сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Йордания на две колела

26.2.2014 г.

от Вячеслав Стоянов

Пътепис от велосипедна обиколка на Средиземно море


23.03.2010 г. ( ден 51)
Разбрах, че платих за нощувката в Аман пет пъти повече. Но няма нищо, условията в хотела бяха идеални. Имаше пет легла в "single room", без прозорци, и делях електричеството от съседната стая с осветлението в коридора. Сутринта, след дълго чакане на опашка за тоалетна, ми предложиха да отседна за още няколко дни. След кратък размисъл приех поканата и казах, че непременно ще се върна пак. Срещнах се със Сари Хюсеини пред централната джамия, която също се казваше „Хюсеини". Привлякохме вниманието на минувачите, сякаш бяхме от друга планета. Хората минаваха покрай нас и ни докосваха с усмивка, уверявайки се, че не сме мираж. Добре, че направих контакт със Сари от колоездачната асоциация на Йордания, за да ми покаже живописните пътища от околностите на Аман. Стигнахме нивото на Световния океан, направихме няколко снимки и се гмурнахме с колелата стремително надолу към Мъртво море. Усетих как времето се променя от леко хладно в истински горещ летен ден. Когато стигнахме 400 метра под нивото на Световния океан, температурата се качи с 15 градуса. На някои места е зелено, растат дори банани, но като цяло местността е пустинна. Минахме през парче пустиня, където живеят местните номади, така наречените бедуини. Те отглеждат овце и още живеят в палатки. Приличат на кадър от средновековието. Разликата в температурата на въздуха прави времето край Мъртво море силно ветровито. Нощувка на брега на Мъртво море, на топло и за пръв път на 400 метра под морското равнище. Сякаш съм на дъното на Световния океан.

24.03.2010 г. ( ден 52)
Цяла нощ духаше силен вятър и имах чувството, че летя. Въпреки че подсилих с камъни палатката, за да не отлети, вятърът някак си я отвяваше, пълнейки я с прах и пясък. Боклук се среща и по бреговете на Мъртво море, въпреки че е толкова малко, като голямо езеро, само 30 км на дължина. Водата е топла, около 25 градуса, и плътна като олио. Солта по бреговете прилича повече на лед, отколкото на сол, като през люта зима. Срещах пътешественик с колело от Швеция. Носеше със себе си невероятно количество багаж. Каза, че цялото количество заедно с колелото тежи 90 кг, но на мен ми изглеждаше много повече. Приличаше повече на скитник, отколкото на пътешественик. Каза също, че е на 94 години и за 3 години обиколил всички африкански държави, и то с колело. Три пъти губил цялата си екипировка, пет пъти бил болен от малария и дори веднъж спал на 5 метра от лъвове, защото се страхувал от хиени. Показа си "Bucket List", в който е вписал всички важни неща, които искал да види или да направи, преди да „гушне букета". Впечатли ме количеството им. По моя преценка бяха за повече от 40 години напред. Каза, че изобщо не планира да умира. Старецът много ме вдъхнови с ентусиазма и хъса си за живот. От липсата му на социален живот ми отне около час, за да го изслушам. Разказа много интересни истории от приключенията си в Африка, как му откраднали една от чантите директно в движение, от прозореца на една кола. Как хората го плашели колко било опасно да се спи сред природата, само и само да му отмъкнат пари за спане в кутия, която наричали жилище... Вкусих най-вкусните домати и чушки, които някога съм ял, от бреговете на Мъртво море. Катерене от - 400 метра до + 1000 метра по много стръмен път. Полицейският участък - единственото място, където можах да си налея вода. Борба с жегата и много стръмен баир нагоре. Едно момче ме спонсорира, като ми хвърли няколко чушки и домати от покрива на преминаващ камион. Нощувка при местните араби, които ме приютиха за нощта. Покрих цялото си тяло, преди да пресека прага на къщата. Мъжете се хранят отделно от жените. Вкусна вечеря и урок по арабски, преподаден от стопаните до късна вечер. Моят тен на „тениска" предизвика голям смях.

25.03.2010 г. ( ден 53)
Чувствам се силно изморен от катеренето вчера. Изкачих още 500 метра надморска височина и застанах над облаците, сякаш дойдох на гости при „шефа". Срещнах голяма група колоездачи - туристи от Англия, които бяха дошли на велотуризъм в Йордания с ескорт от четири полицейски коли, като холивудските звезди. Най-младият в група от 12 души беше на 45 години. Карахме заедно близо 2 часа, за да посетим „Малката Петра", древен хотел за каравани. На много места съм бил, но това място е завладяващо и магнетично. Планината и архитектурата, изкопана в скалите, са вълшебни. Карахме заедно още 60 км до хотела им край „Голямата Петра". Дариха ми 50 динара за каузата. Намерих „матрачен" хотел за 5 динара нощувка и се запознах с още две млади пътешественички от Германия, които спаха край мен на съседните матраци.

26.03.2010 г. ( ден 54)
Величествена Петра, но посещението е много скъпо - 36 динара. До „Царския Път" изкатерих още 600 метра надморска и взех нова височина за личния си рекорд - 1690 метра. Облаците бяха буквално под мен и имах чувството, че мога дори да ги докосна с пръсти. Пътят е равен, сякаш не карам високо в планината, а в равнина. На царския път е много студено и ветровито. Измръзнаха пръстите на ръцете и на краката ми, сякаш карах през зимата. Въртя педалите срещу вятъра надолу, слизам от „Царския път" и нямам търпение да свърши, за да се стопля ниско долу. Планината е уникална. Някой ден трябва да се върна в Йордания, за да обиколя малко повече пеша, но не като „куфарен турист", а като пътешественик. Хлапета, хвърлящи камъни по мен, започват да ме плашат повече от кучетата. Преминаване през живописен каньон, водещ към Акаба. Чакам на пристанището за нощен ферибот до Египет. Не можах да мигна на ферибота от шума, идващ от няколкостотин енергични араби.

http://www.vyacheslavstoyanov.com/

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах