сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Филипините - държавата на пиной

28.11.2014 г.

от Мари Бънкова

 

Гумите на самолета докоснаха влажния асфалт на пистата и кабината се изпълни с мирис на керосин. Липсваше обичайният хаос от пътници, разкопчаващи коланите си и нетърпеливо отварящи багажните отделения, опитващи се да запазят равновесие в движещия се самолет. Съзтезанието кой ще прекрачи пръв прага на ръкава бе отложено. Само допреди броени минути в салона цареше обичайната глъч и тихо жужене от разговори на разсънените пътници. Самолетът се снижаваше стремглаво, когато се чу лекият трясък при изваждането на колесниците. Светлините на Манила започваха да придобиват все по-ясно отчетливи форми и се превръщаха от неясни, размазани кълба от светлина, в билбордове, табели и огромни монитори. Въпреки че температурата в салона бе контролирана, за момент ни се стори, че усетихме полъх на нажежен асфалт, току-що намокрен от ситния дъжд, който се сипеше над столицата.

Колесниците бяха на сантиметри от пистата, когато пилотът рязко вдигна носа на самолета и го издигна с пълна тяга. Ускорението премина през телата ни и ни притисна плътно в кожените седалки. Шумът от двигателите заглуши разговорите и накара всички пътници да замълчат с ръце, впити в облегалките, и побелели кокалчета. Вторият опит на пилота за кацане бе успешен, а обяснението за случката - кратко. В последния момент пилотите бяха
забелязали самолет, който препречваше пистата и трябваше да отменят приземяването.

Добре дошли на Филипините - раят, разположен в западната част на Тихия океан, състоящ се от общо 7107 острова.

Крайната ни дестинация не бе Манила, а Палаван - един от по-големите острови на Филипините, известен с природните си дадености и сравнително неразвит туризъм. След кратък полет се озовахме в малкото градче Пуерто Принцеса, което беше своеобразният център на островната общност. Наоколо нямаше впечатляващи плажове или кой знае какъв животински свят, но това бе задължителна спирка за свързващия автобус по пътя към Ел Нидо.

Въпреки популярността на страната и милионите туристи, изсипващи се всяка година, местното население живее на ръба на бедността. Разкъсвани от атентати и престъпност, хората не са забравили как да се усмихват и да бъдат приветливи. Въпреки че е нормално да бъдеш посрещнат от охрана с автоматично оръжие при влизането си в МакДоналдс, местните не изглеждаха злонамерени и ни най-малко не всяваха притеснение. Разбира се, както винаги имаше и такива, които възприемаха всеки чужденец като ходещ портфейл и се опитваха да заработят лесни пари, надвишавайки таксите за услугите си.

Хората в Ел Нидо живееха изключително скромно и бедно. Разхождайки се по прашната улица, бяхме заобиколени от бамбукови постройки, тук-там калпаво слепени тухлени къщи и прясно измазани бъдещи хотели. Имаше само една улица - главната артерия на крайбрежното градче. Малки магазинчета бяха разположени през няколко къщи и продаваха най-необходимите стоки, като ориз и вода, а понякога можеше да се намерят и екзотични вносни стоки като чипс и шоколад. На всеки няколко крачки бяхме наобикаляни от прегладнели кучета с кожа, плътно прилепнала за телата им, открояваща ребрата на измършавелите животни.

Въпреки че бе средата на лятото, дъждовният климат донесе ветрове, които се заиграваха с прострените покрай улицата многоцветни дрехи, изписващи във въздуха необикновена дъга. Жените старателно почистваха къщите си или газеха прането в огромни легени, пълни със студена вода.

Въпреки че Ел Нидо е разположен по крайбрежието на острова, градът не може да се похвали с плажовете си. За да открием едни от скритите съкровища на Палаван, трябваше да прекосим острова надлъж и да пропътуваме няколко часа. Неасфалтираният път се виеше между изумрудено зелени гори и малки селца, потънали в своето тихо ежедневие. Преминавайки през тях, бяхме посрещани от децата, които дълго, след като бяха видели туристическия бус, тичаха и крещяха след него.

Останалата част от престоя си на Палаван прекарахме в близост до едно малко селце, настанени в бамбукови бунгала. През по-голямата част от деня нямахме ток, но за сметка на това можехме да се разхождаме из прашните улици с местните деца, да берем кокосови орехи, да се гмуркаме за рапани или да храним гладните кучета.

Филипините са една красива дестинация, която все още не е разгърнала целия си потенциал. Скрити острови с искрящи плажни ивици и кристална вода, богат морски живот и гъсти тропически гори са само част от богатствата, които чакат да бъдат изследвани.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах