сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Грузия – приказка без край

25.6.2014 г.

От Петър Милев и Мира Коларова



Идеята за това пътуване се появи толкова внезапно, колкото и бързо се организирахме за него. Единственото, което знаехме за Грузия, беше свързано с Кавказките планини и това, че се намира от другата страна на Черно море, точно срещу България. За цялото пътешествие предвидихме три седмици (през август 2013), като главната ни идея бе да заложим на спонтанността и да решаваме на място как и накъде да поемем. Набелязахме няколко основни дестинации, които да ни служат за ориентир. Някои успяхме да посетим, за други не ни стигна времето, а за трети научихме на място.

Около десетина дни по-късно вече бяхме в Истанбул след дълъг нощен преход с автобус от София. Избрахме да пътуваме само нощем, за да можем през деня да се разходим из Истанбул (снимки 1 - 3). След около 2 часа нощен полет вече бяхме в Тбилиси, където два дни бяха достатъчни за разходки и снабдяване с нещата, които не можахме да пренесем със самолет. Бяхме намерили къде да отседнем в Тбилиси и да си оставим ненужния багаж за предстоящите пътувания. Свързахме се и с местно момиче, което предложи да ни разведе из града, и се уговорихме със сириеца Мохамед да се присъедини към нас за изкачването на вр. Казбек.

На третия ден в седем сутринта се качихме на първата маршрутка за Казбеги, kоято пое на север по "Грузинскиятвоенен път" - стар маршрут, свързващ Тбилиси и Владикавказ през Кавказките планини. Така последователно преминахме през живописната долина на р. Арагви и яз. Жинвали, замъкът Ананури, зимния курорт Гудаури, прохода Джвари (2379м) и накрая Казбеги (снимки 06 - 10).

След 6 невероятни дни в планината се прибрахме в Тбилиси при нашата любезна домакиня - Маркета. Разделихме се с Мохамед. Пренаредихме багажа и се подготвихме за следващите етапи от нашето пътешествие - черноморския и сванския.

Пътя от Тбилиси до Батуми изминахме на автостоп. За лагер на Черно море използвахме „Букнари фрий кемп" - къмпинг, намиращ се на около 10-15 км северно от Батуми, който ни бе препоръчан от едни поляци, които срещнахме на вр. Казбек. Това място беше идеална отправна точка за разходки до гр. Батуми и ботаническата му градина (снимки 12 - 14).

Така след няколко спокойни дни на морето беше време да нарамим раниците и отново да поемем на път. Крайната цел този път беше районът на Сванети и по-конкретно село Ушгули. До гр. Зугдиди се добрахме на стоп, а от там с маршрутка до Сванети. Неусетно от равнината преминахме в красивата долина на р. Ингури с язовира, изграден в нея. Върховете постепенно ставаха все по-високи и с повече сняг, а долината все по-дълбока - добре дошли в Сванети (снимки 15 - 23).

По обратния път към гр. Зугдиди успяхме да хванем прекрасен изгрев над Местя (главният град на Сванския регион) и да станем съучастници в ранното сутрешно напиване на Спартак - местния снабдител, който ни беше качил на автостоп. От Зугдиди се качихме на нощния влак за Тбилиси, но нашата цел беше друга... следваща спирка - град Гори. Един ден беше достатъчен, за да разгледаме най-интересното в района (снимки 24 - 27).
Прибрахме се отново в Тбилиси и за последните два дни се настанихме в хостел в центъра. С нашия нов грузински приятел Лаша отидохме до манастирския комплекс Давид Гарея и градчето Сигнаги (снимки 28 - 31).
Последната вечер в Тбилиси използвахме за нощна разходка и снимки на забележителности в новия и стария град (снимки 32 - 36). Имахме време само за 2-3 часа сън, защото полетът ни за Истанбул беше в 4 сутринта.
Чакайки повикване за нашия самолет, виждахме в очите на пристигащите туристи същата несигурност и трепет пред непознатото, които чувствахме и ние, преди да преминем през вратите на летището три седмици по-рано. Изказахме своето искрено "мадльоба"(благодаря) за гостоприемството и отзивчивостта и "нахуамдис"(довиждане) - някой ден пак ще се върнем и ще посетим нови приказни планини и исторически местности (снимка 37).

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах