сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Гьокчеада или в преследване на вятъра

1.3.2012 г.

От Виктор Тодоров

   

 

 

Малкият турски остров, плискан от тъмносините води на Егейско море, скалисто пустинен и еднообразно скучен. Неустоимо примамлив за сърфистите със своите заливи. Седем часа нощно шофиране с автомобил. Осовата линия на пътя се вие като бяла змия в тъмнината. Прелитат населени места, малки светлинки са пръснати като въглени из полето. Отгоре - безкрайния небосклон с милиарди звезди, а вятърът брули навързаната по покрива на колата екипировка. Дланите лепнат за волана, клепачите тежат. Сякаш пътуването няма край. Надпревара с часовника, нуждата от пристигане навреме за ферибота. Кратко преспиване на пристанището, притихнало в нощния хлад. Първите слънчеви лъчи, донесени сякаш с боботенето на корабни двигатели оцветяват света.

Колите, подредени на платформата, събрани гъсто като неспокойни мулета, понесли своя товар от мачти, платна и дъски. Бавното пробуждане на телата, насядали в каюткомпанията. Топлият чай гали сетивата със своя горчиво-стипчив вкус. Турците, събрани на групички около масите, оживено дискутират нещо на провлачения си език. Облечени в невъзможни комбинации от сака, панталони с ръб, домашно плетени жилетки и вълнени шапки. Лицата им, сбръчкани и тъмни като спечената земя на острова, побелелите коси и вездесъщите мустаци. Ръцете им чевръсто премятат топчетата на броеници, а очите им се губят под големите, свъсени вежди и сякаш гледат с вечно подозрение. Туркините, забрадени с басмени кърпи, хвърлят любопитни, скрити погледи с искрящи очи, плътно застанали до мъжете си, в знак на безусловно послушание и подчинение. Сърфистите, в разноцветните си спортни дрехи, възбудено коментираха посоката и силата на вятъра, утрешната прогноза, последни клюки от техния свят, далечно неразбираем за местното население. Клатенето на морето и монотонния шум на моторите превръщаха часовете в безвремие. Все едно корабът не пътуваше, а само лениво се поклащаше по вълните. В далечината контурите на острова изплуваха от маранята като мързеливо праисторическо чудовище, сгърбено от старост, застинало в изкривената си поза.

Фериботът акостира с въздишка, готов да се освободи от товара си - човеци и превозни средства. Октомврийското слънце грееше весело, а вятъра - виновник за цялото чуждестранно нашествие - духаше в сухите клонаци на храстите. Напуканото тясно шосе се стрелкаше към хълмовете, олисели и сиво-жълти. Оскъдната, изгоряла растителност осигуряваше нищожна прехрана на стадата дребни кози, безстрашно подскачащи по камънака. Овцете, с разноцветни маркировки от бои по гърбовете, гледаха отегчено върволицата натоварени автомобили. Тези ексцентрични зрители изпращаха с поглед сърфистите, забързани към заливите, за да се отдадат час по-скоро на своята страст.

 

 

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах