сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Непознатите Малдиви

6.2.2016 г.

от Диана Чавдарова

от Диана Чавдарова


 

Всички сме виждали нереално красивите снимки от Малдивите, които се срещат в интернет - прозрачното синьо море, белия ситен пясък и полегналата палма над водата. Предполагам, че всеки, попаднал на такава снимка, започва да въздиша и мечтае да отиде там някой ден. Но със сигурност доста по-малко хора знаят, че Малдивите имат две страни, коренно различни една от друга. Аз ще разкажа повече за другата, непознатата страна.

Но първо малко информация за Република Малдиви. Територията е около 90 000 квадратни километра, разпростряна на 1192 острова, като само 203 от тях са населени, а 90 представляват курортни комплекси (хотели). Общото население е над 300 000 души. Официалният език е дивехи, но всички свободно използват и английски. Това е най-ниско разположената страна в света, като средното надморско равнище е 1,5 метра, а най-високата точка е 2,3 метра. Това прави Малдивите изключително застрашени от глобалното затопляне и повишаването на морското ниво, а прогнозите са, че до 2100 г. те ще бъдат изцяло залети, ако не се вземат мерки. Друг интересен и може би не толкова популярен факт е, че малдивското население основно е мюсюлманско. Съответно жените нямат право да показват косите си, а някои са изцяло забулени. На островите с местно население е забранено да се ходи по бански и хората се къпят облечени, дори и децата.

Но нека се върна към пътеписа. Кацаме на единственото летище на Малдивите, което се намира на остров Хулхумале, близо до столицата Мале. Това е остров с местно население, като жилищната част и летището са разделени от дълга тясна ивица суша, по която минава идеално прав път - шосе в морето. Въпреки че островът не е курорт, там могат да се намерят доста хотели и заведения.

Докато излизахме от летището, веднага ни обградиха представители на местни туроператори, предлагащи хотели по островите. Ние обаче вече имахме резервация за хотел на остров Маафуши. Това е остров с местно население от повече от 2000 души. През 2010 г. малдивското правителство разрешава да се отварят къщи за гости и хотели по населените острови и Маафуши е първият остров, който се възползва, и съответно понастоящем е с най-много места за настаняване в страната. Обяснихме на мъжете, че отиваме на Маафуши, но това се оказа грешка - те се нахъсиха още повече да ни разубеждават да ходим там, защото било супер мизерно и сме щели да се върнем още на първия ден. Ние нямаше да се разубедим, но честно казано малко се притеснихме, къде точно отиваме...

От летището хванахме местния градски транспорт до Мале. Това представляваше една лодка с капацитет поне 150 човека, нагъчкани на едни пейки, а в началото на лодката подреждаха или по-точно тъпчеха багажите. Ние бяхме единствените представители на бялата раса в лодката. Принципно туристите посещават курортните острови (хотелите), а те си имат свой организиран транспорт от летището, който е или моторна лодка, или малко водно самолетче за по-далечните острови. Поради тази причина никой турист не изпитва необходимост да се вози на местния градски транспорт.

Разгледайте галерията към разказа

Може би тук е моментът да се опитам да опиша чертите на местното население. Кожата, както можете да се досетите, е доста тъмна заради географското разположение на Малдивите. Чертите на лицата са много интересни и трудни за оприличаване, но лично аз смятам, че са смесица от индийски и африкански такива. Младите мъже са доста свободомислещи, имат всякакви прически - от твърде бухнали къдрави коси през боядисани в различни цветове до зализани с цяла туба гел на една страна. Предполагам, че след като там жените нямат право да показват косите си, суетата с прическите се е прехвърлила и развихрила върху мъжкия пол. Има обаче някои мъже, които са строго религиозни, ходят с дълги до земята бели роби и бели шапчици и гледат лошо „разголените" туристки. Жените също се делят на два вида - такива, които са целите в черно и показват само очите си, и такива, които показват и лицето си. Вторите не се ограничават много и в дрехите, които носят - може да се видят в супер тесни дънки и блузки, модерни слънчеви очила, ръцете им покрити с всякакви гривни. Но блузите задължително трябва да са с дълъг ръкав, а панталоните трябва да покриват целите крака. Краката може да са боси и глезените да се виждат. По-суетните скриват косата си с красиво омотан на главата шал, а останалите ползват дълга забрадка. На места се срещат и жени, които не се съобразяват с правилата и не крият косите си, но им се налага да носят етикета „леки жени", дори да не е така (това го научихме по-късно от една продавачка в магазин, която не криеше косата си).

Разстоянието между летището и Мале е много кратко, може би 15 минути пътуване. От пристанището, на което ни оставиха, се наложи да отидем до друго пристанище в другия край на острова, откъдето да хванем друга лодка от градския транспорт за остров Маафуши.

Както вече споменах, Маафуши е един от първите острови с местно население, които се ориентират към туризма. В интернет се предлагат хотели, а снимките от плажовете, естествено, са невероятно красиви. Затова този път на фериботчето вече се срещаха и други, не-малдивски хора, или с други думи - туристи. Повечето, както се очакваше, бяха двойки, тръгнали на меден месец. Разстоянието от 25 километра отне около 2 часа, а наоколо вече се забелязваха онези дървени бунгалца в морето по близките острови.

Изненадите не спираха. Фериботът наближи остров Маафуши, а малкото пристанище беше пълно с посрещачи от местните хотели, държащи табелки с имената на туристите. Точно както когато излизаш от някое летище, само че тук слизаш на пясъка и посрещачите са мургави, боси, с леко избелели и раздърпани дрехи и с откачени прически. Товареха куфарите на скутери, по три, по четири куфара на скутер или пък ги събираха в специални колички, понеже на острова няма автомобили.

На петдесетина метра от пристанището, по цялата дължина на острова се виждаха ниски, едноетажни, много шарени къщи, залепени буквално едни за други. Тук-там те се разделяха от улици. Но настилката на улиците беше от нещо като твърда кал от пясък, не от асфалт. Автомобили на острова няма, всички се движат със скутери. Но от коли няма и нужда. На дължина островът е около километър, а на широчина - между 250 и 300 метра (в зависимост от приливите и отливите). Една трета от острова представлява затвор, което прави наличната площ за разхождане още по-малка. Затвор... на остров... на Малдивите..., а срещу затвора - хотели!

Нашите посрещачи натовариха куфарите ни на един скутер и една количка и ни заведоха в хотела. Той се намираше на една от средните улички на острова, буквално залепен от всичките си страни до частни къщички. Имаше вътрешно дворче с две-три маси и столове, където ни посрещнаха с фреш от портокали.

Рецепционистът беше от Пакистан и говореше развален английски. Стаите бяха доста прилични, нищо особено, но пък чистичко и свежо. В цената ни се включваше и закуска, както и една празнична вечеря в ден, който ние си изберем. Закуската всяка сутрин беше една и съща и никак не беше вкусна - кренвирши, питки (тип палачинка), боб с червен сос (според мен от консерва) и нещо като кук-кус с лук. За пиене - чай и кафе. По ресторантите храната не беше много по-вкусна от закуската ни, а в същото време - доста скъпа. Единственото вкусно, което можеше да се хапне, беше риба на скара. В тази част на света има такива уникални риби, много от тях са защитени видове, но за съжаление местните не се съобразяват с това.

Първият ни ден на Маафуши започна с проливен дъжд. Но за щастие той бързо спря, слънцето изгря и си каза думата! След закуска сложихме банските, взехме хавлиите и тръгнахме да търсим плажа. На този остров има един плаж, където е позволено да се печеш по бански. Беше ограден с дървен плет, за да не се смущават островитяните от гледките на гола плът. Плажът беше доста малък, но пък имаше няколко палми, които успяваха да направят атмосферата Малдивска - такава, каквато всички си я представяхме. Най-вече благодарение на необикновените цветове на водата! След малко дойде едно местно семейство, три жени и няколко деца, което влезе във водата с дрехите. Жените - облечени от глава до пети, задължително със забрадки, предположих, че бяха съпругите на един и същи мъж с децата си. Бързо свикнахме с тази често срещана гледка и я приехме за нещо съвсем естествено, а накрая изобщо не ни правеше впечатление.

Същия ден решихме да обиколим острова от край до край и да видим къде какво има. Малки универсални магазини продаваха хранителни продукти, дрехи и козметика. Рафтовете бяха доста рехави и прашни, нямаше много стока, а зеленчуците изглеждаха доста зле. Затова пък магазините за сувенири бяха препълнени и много по-големи по площ и по нищо не се различаваха от сувенирите магазини във всички други държави. Също така имаше и туристически агенции, предлагащи екскурзии до съседните острови хотели, гмуркане, уроци по сърф и други. Островите хотели имаха дневна квота за прием на външни гости и за най-хубавите трябваше предварително записване няколко дни по-рано. Цените, естествено, бяха доста високи. Ние обаче се заприказвахме със собственика на един от сувенирните магазини, който успя да ни даде доста по-добра цена за тези екскурзии. В крайна сметка се спазарихме за един ден разходка около остров хотел плюс цял ден плаж на миниостров с големина 200 квадратни метра и на него няма нищо освен пясък. Също така си запазихме и един ден плаж на друг остров хотел. Островите хотели, които приемат външни гости за плаж, са въвели такса вход. Цените варират от 25 до над 200 евро.

Привечер, когато отново обикаляхме острова, станахме свидетели на нещо, за което не бяхме подготвени, и останахме безмълвни. Винаги сме знаели, че има приливи и отливи, но никога не бяхме виждали подобно нещо - от едната страна на острова морето се беше отдръпнало поне километър навътре, може би доста повече, и се беше открила огромна площ от пясък с големи „локви" и много водорасли. Площ, няколко пъти по-голяма от тази на самия остров. Сутрин има море, вечер няма море. Другото, което ни учуди, беше, че всички живущи бяха излезли на разходка. Беше като на филм - една огромна шир с мълчаливи черни фигури, бавно разхождащи се навътре в морето по открилия се пясък. Горките хора живееха на толкова малък остров и сякаш чакаха този отлив с нетърпение, за да могат да се разходят малко повече от обичайното. Предполагам, че по време на тези отливи понякога може да се свържат и някои по-близки острови.

И така на втория ден от нашето малдивско приключение се отправихме към пясъчния остров Sand Bank - миниатюрен остров само от пясък и супер плитка вода около него, десетки метри навътре. Стовариха ни на острова, оставиха ни два чадъра и си тръгнаха. Ей така, сами насред океана, на няколко квадратни метра ситен и бял като брашно пясък. Добре, че ни дадоха чадъри. А водата какви цветове имаше! Беше плитко до колене  доста навътре, което ни позволи да направим страхотни снимки от морето към острова. Изкарахме там цял ден, по някое време докараха малка група туристи, сякаш за да ни напомнят, че не сме сами на този свят.

Следващия ден го прекарахме на нашия си остров Маафуши. Правихме плаж, разхождахме се, видяхме местното гробище, което представляваше една запустяла поляна, сред тревата се подаваха няколко паметника, всичко друго беше погълнато от трева и бурени. Също така успяхме да преброим и три джамии. Освен всичко Маафуши си имаше училище, детска градина, полицейски участък и лекарски кабинет (болница нямаше).

Всяка вечер правехме разходки из острова. Една вечер, докато бяхме на плажа, забелязахме, че пясъкът непосредствено до водата започна да блести в синьо. При всяка лека вълничка, която се плъзгаше по пясъка, той светеше с невероятно наситен син цвят. Оказа се, че това е светещ планктон, за който бях чела, че се среща само на няколко острова на Малдивите, но Маафуши не беше един от тях. Е, оказа се, че това не е така. Бях виждала прекрасни снимки на този светещ планктон, но не бях си и помисляла, че ще видя това чудо на живо. Да кажа, че беше вълшебно, няма да е достатъчно. За съжаление никой не носеше достатъчно добър фотоапарат, който да може да го заснеме.

Покрай разходките всяка вечер направихме доста запознанства с местните. От тях научихме някои интересни неща. Например, понеже на мюсюлманите алкохолът им е забранен, такъв не се продава никъде по магазините. Ако те хванат да пиеш алкохол - директно в затвора. Но! Има така наречени - Party-boats - парти-лодки, които, когато не са на пристан, не се водят на малдивска територия, значи може законно да продават алкохол. На местните младежи, които твърдят, че са религиозни, забранените удоволствия никак не са им чужди. Повечето от тях пият и пушат трева, а много от тях за съжаление употребяват и наркотици. 

Един ден от нашата почивка бяхме отредили за истинския рай. Бяхме си резервирали места за един остров хотел и щяхме да прекараме деня като истински малдивски туристи на невероятно красиво място, като тези от картичките и снимките в интернет. Закараха ни дотам с моторна лодка. Остров Фихалхохи изглеждаше изключително зелен, а водата, както навсякъде в този район на света, беше със запомнящи се цветове. Стовариха ни на кея, в неговия край започваше гора и имаше нещо като къща без стени - там беше рецепцията и там трябваше да си платим входната такса за деня. Всички курортни острови имаха такава за външни посетители.

Зад рецепцията се намираше ресторантът, а отстрани - магазинче за сувенири и пощенска кутия. Знаехме, че островът е изключително малък, но растителността създаваше впечатление за необятна гора. Между дърветата имаше пътеки от бял пясък и едноетажни и двуетажни къщички, а на места от самите дървета висяха хамаци и люлки.

В края на острова започваше дървена пътека, която водеше към десет дървени къщи в самото море. Съвсем като на снимките в интернет. С тази разлика, че на нашата снимка една камериерка буташе количка по дървената пътека и чистеше къщичките.

Островът гъмжеше от живот. Разхождаха се огромни птици, които изобщо не се притесняваха от хората и позволяваха да се доближиш на по-малко от метър, гледайки те недоумяващо. В короните на дърветата пък беше пълно с огромни прилепи. Бях виждала прилепи в България, но тези бяха големи колкото лисица. Навираха муцуни в цветовете на дърветата и усърдно смучеха сок. Имаше още много раци, птици, гущери, папагали, видяхме една мишка бързо да се катери по една палма, докато един гарван я гонеше. Рибите в морето бяха от пъстри по-пъстри. Можех да ги наблюдавам с часове. Дори нямаше нужда да влизам с шнорхел и очила в морето. Намирах си по-каменисто местенце, където туристите не плуваха, и зачаквах. Краката ми бързо биваха обградени от страхотни, много красиви риби с всякакви размери. Имаше дори скатове.

Прекарахме страхотен ден.

Последните два дни останахме на Маафуши. Единият ден беше доста дъждовен, направо проливен. За щастие дъждът спираше от време на време, но после пак започваше без никакви знаци и се изливаше като от кофа. Все пак успяхме да направим плаж, взехме даже уроци по сърф, а някои от нас ходиха на гмуркане.

През последната вечер от нашия престой местните започнаха усилена работа по украсяване на острова, всичко се покри с цветни гирлянди и лампички, а художници рисуваха стените на някои къщи. Оказа се, че на следващия ден започва серия от празненства по случай годишното обрязване на малките момченца.

Е, ние нямаше да присъстваме на празненствата, рано на следващата сутрин ни взе една моторна лодка, която ни закара право на летището.

Така и не успяхме да разгледаме столицата Мале, но доколкото разбрахме, не беше кой знае какво. На летището всички си поискахме места до прозореца в самолета, за да можем да наблюдаваме островите отвисоко. За съжаление този ден също беше облачен, но все пак успяхме да се насладим на очарователната гледка за около пет минути, преди да пробием облаците и те да останат под нас, а ние да останем със спомените си от тази нестандартна почивка на Малдивите.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах