сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Валенсия

27.5.2014 г.

от Константина Василева



Името Валенсия на испански означава "кураж, смелост" и е свързано с основаването на града като римска колония от воини ветерани, потушили местни въстания в Иберия. Градът има пъстра мултикултурна история, смесваща римското наследство с мавърски завоевания, Хабсбургска имперска намеса и испанска смесица от пиета и диктатура. Градът ни заварва напълно неподготвени за южняшкия му чар и като всяка среща с нещо, което неочаквано те помита, се оказа любов от пръв поглед.

Но да започнем отначало: лесно уреденият градски транспорт свързва летището с града чрез 2 линии на метрото, които позволяват за малко повече от половин час да стигнеш до историческия център на Валенсия. Там се намира и нашият хостел, част от вeригата Nest Hostels, която има клонове също и в Барселона и Гранада. Чисто, приятно и непретенциозно място с високи ретро-тавани, ярки aлмодоварски цветове в стаята и младежка атмосфера.

Пристигаме привечер и първата ни задача е да изпробваме най-прочутия местен специалитет: паейята. Водят се много спорове кои ястия могат да се наричат истинска паейя и кои са просто смесица от ориз и други типични за региона храни. Mного местни смятат вариантите с ориз и морски дарове за ястия с ориз, а не за истинска паейя, но заради туристите името се налага универсално за повечето вариации.

Решаваме да започнем с оригиналната paella valenciana, която в същността си е пилешко месо с ориз и зеленчуци (най-често зелен фасул), подправени по специфичен начин, често сервирани с лимон, който придава на ориза лек и приятен вкус. Пием и първата си от много чаши сангрия и моментално се потапяме във вкусовете и ароматите на Испания. Потегляме доволни из малките улички.

Прекрасно е да си заобиколен от широките пространства и монументалността на бароковата архитектура. Големи, епично красиви сгради и площади се редуват с безбройни криволичещи и пресичащи се улички, покрити без изключение с различни видове градско изкуство, страхотно направени графити и скрити малки съкровища от градски живот. Излизаме за малко от очертания път на картата и виждам отворена врата на художническо ателие. Разпръснати навсякъде лежат рамки, инструменти, бои... А в дъното: с очила и съсредоточен поглед един валенсианец рисува. По същия начин подминаваме влюбени двойки, забързани монахини, виждаме безбройни улици с имена на поети и портокалови дръвчета, натежали от плодове. Красива, пъстра, пълна с живот реалност, през която минаваш в състояние на недостижимо спокойствие и блаженство.

Градът не е толкова голям (около 1 милион жители с прилежащите квартали) и всички ключови обекти са на приятно разстояние пеша един от друг, което може да бъде извървяно или по малките улички, или през градините на Турия (реката, чието корито е било отклонено, за да се превърне в парк и място за спорт, отмора и зеленина). Насочваме се към брега на морето, а по пътя ни се изпречват една след друга все по-красиви и подканващи градски гледки. 

Паркът на Турия (с малки изключения) е чист, просторен и пълен с живот. В единия ъгъл жена с азиатски черти упражнява сутрешното си тай чи, в друг има хора, които тренират на въздух или карат колело, хванали в ръка каишката на домашния си любимец. Виждаме хора, които бягат. Още хора бягат. След няколко дни и извървяни десетки километри сме убедени - целият град бяга: сутрин, в обедната почивка, след работа.

Хората изглеждат мотивирани и постоянни в здравословните си усилия. Паркът изобилства от малки футболни игрища, пътеки за бягане и колела, дори места за бейзбол, ръгби и американски футбол. Човек се чувства зареден с енергия и живот, докато преминава по алеите (и малко засрамен, че в момента не е със спортни обувки и не може да се включи веднага насред разходката си в масовия спортен живот). Макар по много неща да прилича на Италия, в която съм имала радостта да прекарам известно време, обкръжаващата среда е и близка, и различна.

Растителните видове в парка рязко подчертават географските разлики - особено спрямо дърветата и цветята, с които сме свикнали у дома. Масивни, гигантски фикусови дървета, дънери на jabillo, покрити със шипове, палми, портокалови дръвчета... (Не)позната красота от всеки ъгъл.

Стигаме до плажа на квартал Cabanyal, но още е студено за влизане във водата, затова се наслаждаваме само на слънцето, местните скулптури от пясък (включително предвеликденска възстановка на Тайната вечеря) и лунния пясъчен пейзаж, индустриално подкрепен от факта, че във Валенсия е петото най-активно пристанище в Европа и най-голямото в Испания.

Скоро огладняваме - изморени от километрите ходене и тежестта на стотици нови емоции и впечатления. Избираме си място на крайбрежната улица: заради вкусно изглеждащите ястия по масите и не на последно място - широката усмивка на трийсетинагодишна колумбийка, която ни подканва да седнем. Още не знаем, че е колумбийка: някъде между ястията адаптираните ми по усет въпроси на италианско-испански завързват бегло познанство, от което разбираме, че вече от 15 години е във Валенсия и много й харесва, въпреки че й липсва Колумбия.

По-нататък ще видим още много южноамериканци, явно търсещи икономическа опора и по-добър живот в една европейска държава, където могат свободно (макар и с модификации) да говорят езика си. Научаваме и как да похвалим храната си на нейния жаргон и с готовност повтаряме израза и по-нататък през престоя: Es muy ricco! (Много е вкусно/апетитно!). Особено ricco e най-екзотичното и вкуснo ястие, което опитах там (и което технически не се смята за истинска паейя, макар тези морски разновидности на оризовото ястие да се маркетират така пред туристите): Arroz negro или черен ориз. Черен е, защото освен риба, миди и други морски дарове е приготвен и с мастилено-черното вещество, което калмарите отделят. Звучи странно и дори неприятно, но е изключително вкусно и подходящо за склонните да експериментират с храната хора.

Добре подкрепени, продължаваме като откриватели да избираме наслуки уличка след уличка. Излизането от пристанищния район минава през по-бедните квартали на града, където заварваме по-малко ред и доста познати ни балкански тип улични пазарчета, където може да се намери всичко от дантелени покривки до гумени галоши. Обратно в историческия център за вниманието ни се борят пищни барокови фасади и стените на нови сгради, запълнени с изключително разнообразие от графити и съвременно градско изкуство. Валенсия прави впечатление на много артистичен град, с множество кътчета и изненади, които радват окото.

На другия ден е ред на Музея за изобразително изкуство, разположен близо до популярните кули Серанос (една от портите, през които се е влизало в едновремешния укрепен град). Входът е безплатен и снимането в музея е разрешено: рядко срещан полъх на музейна свобода. Испания е страна на отдадени католици и не се изненадвам, когато виждаме, че огромна част от колекцията на музея е съставена от религиозна живопис. Не липсват големи имена като любимия ми Бош, както и Веласкес и Гоя, но лично за мен най-голямата и приятна изненада бяха един куп по-малко известни испански художници и особено тези от XIX век като Хоакин Сорола.

На излизане от музея виждаме и конни полицаи и натрапчивата миризма на тор от някои места в центъра моментално се сдобива с лице. Или по-скоро грива.

Културната програма без усилие прелива в почивка и градско развлечение. Въпреки че е предимно свързван с Италия, сладкият живот (la dolce vita) според нас съвсем спокойно може да бъде и испанска запазена марка. Валенсия е град, който кипи от енергия и живот, въпреки икономическите трудности от последните години и скандалите за корупция, разтърсващи испанската преса. Като турист трудно можеш да разбереш, че градът изпитва затруднения по усмихнатите местни жители, които отзивчиво те обслужват, дори техният английски да е лош, а твоят испански да прави първи стъпки, обилно смесен с италиански. Валенсия е пъстра смесица от местни и гости, мюсюлмани и католици, млади и стари, европейци, американци, азиатци и африканци, младежи със скейтбордове и монахини в черно-белите си одежди.

Eдно от най-емблематичните неща за Валенсия е модерният комплекс на Града на науката и изкуствата (Ciudad de las Artes y las Ciencias) - една от основните цели на нашето посещение. Този мащабен проект за над един и половина милиарда евро е най-известен с Океанографския музей - комплекс от няколко големи аквариума, делфинариум, аудитории и купол с екзотични птици, едно от най-емблематичните места за града. Докато разглеждаш тематично направените зали на Oceanográfico (Арктически води, Кариби, и т.н.), огромни стъклени тавани образуват гигантски аквариуми около и над теб, така че можеш да гледаш как морските звезди и медузите, пъстрите океански риби, акулите и тюлените плуват около теб в една остъклена версия на океанския живот. Изключително красиво място, възпитаващо почитание към морската флора и фауна и жив интерес към животните и науката.

Не липсват и чисто туристически атракции: няколко пъти на ден има шоу в делфинариума, в една от музейните зали има миниатюрен купол, в който се влиза само пълзешком, за да попаднеш в нещо като малък аквариум с прозрачни стени и таван, около който плуват риби и на определени интервали се генерират силни водни струи, за да усетиш завихрянията на вълните, които се случват в океана. На училищните групи се предлага възможност "Преспи при (аквариума с) акулите" за най-смелите и любознателни малки посетители.

Не по-малко интересен е интерактивният Музей на науката, където вместо да гледат артефакти зад витрини, децата и възрастните могат активно да проверяват научните си познания и да откриват неща за света около себе си и физичните и биологични принципи, които го ръководят. Може дори да се изпробва какво е да бъдеш поставен в условия на нулева гравитация в сесии, разпределени през целия ден по специален график.

Преизпълнени с впечатления, на другия ден тепърва се включваме в безплатен тур на града, организиран от хостела, но неподготвеният ни колумбийски гид и лошият му английски общо взето ни оставят с впечатлението, че вече сме видели всички ключови места в града и не ни стига да чуем няколко бегли факта за тях: искаме да го опознаем много по-отблизо. Замечтаваме се какво ли е да живееш там.

Докато се чудим, нашият гид ни е завел на тясното площадче между две сгради и ни показва най-неочакваното нещо по време на обиколката. Не успява да ме изненада, защото съобщава „шокиращата новина" с около минута закъснение от гида на съседната туристическа група, който чувам като ехо на фона. Всъщност стоим под едно от най-популярните неща в града - статуя на гаргойл, който се самозадоволява: католически символ назидание за плътските ексцесии и греха. Също така - повод за много шеги сред туристите.

По-късно маршрутът минава покрай кaтедралата: пъстра смесица от романска, ренесансова и барокова архитектура, чиито различни страни откъм двата основни площада изглеждат сякаш принадлежат на две съвсем различни сгради: едната романска, а другата с подчертано ренесансови елементи. Пред ренесансовия вход откъм Plaza de la Virgen, където е фонтанът, символизиращ река Турия под формата на театър, се прави възстановка на градоустройствени преговори. Това е важна част от историята на Валенсия, тъй като през 1957 г. след голямо наводнение се взима решение да се отклони потокът на реката.

Виждаме и най-старата и най-добра орчатерия, където си взимаме по една местна орчата - оrxata на валенсиански диалект: напитка, подобна на мляко и направена от вид ядки (chufas). Безплатната обиколка завършва при емблематичните Torres Serranos и покана все пак да дадем колкото пари преценим, че турът заслужава. Като цяло не останахме особено доволни от претупаната и доброволно смляна информация и силно препоръчваме нормалните обиколки с професионален гид, ако искате наистина да се потопите в историята на града. За сметка на това пък се запознахме с много приятни хора, включително много симпатична американска двойка, която обикаля Европа от около 8 месеца и имаше доста хубави спомени от преживяванията си в София и Велико Търново.

Последният ден ни събужда шумът от католическа процесия. Цветница е (Domingo de Ramos) и множество хора вървят и пеят, носейки със себе си палмови клонки. Свири се на китара и хората бавно преминават, докато ги гледаме от терасата. Не ни се тръгва. Валенсия е град с много интересно минало, в който може да се потопите в едно кипящо от живот настояще. Да се любувате на катедрали до изпълнени с графити улички, да посетите музеи до пълни с живот площадчета, в събота вечер - да танцувате с местните или просто да се наслаждавате на атмосферата на няколко прекрасно прекарани дни, които те оставят жаден за още и още Сладък живот по испански.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах