сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Мистерията на Южна Турция

28.11.2013 г.

от Виктория Георгиева



Името ми е Виктория. Тук съм ви разказвала за първите ми пътувания до Испания, Португалия, а в последните около две години, през едната от които учих в Куенка,Испания, пътешествията бяха безброй и хубави... Този път бях отново на Еразъм обмен, но този път интензивен, свързах с педагогика и различни обучения, пърформънс, тийм билдинг, дори паневритмия: двадесет студенти от България, Турция, Чехия.

Пътуването бе красиво. Пристигнахме в Истанбул. Докосваш се до атмосферата на този град, той те пленява неусетно... Голям е обаче трепетът за мястото, за където сме се запътили. Отиваме със самолет към най-южната точка на Турция (там е планината, наречена „Косичка", която граничи със Сирия). Там атмосферата се мени неистово, местата, на които бяхме, нямат равни с никое друго.Места, където бяха снимали серии на Индиана Джоунс, Университетът Mustafa Kemal, прекрасният Музей на мозайката, великолепните гледки, екзотичната азиатско-средиземноморска кухня, мюсюлмански и християнски общности и храмове, обичаи, традиционни танци, презентирани от нашите турски колеги, невероятни места, при които най-ценна беше срещата със самите хора, с тяхното ежедневие, с тяхната душевност.

Още първата вечер, когато пристигнахме в Самандаг, усетихме близката азиатска атмосфера. Бяхме две момичета, които след дългото пътуване искаха да изпият по една чаша турска бира... това бе странно погледнато...но и за нас гледката бе необичайна - мъже на мотори навсякъде, тъмнина, една странна атмосфера и гледката, която ни очаква на развиделяване.

Самандаг е малко селце в най-южната част на Турция,в провинция Хатай, непосредствено до границата със Сирия. Намира се на брега на Средиземно море. Сух район само с няколко палми, обвит с особената атмосфера на съхранените традиции на тези приветливи хора. Селцето е обградено с високи хълмове, от които се разкриват красиви гледки, но стъпиш ли на самия плаж, виждаш колко мръсен е той. Натъкнахме се дори на кравешки труп. В тази област има изключително много историческо-археологически местности, съществуват и различни предания, едно от които е за богияната Дафне, чието име носят храстите дафинов лист, опасали околните хълмове.

Бих искала да ви разказвам и отделно за турската кухня ,в която съм влюбена... домашно приготвеното „кюнефе" е изкушение, всички останали видове сирена, особения пикантен вкус на „сюрк" ,печените доматки на скара са повече от сладки, розмарин, зехтин, листа от мента и лайм придружават традиционния „донер кебап", хумусът, който така обичам, и още куп ястия с него, придружени с много тиквички, традиционният за Антакия сладолед „хайтали", сладкото от царевичен качамак, масло и мед....

Бих искала да се връщам пак и пак по тези места.За пореден път се убеждавам колко невероятна култура има Турция и колко благи хора се срещат там - възхитително!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах