. От дворовете се откриват изумителни гледки към града. В началото на нашето пребиваване в комплекса, почти нищо от мегаполиса не се виждаше, заради лошото време, но после слънцето се показа и Истанбул – също. Успяхме да направим няколко снимки на космополитния град от Топкапъ.

В някои от помещенията на комплекса са изложени различни реликви от Османската империя – оръжия, съдове, накити... Тук се намира и най-големият брилянт в света. Всичко е много е красиво и заслужава да се види! Жалко, че в някои помещения е забранено да се снима... След Топкапъ по програма имахме посещение на „Света София“. Сградата първоначално е била църква, после – джамия, а понастоящем е музей. Вътре има много мюсюлмански стенописи, под доста от които са разкрити християнски мозайки. Тепърва се разкриват още. Начинът на изобразяване е изумителен, имайки предвид ранната епоха, през която са създадени. Гледайки откриващите се християнски изображения на фона на мюсюлманските такива, човек се чувства странно – сякаш е между две религии, и то в града на два континента и две морета. „Света София“ е била образец за мюсюлманските храмове. Повечето от тях са строени по нейно подобие. В една от колоните има дупка, за която екскурзоводът ни разказа нещо любопитно: Ако човек застане неподвижно пред нея и си сложи палеца в отвора и го завърти на 360 градуса ще му се сбъдне едно желание. Пробвахме, в очакване сме.

След „Света София“ се отправихме към водохранилището Йеребатан. В миналото там са се съхранявали запаси от питейна вода, в случай на възникване на суша или нападение над града. В Йеребатан е неочаквано красиво и интригуващо. Вътре има множество колони с интересни капители. Една от тях е с Горгоната Медуза. Помещението обаче е доста влажно и тъмно, поради което снимките от там не се отличават с особено качество. На една от колоните се забелязваше дупка, в която туристка извършваше действието, което се прави в „Света София”. Гледайки я, екскурзоводът каза: „А, те туристите, където видят дупка и започват да си въртят пръста!“. След като приключихме с разглеждането на водохранилището, тръгнахме на разходка из града. По препоръка на нашия гид обядвахме т.нар. искендер в малко заведение за хранене. Много е вкусно и трябва да се опита – представлява печено месо върху накъсана филия хляб, всичко покрито със сос. Собственикът на заведението, щом разбра че сме българи каза: „България и Турция – комшии!“ и ни почерпи с традиционния за нашите съседи чай. Направи ни впечатление, че водата и хлябът в ресторантите са безплатни, а алкохол в заведенията за хранене не се сервира.

След обяда продължихме разходката из чудния Истанбул. Вече бяхме посвикнали с движението на автомобилите и не се притеснявахме както предния ден. Вървейки, решихме да се отклоним малко от централната част и се спуснахме по стръмна павирана уличка, водеща към Мраморно море. След малко се озовахме в район с интересни дървени къщи. Седнахме в малко кафене, пихме турско кафе, хапнахме баклава и турски сутляш – ориз с мляко, но по съвсем различна рецепта от тази в България и според мен е много по-вкусен от нашия. Далеч от центъра на града и цените бяха далеч по-ниски. След разходката се прибрахме в хотела за кратка почивка.

Предстоеше ни ново атрактивно предизвикателство – турска вечер. Няколко души от групата се отправихме към ресторант „Ташхан“. Той се посещава предимно от чужденци и поради това предлага и алкохол. Водачката ни информира, че там са снимани доста известни турски сериали, а фотографиите вътре доказваха това. Посетителите на ресторанта бяха предимно чужденци, като на всяка маса имаше две знамена – турското и на съответната държава. Яденето представяше обичайни за Турция специалитети. Единствено прочутата „ракъ“- т.е. ракия, която опитвах за първи път се оказа не по моя вкус. След като заведението се понапълни, започна програмата. Беше невероятна – имаше много атрактивни танци. Един от танцьорите бе извънредно пластичен. После започнаха да звучат традиционните за всяка държава ритми, като разбира се и не беше пропуснато и българското хоро. Нашите домакини много се бяха постарали.

Не искахме да се връщаме в хотела, но трябваше да си починем, защото отново ни предстоеше изпълнен с приключения ден из приказния Истанбул.

Ден трети – край Босфора...

След закуска, напуснахме хотела и се отправихме към Босфора. Времето пак бе дъждовно отначало и отново се оправи впоследствие. Първо спряхме за покупки на Египетския пазар. Той е известен най-вече с разнообразието си от подправки. Там разбира се присъстват и много други стоки – от задължителните за Турция локуми и баклави до сувенири и какво ли още не. След пазаруването се качихме на корабче и направихме разходка по вода около час и половина. Усещането беше неописуемо - намирате се между два континента и между две морета, между дъжда и слънцето... Като добавим, че мюсюлманският днес град, в миналото е бил така да се каже „Меката на християнството“, а в наши дни редом с многобройните джамии, в града се срещат и църкви, човек се чувства сякаш е между два свята. Екскурзоводът ни информира, че Босфорът е естествен проток, чието водно ниво почти не се променя. С корабчето минахме край много забележителни сгради, за които нашият гид ни даваше информация. Да имаш жилище на Босфора било символ на престиж. Сред многобройните здания, които видяхме, беше и великолепният дворец Долмабахче, който е бил любим на Ататюрк. Сградата е много интересна отвън и по всяка вероятност е такава и отвътре. Дано успеем да я посетим при следващото си посещение на Истанбул. От корабчето стават прекрасни снимки. Направихме доста, а и времето беше основно на наша страна. Пазете си обектива от морските вълни, когато снимате отвън! Е, все пак рискът си заслужава.

След Босфора отново се отбихме на пазара за кратко. Купихме си интересни видове кашкавал и сирене – съответно на конци и на топчета. За съжаление ги забравихме в микробуса сред многото багаж, но важното е, че поне успяхме да ги опитаме, защото турските търговци предлагат дегустация на продуктите. След това се отправихме към гигантския аквариум. Той се намира под земята и създава усещането, че сте на дъното на морето. Преживяването е вълнуващо и запомнящо се. Към вас летят акули, скатове, най-различни екзотични риби... Има и костенурки, медузи и какво ли още не. Срещат се и останки от катастрофирали кораби. Човек придобива чувството, че е водолаз. Навсякъде има информационни табели с описания на турски и английски език. В помещенията на аквариума са направени атрактивни кътове за снимки, специални забавления за децата и т.н. След като приключихме с „гмуркането“ отново излязохме „на сушата“. Посетихме за кратко близкия мол и се отправихме към микробуса, поемайки към родината. Още при пристигането ни в мегаполиса, нашият водач ни каза, че Истанбул е град, който привлича всеки към себе си, и щом веднъж го е посетил, човек се връща пак. Със сигурност искам да отида там отново, и отново.., защото частица от него ми остана в сърцето.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах