сп. National Geographic - Декември 2018
National Geographic KIDS - Декември 2018

До Сеул и границата между Северна и Южна Корея

30.10.2013 г.

от Зеки Малунски

 

В края на март - началото на април 2013 година осъществих страхотно пътуване до Китай и Южна Корея. Реших да ви разкажа и разведа из Южна Корея, защото тя - хората, културата и традициите, до които имах възможност да се докосна, ме впечатлиха повече. Филм на „Нешънъл джеографик" за живота в Северна Корея събуди любопитството ми освен да посетя столицата на Сеул, да се включа и в опасния тур към границата между двете Кореи.

Приятелите ми се шегуват, че където и да отида, става бедствие. Отидох в Япония, стана земетресение с цунами. За посещението ми в Южна Корея всички шеговито ме предупреждаваха, че като пристигна, може да пуснат бомба. И ето че с пристигането ми в Сеул „Ройтерс" съобщава за заплаха от нападение от Северна Корея. Нощта ми в типична корейска къща беше неспокойна. Това беше къща на 200 години с плъзгащи врати, където се спи на земята. На следващия ден, като се разходих навън и видях колко много полицаи има и как хората спокойно ходят по улицата, се успокоих.

Южна Корея много прилича на Япония. Те са били под тяхно владичество доста години и явно са заимствали доста неща. Хората в Сеул са възпитани, народът е добър, услужлив, чисто е. Никъде няма кошчета за боклук, но няма и боклук по улиците.

Реших да рискувам и да отида до границата със Северна Корея. Това е така нареченият Панмунджом тур, за който прочетох в интернет.

Границата е единственото място, на което лидерите на двете враждуващи държави са се срещали. Там има конферентна зала, която е разделена на две - половината е в Южна Корея, другата половина е в Северна Корея.
Интересно е разположението на граничните полицаи. От страна на Северна Корея са трима, разположени в ъглите на триъгълник. На самата линия, която разделя двете държави, стоят двама - един срещу друг и се гледат. Ако единият реши да избяга, другият трябва да го убие. Третият гледа, ако някой бяга, да го спре.

Разходката до границата беше на 29 март, но подготовката за нея беше дълга, почти една седмица. Изпратих мейл, за да се запиша, след което получих отговор да прочета всички условия и да проверя дали ги изпълнявам. Оказа се, че има рестрикция за туристи от определени държави. От списъка със забранени държави си спомням само Афганистан и Пакистан, но имаше и много други. Част от условията са, че не трябва да си с джапанки или отворени обувки. Нито мъжете, нито жените имат право да показват голи части от тялото си. Това севернокорейците приемат за неуважение и има опасност да стрелят.

Към границата със Северна Корея тръгнахме сутринта в 9 часа, а пътят бе един час с автобус. Преди това в една обсерватория ни срещнаха с една девойка, която е успяла да избяга от Северна Корея. За около час тя разказа нейната история. По време на разказа й повечето от жените се разплакаха.

Историята е следната. Тя успява да избяга от Северна Корея, благодарение на майка си. Оттам по принцип никой не бяга, защото властта избива семейството и роднините на избягалия до девето коляно. Първо ги вкарва в концлагери, а после ги убива. Девойката разказа, че майка й я ражда вкъщи и не я показва на никого 30 години, без ЕГН е и не съществува реално за властите. Докато не навършва 30, тя не излиза от дома си. Майката събира пари и на рождения ден на дъщеря си й ги дава. Момичето отива на границата с Китай и там плаща, за да я превозят през реката на китайска територия.

От Китай се мести в Тайланд, след това в Тайван и най-накрая успява да стигне до Южна Корея. Там я задържат на летището. Първите 3 месеца я проверяват за това дали не е агент, дали няма имплантирани подслушватели. Установяват, че всичко е наред и решават да й помогнат. 3 месеца я обучават на корейски език, защото говори на неразбираем за южнокорейците диалект. След 6 месеца й дават къща, намират й и работа.

След обсерваторията се отправихме към линията, която разделя двете държави. Преди нея има около 2-3 км зона, която се нарича Присъединена сигурна зона. Вкараха ни в една зала, в която ни дадоха декларации на английски, които всички трябваше да подпишем.

Първата точка беше, че има реална опасност да умреш, и влизането в тази зона е на твоя отговорност. След подписването на документа ни качиха отново на автобуса. Полицай ни провери паспортите, дали сме по списък, обувките и как сме облечени.

Докато пътувахме през тази зона, американски военен следеше постоянно някой да не снима. В тази зона има и мост, който е миниран. Беше странно усещане да минеш под мост, който всеки момент може да гръмне. След като стигнахме, ни подредиха по двама и тръгнахме към сградата под кордон, след което по същия начин, под строй и охрана, стигнахме до конферентната зала. Нямахме право и на крачка встрани.

Бяхме предупредени поне 20 пъти, че никъде в Присъединената зона не можем да снимаме по никакъв повод. Само по команда можехме да го правим. Не беше разрешено да се правят кадри и в посока Южна Корея, можеше само в посока Северна Корея. След това пак под строй ни закараха да разгледаме сградите на Северна Корея. Отсреща стоеше севернокорейски военен с бинокъл и ни наблюдаваше.

Надвечер пътешествието ни приключи и се върнахме в Сеул. А сега, нека се разходим из Сеул в галерията...

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах