сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Антарктида - краят на света

2.8.2013 г.

от Аспарух Камбуров

Сред мятащи се в далечината китови опашки и стрелкащи се над водата пингвини, испанският океанографски кораб „Хесперидес" бавно навлиза в залива Емона и ние, учените от XXI Българска антарктическа експедиция, поемаме с гумена лодка към Българската полярна база „Св. Климент Охридски". Денят на края на света е - 21 декември 2012 г., и ние сме накрай света - остров Ливингстън, част от архипелага Южни Шетландски острови. След броени минути, вече на брега сред пристигналите преди десет дни първи за сезона наши полярници, отпиваме домашна ракия и се здрависваме топло. И времето за сезона е топло - астралното лято започва днес и температурите радват със стойности над нулата. Мятаме се в моторната шейна и се оттегляме в заслужена няколкочасова почивка: изминали сме 10 дни в път през три континента, с 4 полета, 1 автобус, много таксита и за финал - кораб. Предстоят 20 дни интензивна научноизследователска работа, свързана с GPS измервания за определяне на влиянието на тазгодишния Слънчев максимум върху земната йоносфера, геодинамичното преместване на тектонските плочи в региона, топенето на ледниците на острова и др. Тук сме за нови научни открития!

В исторически план откриването на архипелага е спорно. Според английската страница в Уикипедия остров Ливингстън е открит от британския мореплавател от търговската флота кап. Уилям Смит през 1819 г., и това е първата земя, открита южно от 60-ия паралел. Само година по-късно оттам минават и руснаците от първата руска полярна експедиция на Ф. Ф. Белингсхаузен и М. Лазарев, именували острова Смоленск. Според руската страница обаче именно последните двама са считани за първооткриватели и първи изследователи на цялата островна група. Вследствие на тези спорове и досега островите носят по две имена: Смоленск (Ливингстън), Ватерлоо (Кинг Джордж), Борoдино (Смит), Березина (Гринуич) и т.н. Прави впечатление руският национален възторг от тогавашната победа над Наполеон - посочените руски топоними са без изключение в памет на великите победи над неговата армия. С годините островите остават само с английските си, вече официални имена, с малки изключения, сред които е най-големият остров в Антарктика - о-в Александър. Там пък има планина, наречена Софийски университет...

Това отваря обширната тема за антарктическите топоними - общо взето всеки, изследвал Ледения континент, е именувал посвоему характерни географски обекти. Връщаме се на Ливингстън/Смоленск, където се събуждаме от заслужената почивка и се разшетваме из острова. С гордост изкачваме връх Крумов камък и отправяме взор към могъщата бяла снага на планините Тангра. Надясно се простира ледникът Перуника, наляво зад връх Папагала се крие изчезналият ледник Морски лъв. Долу под нас е българската полярна база „Св. Климент Охридски" - уникален научноизследователски комплекс, състощ се от мултифункционална сграда с дневен блок и няколко спални помещения, две сглобяеми къщи с лабораторни блокове и спални, два сглобяеми модула, както и няколко второстепенни съоръжения, служещи за генераторни помещения, заслон за лодки и др. Базата е разположена между хълмовете Песяков (именуван в чест на командира на съветския научно-експедиционен кораб "Михаил Сомов", с чието съдействие през април 1988 г. са издигнати първите постройки) и Синеморец; между тях протича и Резовския поток, осигуряващ нейното водоснабдяване. Отпочинал, привечер поемам към геодезическата точка, на която ще разположа своята апаратура, и пътьом се отбивам в първия православен храм на Антарктида - българския „Св. Иван Рилски", разположен в котловината над базата. За сведение руската църква „Света Троица" близо до полярната база „Белигсхаузен" на о-в Кинг Джордж/Ватерлоо е изградена през 2004 г., цяла година след българския храм.

Настъпи Коледа. 16 души сме на базата - геофизици, геолози, геохимик, лекар, филолог, алпинист и моя милост, маркшайдер-геодезист (първият български в Антарктида!). Изпаднал съм в поредния за деня цугцванг срещу шахматния ми партньор Роман Едуард (отговорник водоплаване), но време за тъга няма, защото настъпва официалната част - тържествена вечеря, приготвена със съвместните усилия на доктора Марто, Ники и нашата домакиня Галя. Нареждаме се около традиционна българска трапеза в малка къщурка на 13 800 км от София. Навън е светло като ден - лятното слънцестоене е, по това време на това място то само се прикрива леко зад хоризонта, за да заблести отново след около два часа. Полунощ е любимо време за разходки и заснемане на красиви червени полярни залези; то най-пълноценно се използва от алпиниста фотограф Божил, който почти ежеполунощно посещава Крумов камък, нарамил 300 мм обектив.

Останалите също носим видеокамери и фотоапарати. Вземайки предвид крилатата американска фраза „Една картина струва колкото 1000 думи" и Гьотевото „Да е тясно на думите, за да е широко на мисълта!", по-нататък предлагам на вниманието на читателя две неща - авторския си филм „ГНСС измервания в Антарктида", достъпен от портала VIMEO (https://vimeo.com/antarcticgnss), и 40 избрани снимки от XXI полярна експедиция на о-в Ливингстън, с което им спестявам по-нататъшното си разглаголстване. Приятно гледане.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах