сп. National Geographic - Декември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Портокаловият град – Валенсия

30.1.2013 г.

От Славина Ковачева

 

 

В семейството ми има неписана традиция – по ваканциите и празниците отиваме нанякъде. И не за да си „починем“ в някой спа център, а за да опознаем и да се срещнем с нещо ново и различно, нещо което ще ни обогати и развълнува.

През последните години родителите ми живеят в Мадрид и това ни даде шанса да разнообразим българските си пътувания. В Испания не нарушихме традицията си – напротив, обиколили сме градове като Толедо, Сеговия, Алкала де Енарес, Торехон де Ардос, Талавера де ла Рейна и други. Сега бе времето да се отдалечим от столицата и да отидем на морето.

Избрахме си Валенсия – древен град, преплел в себе си старото с модерното, културата с изкуството. След малко повече от 3 часа пристигнахме. Бяхме посрещнати от напичащо слънце и топло време около 20 градуса (идвахме от мрачен и дъждовен Мадрид, така че бяхме щастливи да видим слънчеви лъчи посред зима). Разбира се и по друго нещо разпознахме Валенсия – многобройните палми и портокалови дръвчета по пътя. Бях чувала за тях, но ми се струваше странно. Оказа се, че никой не им обръща внимание освен туристите (ако бяха в България да им бяха останали само листата). Всъщност разбрах защо хората не се суетят от факта, че са заобиколени от портокали – опитах един видимо узрял и хубав портокал, но се оказа кисел. Приличаше по-скоро на лимон или грейпфрут. И ето разковничето – засадени са някакъв див сорт портокали, който не е ядлив.

Първото нещо, което трябваше да видим, бе обезателно прочутия град на изкуствата и науките – Laciudaddelasartesylasciencias. След като е построен през 1998 г., е станал символ на града и всеки турист не пропуска възможността да се снима пред интересните архитектурните решения. Трябва да ви предупредя обаче, че „градът“ е огромен – простира се между два големи булеварда и за да го разгледате и да се снимате ви трябва поне час. А ако влизате и в някоя от сградите – океанографски музей, планетариум и IMAX кино или музей на науката, ще ви трябват още 2-3 часа.  Ние посетихме само океанографския музей, но парите определено си струват!

Като заклети туристи преминахме и през останалите забележителности на града – площада на девицата с катедралата (Plazadelavirgеn), моста на цветята и пазара на коприната Lalonja. Не пропускайте и центъра на Валенсия с множеството барове и ресторанти, където може да пробвате прочутата испанска или по-точно валенсианска паейя. А нощната гледка не е за пропускане – светлини, коледни украси и тълпи от хора. Снимките стават уникални. Това обаче не ми стига – искам да се върна отново. Искам да видя спокойните и щастливи лица на възрастните хора отново. Искам да се срещна с приветливите и усмихнати валенсианци отново. Искам да посетя всяко познато и непознато местенце от тази красива и вдъхновяваща Валенсия. И ще го направя. Скоро.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах