сп. National Geographic - Август 2017
National Geographic KIDS - Август 2017

Пътуване към сърцето на Азия - Узбекистан

6.2.2012 г.

От Екатерина Панченкова

 

 

Никога и през ум не ми е минавало, че ще отида в страна от Централна Азия, камо ли пък - в Узбекистан. Когато получих поканата за виза и споделих, че ще ходя там, една от моите близки приятелки ме попита: „Ти в кой „стан" щеше да ходиш?" Да, Узбекистан определено не е от популярните туристически дестинации, но именно това ме привлича в нея, а и богатото историческо наследство не може да й се отрече.
Когато преди време четох за Улугбек - просветител и астроном, управлявал страната през XVI в., ярките описания на медресетата в Самарканд със сводове, изпъстрени в теменужено синьо и тюркоазено, сякаш небето се е привело над теб, ме подканиха да се размечтая за онова време. И си помислих, че бих искала да съм там, за да усетя привкуса на изтока, наситен с ярки цветове и сладникави аромати. А пътуването дойде само - в един мрачен октомврийски следобед, като покана за информационно пътуване от страна на узбеките към представители на туристически организации и журналисти, с цел запознаване с културата на тази страна, вместила се уютно в сърцето на Централна Азия. И след няколко седмици на оформяне на документи и тотална неизвестност - явно и в Азия всичко се решава в последния момент - вече седях удобно в самолета в очакване на 4-часовия полет до Ташкент.
Нямахме никакво време за съвременния Ташкент, а веднага се отправихме към град Хива, сякаш изваден от някоя приказка на Шехерезада. След това през пустинята Къзълкум (Червените пясъци) изминахме 470 км за около 8 часа, запътени към един друг оазис сред пустинята - благородната Бухара, а накрая към величествената древна столица Самарканд, извисяваща се над останалите градове с тюркоазените си кубета.
Но не само цветовете от мозайките на медресетата, сглобени с много труд от хиляди малки цветни орнаменти, се запечатаха в мен, а разноцветният живот на узбеките - техните пъстри, копринени шалвари и поли, избродирани тюбетейки и преливащата яркост на пазарите - от бонбони и сушени плодове до куркума и шафран. Сигурно спомените за някоя от джамиите постепенно ще избледнеят, но едва ли ще забравя усещането от разходките по бухарските улици сред носещите се подвиквания на ниските и набити мургави жени, предлагащи ми за спомен ту някой преливащ с пролетните си цветове копринен шал, ту саморъчно извезано сюзане и усмихващи ми се широко с един ред златни зъби.

 

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах