сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Остров Тасос

27.6.2013 г.

от Елияна Пашева

 

Ако оставим Айнщайн с неговата теория, че въображението е по-важно от всичко и решим да започнем едно ново пътешествие, ще открием колко по-добре е да действаш, отколкото да стоиш статичен. Светът определено харесва хората, които имат волята за приключение. Ще им предложи най-неочакваното и ще обърка плановете им.

Краят на месец юли е, 2012 година. Решаваме да тръгнем към Тасос, Гърция. За целта трябва да преминем през Родопа планина първо. Горите са се разлистили, реките весело шумят. Вътрешните ни чувства изцяло резонират с външната среда. Преминаваме през села, където все още съществуват „смесени магазини". На старите им прозорци,  точно зад пердетата, срамежливо надничат окачени в саксии муловки. Прави впечатление, че из родопските села има два вида храмове - църкви и джамии. Ако случайно единият Бог не желае да помогне на селяните, то другият задължително трябва да се намеси и да предпази хората, да ги защити от надвисналото зло. За всеки случай. Предвидливи хора са родопчани. 

Слънцето огрява пътя ни и ни обещава едно прекрасно морско изживяване. Само забравя да ни предупреди, че преди да достигнем синия хоризонт, ще трябва да си го заслужим. И двете ни коли се повреждат, прекарваме 8 часа в Мадан, топло, скучно и задушно е.

За щастие всичко се подрежда и успяваме да стигнем навреме за предпоследния ферибот за Тасос. Слънцето вече се е оттеглило след този дълъг и уморителен ден и е заспало тихо зад хълма. Само ние оставаме в тъмата с надеждата за попътен вятър. Заемаме предните места на ферибота и стихваме в очакване. Луната решава да освети нашият път и ни оставя сребриста диря във водата, която да следваме неотлъчно. Като обещание за вече предначертана посока и късмет. Светлините на Тасос се виждат като малки трепкащи светулки в далечината. Островът е на около 20 км от континента. „Скоро идваме, чакай ни!" - в мен тихо едно гласче шепти.

На следващия ден дали от ентусиазъм, дали просто от свежия въздух на Бяло море, се събуждам призори в 6 часа. Всички са притихнали по стаите и спят. Не желая да им развалям почивката и съня и грабвам фотоапарата. Излизам навън, а утрото ме посреща със свежест и лека прохлада. Очаквах да е топло, но със сигурност и това ще стане към обед. В квартала, където сме, по тесните улички също спят необезпокоявани дузина колелета и мотори, подпрени на някоя ограда или само сложени на степенка за голямо мое учудване. Ей така, без да бъдат заключени с вериги, катинари, без да се опасани с въжета или с други всевъзможни средства, които човекът е измисил, за да опази вещите си от недобронамерените хора. Да, факт е, че островът е малък и няма голям шанс за кражба, която да не бъде проследена и открита. Все пак това доверие, тази лежерност ме изненадват и впечатляват. Далеч от българското градско напрежение, от нагорещения асфалт и мръсните тротоари, от намръщените физиономии и от страха да не ти откраднат ценностите, вдишвам дълбоко от това гръцко спокойствие и се моля да го запазя винаги в мен. Макар и като спомен.

Намираме се в най-големия град на о-в Тасос, който се казва Лименас или Тасос. Има два ферибота, които достигат до острова: Керамоти - Лименас (Тасос) и Кавала - Принос. Принос е второто по големина пристанище. Остров Тасос е и най-близкият обитаем остров до Гърция. Известен е с маслиновите си дървета, с дивите си плажове и малки рибарски пристанища, носещи имената на близките градове, но с добавено пред тях „Скáла". Самa по себе си думата „скáла", преведена на български, означава „стълба". Вероятно се използва това наименование, за да се подчертае брънката на острова с континента. Солидна и здрава връзка, която през вековете е била разрушавана няколко пъти, за да бъде изградена отново. На целия остров се простира голяма планина, чиято височина е около 1300 м. От плажа на Лименас, дори от водата на Егейско море, се виждат високите ѝ върхове, като напомнят някоя приказка, в която планината и морето са неизменна част от историята за един отминал свят. Островът е бил населен още през късния неолит, като в него е имало множество златни мини. Бил е първоначално самостоятелен, по-късно е станал част от Гърция, после част от Римската империя, част от Византийската империя, а дори за кратко по време на Втората световна война е бил и част от България.

Вървя по улиците и се опитвам да свържа всичко това с настоящето. Леко слънцето започва да се показва иззад един планински хълм и огрява фара, морския хоризонт и пристанището. Малко туристическо влакче ме приветства на английски с „Добре дошли в Тасос". Усмивка. Свивам надясно, но не се отделям от морския бряг. Чувам камбанен звън. Любопитството ми е голямо, затова тръгвам да намеря църквата, като се опитвам слухът ми да ме води до крайната цел. Не след дълго лутане сред зокуми и малки палми пристигам до източника на утринната „музика". Часът е 7 и 5 минути. Възрастни дами идват от всички посоки, вървейки по малки и тесни улички, и се събират в това свещено място за сутрешната молитва. Поздравяваме се с „Кали мера" и продължавам своя път.
Малко по-нагоре, по калдъръмената уличка на хълма до църквата, се намира Античният театър. Признавам си, че не е особено по-привлекателен от съименника си в Пловдив.

Прибирам се и грабвам банските. Плажът на Лименас е сравнително голям, пясъкът е приятен, почти няма големи камъчета, които да притесняват ходенето на бос крак. Избрали сме чудесен месец, за да посетим това гръцко кътче - почти няма туристи и е изключително спокойно по морската ивица. Солената вода леко пари на очите, но се свиква, особено когато знаеш, че целият морски хоризонт е само твой!

 

 

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах