сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Скалите на Белоградчик

27.12.2012 г.

От Боряна Вутова

 

Това е един разказ в снимки. Разказ за чудните скали на Белоградчик, за техните легенди и чудни образи и за това как природните сили бяха на моя страна!

Тръгвам от София една студена съботна сутрин. Целта ми е Белоградчик и неговите магически скали. В продължение на близо 200 км мълчаливо призовавам облаци, мъгли и бури… искам да снимам Белоградчишките скали като сцена от Сътворението, театър на неми мимове, картина на природните стихии...

С пристигането ми се отправям към Белоградчишката крепост. Още на паркинга любезно ми обясняват, че по това време на годината (края на ноември и началото на декември) крепостта отваря в 9,00 и затваря в 17,00 ч..., а моето време е друго – аз искам да снимам преди 08,00 и след 17,00 ч. За моя радост от някъде се появява бай Иван – местен гид и планински водач. Съгласява се да ме разходи по върховете на крепостта и да ми разкаже малко повече за легендите на скалите. По това време е студено, мрачно и ветровито.

Влизаме в крепостта и още с първото надникване от „покрива“ пред мен се разкрива чудна гледка – закачливо слънце, процеждащо плътни лъчи през буреносни облаци... фотографски рай! Накъдето и да се обърна все хубава гледка и пак слънце, облаци и извънземни скали!... Ако има съдба, то тя определено беше чула молбите ми за драматично време и мистични гледки!!!

След дълго и обстойно снимане на фона на сладкодумните приказки на бай Иван денят приключва, става 17,00 часа и аз трябва да напусна крепостта. Жалко!... Заекът, Маймуната, Слона, Велко хайдутин, Каменната сватба... и да не забравя: Праисторическата катеричка, наскоро кръстена от не кой да е, а от самия Бай Иван, остават зад нас!

И тъй като тук нощта идва бързо, а с нея и студът и умората, нашата скромна група се отправя към местно кръчме, за да опита и кулинарните гордости на този малък и китно сгушен сред скалите град Белоградчик. Отседнали сме в красива и уютна къща за гости досами портите на Крепостта, високо над града, с панорамна гледка от една тераса, на една кула с изглед към нощното шоу – лунен изгрев зад хълма на телевизионната кула!... Неочаквано, изненадващо, прекрасно... и уловено в кадър!

За следващата сутрин рано-рано отново имам уговорка с бай Иван да ме заведе да видя панорамен изглед на целия скален комплекс от Мислен камък . Това е къс скала, кръстен на легенда за момък, чиято възлюбена с измама убедили, че мъжът на сърцето й е мъртъв и тя решила да го последва в смъртна прегръдка. Момъкът успял да избяга от затвора и всеки ден ходел на Мислен камък, присядал и гледал с часове към своята любима Ученичката – една от невероятните скали на Белоградчик. За съжаление, мъглата е толкова гъста, че не се вижда на повече от половин метър. Пием по един горещ чай и набързо привеждаме в действие план Б... хващаме стария турски път из долината на скалите и... каквото сабя покаже!

И така пред нас мъглата услужливо разбулва Адам и Ева, Ученичката, Мечката, Дервиша, Гъбките, Летния театър, Субашин чешма.... само Мадоната остава скрита – е, трябва да има и за какво да се върнем през пролетта!

Следобед мъглата, сякаш убедена, че е разкрила достатъчно, спуска плътната си бяла пелерина над Белоградчик и дъждът закачливо започва да ромоли по стрехите на китните белоградчишки къщи. Време е да тръгвам към София, щастлива от видяното, удовлетворена от сниманото и чутото и най-вече убедена, че през пролетта ще се върна и ще продължа пътуването си в тази магическа земя!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах