сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Да станеш любовник на пустинята

9.11.2011 г.

От Калина Павлова

 

 

Пустинята не може да бъде поискана, не може да бъде притежавана, не може да бъде култивирана. Веднъж стъпил там, веднага става ясно, че не можеш да наложиш своите човешки закони, а напротив, ставаш част от закона на пясъка, вятъра и огъня. В тази земя властва Бог и природа, според които бедуините са наредили живота, порядките, светогледа си. Никой не се бори срещу нея, никой не се опитва да я обуздае, овладее или промени. Онова, на което се учат пустинните хора е как да я познават. Сред пясъци и дюни има десетки пътища и пътеки, които само те могат да усетят, да видят, да запомнят. Никога не разбрах как се ориентират, как не губят представа за посоките и винаги знаят къде ще бъде зáвет и откъде ще изгрее слънцето. Божия земя, където искаш да изтриеш всички свои национални белези. В пустинята си ничий. Нищо не ти принадлежи и никому не принадлежиш. Имаш пълната свобода да оцелееш, както намериш за добре. А ако се случи да надмогнеш факта, че идваш от влажната красота на една природа в зелени и сини цветове и заобичаш пясъците като едно различно и изключително Вселенско откровение, пустинята ще се настани в теб и на свой ред ще те приюти в себе си. Първото нещо, което разбрах е, че трябва да уважавам земята, която ме е приела за свой гост и която ще ме опази от собствените си заплахи. Всеки може да бъде демон. Не е нужно да обичаш пустинята, за да избегнеш демоничните й прояви. Нужно е само да я уважаваш, да я наблюдаваш и да се опитваш да се въртиш около слънцето в синхрон с нея. Но направиш ли всичко това, твърде вероятно е нещо да се случи тихо в теб и да започне да те притегля видимо, но необяснимо. Твърде вероятно е да се влюбиш. За човек пътешественик и другоземец, това ще е винаги мъчна любов. Защото пустинята няма да стане твой дом, но вечно ще изпитваш носталгията, че си далеч. Защото пустинята няма име, с което да я означиш или артикулираш, но ще бъде неутолим копнеж по нещо неизразимо. Защото пустинята никога вече няма да е абстракция и не ще можеш да я отплетеш от опита на душата си. Заобичаш ли пустинята, обричаш се да я обичаш отдалеч и завинаги.

Пустинята, която ми проговори и ми откри красотата на всички възможни пустини, се нарича Уади Рам. Там живях четири месеца в малко бедуинско селище, без електричество и мобилна връзка.

Историята

Археолозите смятат, че Уади Рам е една от първите заселени земи в Йордания. Разкопки дават сведения за останки от селища 4500 г. пр.Хр. Южна Йордания, още преди времето на Христа, е била обитавана от многобройни цивилизации и племена - адорни, ашори, вавилонци, перси, гърци, анбати, тамуди и набатейци, последните от които остават най-ярък отпечатък под формата на скални рисунки и храмове. Счита се, че обитателите на тази земя са едни от първите, приели исляма, поради непрестанния им контакт с преминаващите търговски кервани. Наличието на вода в Рам превръща пустинята в крайпътна база за търговците, пътуващи от Табук, Саудитска Арабия към Петра. В долината има повече от 15 извора, пръснати на достатъчно разстояние, за да превърнат 720 кв.км в обитаем и благодатен дом. Уади Рам е и една от главните военни станции на хашемитите по време на Великата арабска революция.

Името

Името Уади Рам е съчетание от арабската дума за долина - "уади", докато "рам" няма ясно установено значение. Повечето изследователи се спират на хипотезата, че думата е с арамейски корен и означава висок. Това е най-голямата долина в Йордания, с най-високите планини и каньони. Ако в други пустини е нужно да се изминат стотици километри, за да се промени еднообразната застиналост на пейзажа, то Уади Рам предлага на погледа постоянно различна картина с необикновени нюанси на жълто, розово и червено. Освен с реликвите от набатейците, пустинята привлича още повече с божествената си архитектура, непроменена и недокосната от човешка ръка - извори, приказни форми на скалите, естествени мостове между скални блокове, каньони и пещери.
Лорънс Арабски пръв й дава името Долината на Луната (Wadi Al Qamar), както е известна Уади Рам и до днес. Въпреки, че не е официално написано, това наименование е напълно разбираемо, защото веднъж стъпил сред пясъците на долината, никога не спираш да виждаш Луната. Удивителен феномен събира заедно Слънце и Луна в светлата част от денонощието и оставя усещане за лунното присъствие не като известител на нощта, а като властелин на дюните.

Бедуините

В Уади Рам всички произхождат от племето ал зелабия, произлизащо от племето анза в Саудитска Арабия. Бедуините са хора на честта. В селището не съществуват договорни отношения, отвъд устните. Всички пазаруват на сметка, която оправят веднъж месечно. Там властва първо бедуинският неписан закон и после правосъдието на шейха. До официалните йордански институции би се стигнало единствено в случай, че шейхът не успее да разреши даден казус, което не разбрах някога да се е случвало. Бедуинският закон действа необоримо между жителите и рядко се стига дори до преценката на племенния шейх. Ако те уличат в кражба (по босите стъпки в пясъка от чужда шатра до твоята), бедуинският закон повелява глоба за всяка стъпка по 100 динара. Ако си направил 1000 стъпки и дължиш 10 000 динара, дори да не можеш да ги изплатиш, работиш ако трябва до живот за онези, на които си посегнал. Сълзите и разкаянието могат да размекнат сърцата на онези, пред които си се провинил, но не ти и хрумва да търсиш защита от шейха или от официални власти. Всичко това е разбираемо, тъй като селището Рам става административна единица едва на 27 юли 1987. До преди това заселниците зависят напълно от техния племенен шейх и неписаните си хилядолетни закони.
Бедуините проявяват изключително мързелив нрав, който не се опитва да промени никога нищо. Живеят във вековната застиналост на своето ежедневие и от това никак не изглежда да им е зле. Нямат импулс да подобряват околната среда, живота си или себе си. Живеейки в пустинята, беше лесно да разбера тази житейска нагласа - по-скоро ще се слееш с всичко наоколо, отколкото да му противостоиш. Понятието "мързел" всъщност идва от бедуински. Няма как да е по друг начин.

Образование

Образованието неофициално е пожелателно. В Уади Рам има училище за момичета и военно училище за момчета. Рядкост е бедуините да продължат да учат след 16-годишна възраст, по-често спират да учат много преди това. Момичетата се женят между 14 и 20. Момчета на 10 години вече се грижат за по-малките си братя и сестри, отговорни са за стада, знаят как да накладат огън, да ходят на лов и да почистят заклано животно.
От друга страна бедуините са изключително ограничени спрямо всякакво знание за света отвъд пясъците. Това не ги прави глупави, бързо осъзнах, че те просто нямат чувствителност за друг опит. Много от тях никога не са стъпвали в столицата Аман и се чувстват неловко дори когато отидат за покупки в крайбрежния град Акаба. Но в Уади Рам всичко, което знаят за живота, е достатъчно. Самодостатъчно.

Семейството

Повечето хора живеят на семеен принцип. Дворът е голям и побира три-четири отделни малки къщи с една главна тента в средата на двора между къщите, където всички се събират около огъня да пият чай и да се хранят. Нямат никакво чувство за лично пространство. Домакинските вещи се разменят, хладилниците във всички къщи са общи, жени, сестри, братя и деца сноват навсякъде. Нито миг усамотение. Нито миг потребност от усамотение.
Отвъд високата ограда порядките ограничават свободите ти, но зад стените на дома ти цари веселост и безгрижие. Думата на мъжа се уважава като закон, но не усетих жените да живеят в страх или потиснатост. Това е вековна традиция, която не ги унижава, а им гарантира сигурност. Пред мен се олицетвори библейското правило - жената трябва да служи на мъжа си, а той да я обича. И видях, че това е добро. Поживях в техния контекст и не оправдах нуждата те да бъдат различни.

Жените

Повечето, разбира се, не работят. След 16-годишна възраст момичетата са или сгодени или омъжени. Бързо започват да създават деца и да се грижат с голяма любов за тях. По-често бракът им е уреден, но в повечето случаи този жребий за тях не е тегоба. Учат се да се обичат. Приемат естествено грижата и дълга си. И не ми се стори да са твърде нещастни от това. Успее ли да създаде чистосърдечна връзка с избраника си, животът на бедуинската жена може да бъде много лек и безгрижен - гледане на децата, на турски сериали, пушене скришом на наргиле, клюкарстване с останалите жени и сестри.

Номадност

Винаги съм се чудила защо бедуините пътуват непрестанно и се местят от място на място и едва бидейки част от тях разбрах. Уади Рам, вълшебната вододайна пустиня е място, от което никой не се мести, поради непресъхващите му блага. Настъпи ли пролет, в края на март, пясъците се покриват от красиви лилави цветя и зелени трънливи храстчета. Семейства от Рам, а и от десетки съседни селища товарят камили и джипове и отиват да строят шатри в пустинята, където ще могат да осигурят пасбища за стадата си. Стоят по месец-два на едно място и когато свършат дървата за събиране и зеленината за хрупане наоколо, опаковат покъщнината си и търсят ново благодатно място. И така до началото на зимата.

Религията

В селището цялото население е мюсюлманско. Няколко жени от Запада са пристанали на бедуински мъже, но са приели исляма. Бедуините са доста по-консервативно общество, сравнено с населението в по големите градове. Исляма забранява консумацията на алкохол, но като с всяка строга религиозна догма, ислямското общество често пренебрегва нейното спазване. Не и в Рам. Бедуините са ме питали с любопитство какъв е вкусът на алкохола и са се чудили как може някой да консумира нещо, от което после изглежда и звучи нелепо.
В Уади Рам има една джамия, която изпълнява 5 служби на ден. Повечето се молят вкъщи или където ги свари частта от деня, но е почти немислимо за мъжете да отсъстват от голямата петъчната служба от 11 до 13 ч.

Храната

Всичко се върти около огъня. В домовете има газови котлони, но често хлябът и месото се приготвят в общата тента на огъня. Хляб, ориз, месо и кисело мляко. Малко плодове и зеленчуци, които поради обслужване на нуждите на туристите рядко са ежедневна част от менюто на местните.
Храната се яде с ръце. На практика няма нищо подобно на супа, което да изисква използването на лъжица. А всичко, което може да се вземе с вилица, може да се вземе и с ръка. Хлябът и оризът винаги ще попият сосовете на ястието, така че да не се окапеш, докато загребваш с пръсти.
Учудващо, но сладкото не присъства на ежедневната трапеза. Ако някой е пътувал извън Рам, ще донесе сладкиш, бонбони, баклави или фурми от големия град, но това не е делнична практика.

Поминъкът

Йордания е една от малкото арабски държави, в които няма залежи на петрол. Населението се издържа главно от туризъм. Тук са Червено и Мъртво море, Петра, Мадаба - мозаечния град, Йорданската река. Йордания предлага на мюсюлмани и християни множество сакрални места. Именно от страната на Йордания е мястото, на което е покръстен Иисус, в Уади Муса се намира историческия извор на Мойсей по пътя му към Обетованата земя, за който ни разказва Библията.
Уади Рам не прави изключение. Почти всички се занимават с туризъм, построили са лагери за туристи и се издържат от организиране на походи, обиколки с камили или джипове. За разлика от Петра, която е един внушителен музей на открито, в Уади Рам нямаш усещане за обозримост или за посещаване на историческа забележителност. Рам е живият дом на бедуините. Въпреки регламентирания туризъм, необятността на пясъците скрива всички посетители един от друг и в продължение на дни може да не видиш жив човек или да чуеш мотор на джип. Няма никаква застиналост, никакво чувство за изложеност на чужди погледи, докато обикаляш с водача си. Стъпиш ли в Рам, влизаш в арабска приказка, непроменена от времената и от историческия ход на световните събития. Рам по време на Великите Географски събития и Рам сега е едно и също място.

Медицината

Очаквах да навляза в общество с вековна мъдрост в домашната медицина. Ако се разболееш от грип, отиваш в здравния център при доктор Мохаммад, който е учил медицина в Украйна и които ще ти набие 1000 мл инжекция парацетамол в задните части и ще ти даде шепа хапчета (без упътване и опаковка) за следващите няколко дена. Ако ти излезе афта, доктор Мохаммад ще ти каже, че това несъмнено е резултат от топлия черен чай. Поинтересувах се дали доктор Мохаммад не е случайно недоразумение, заместило шаманоподобен бедунски Гандалф. Не е. Преди него е лекувал доктор Мохаммад, който също е учил медицина в Украйна. Може пък да се мултиплицира, помислих си... И така докато не видях за първи път магията, която никой от бедуините не се беше досетил да ми разкаже като нещо необикновено.

Тя беше на около 45, израелски гид с френска група туристи, познаваща пясъците на Уади Рам по-добре от дланта си. Следобедното слънце преваляше, когато се чу писък и туристите се събраха около своя водач, пребледнели като платна, докато тя охкаше от неописуема болка и държеше пръста си. Беше я ухапал скорпион по възгалвничката на средния пръст и въпреки че дори не се опитваше да опише болката си, ставаше ясно, че е нетърпима. В подобен случай на отровно ухапване се правят моментално две неща, особено когато сте насред пясъците и на километри няма никакъв доктор Мохаммад - вадите нож и режете малко над ухапаното, за да не може кръвта да се разнесе из тялото. В принадлежностите за първа помощ винаги трябва да има помпа, с която започвате да изсмуквате доколкото е възможно отровата от вече отворената рана. Не е никак маловажно да се намали количеството отрова, но всичко това няма да е достатъчно, за да оживеете. Дава ви малко време. Първата болница е в Акаба на 70 км от селището Рам, а самото селище е на около 15 км от мястото, където се намираме. Джипът се пали и започвате да карате към първия по-стар бедуин, който все още живее номадски насред пустинята. Той излиза от шатрата и започва да прави нещо, което единствено може да се сравни с класическо описание на древно вълшебство, извадено от приказките на Шехерезада. Ритуалът е следният: лекуващият бедуин тихо продумва някаква дума, след което с пръсти я взима от устата си. С тези пръсти започва да почуква по вените, за да установи докъде се е разпространила отровата и да я спре. С изключително спокойствие повтаря това десетки пъти, а пръстите му измъкват думата и вървят все по-нагоре и по-нагоре по ръката. След като стигна до рамото каза: „Дотук спря". През това време вече беше дошъл джип, за да откара израелската ни приятелка в болницата, където след инжекции противоотрова и изследвания се установява, че отровата наистина е спряла до рамото и не е минала преградата, която е щяла да засегне сърцето й за броени секунди. Въпреки че тялото ни има тези естествени ставни препятствия за лимфните и кръвоносни потоци, никой не се съмняваше кой всъщност спаси живота й, спирайки пътя на отровата до рамото.

Дълго разпитвах каква е тази вълшебна дума и всичко, което разбрах е, че всеки бедуин я получава от майка си или баща си в момент, в който е достатъчно голям, за да я запомни. Това е тайна дума, която никога не споделяш с никого и изричаш тихо в момент на критична опасност, когато я призоваваш да лекува. Всеки един имаше своята лечебна дума. Някъде тогава оправдах комичното присъствие на доктор Мохаммад, който е учил медицина в Украйна. Тези хора там имаха нужда някой да им даде парацетамол за грип или зъбобол и този някой беше там, но когато се касаеше за истинските опасности на пустинята, те бяха нейните самобитни деца, които нямаха нужда от украинска медицинска школа, за да спасят живота си. Само ако това е във волята на техния Бог.

Отделно от тази вълшебна дума, съществува и друг любопитен обичай по имунизация. Още през първите месеци на новороденото, бащата търси една отровна гадина, без значение дали е скорпион, скарабей или змия, тъй като се счита, че отровата е от един порядък. Гадината се готви в олио, където пуска отровата си и с тази смес се маже тялото на детето. Вероятно през кожата се приема някаква не толкова вредна част, която не може да те направи резистентен, но може да намали влиянието на едно ухапване или да удължи времето, през което може да се реагира. Бедуините вярват, че това мазане през кожата има и друго действие - отровните гадини те отбягват. Колкото и суеверно да звучи (а ако суеверие значи да вярваш в нещо, което не можеш да обясниш, то в пустинята човек лесно става суеверен), не е лишено от логика, че приелият безвредна част от отровата, става по-близък и сходен с онова, което го заобикаля. А сходството отблъсква атаката.

След известна доза пътешествия и време, прекарано далеч от пустинята, единствената дума, която сега мога да дам като олицетворение на Уади Рам и населяващите я бедуини, е самодостатъчност. Вярвам в техническия прогрес, който ускорява времето и овладява пространството, вярвам в благотворното взаимодействие на културния обмен като незаменим естествен учител на толерантността и широкия кръгозор, вярвам в единствения Бог на християнската вяра като върховен създател на всичко видимо и невидимо. И заедно с това, влязох в една земя, където нищо от всичко това, което знаех не съществуваше така, както го знаех. Всичко беше отвъд моя опит. Ако реалността е основата на всички налични взаимодействия, то способността ми да преживея тяхната реалност и да бъда една от тях, говори, че в интелекта на човек има идеи, отвъд сетивността, които изградиха моста на общуване между мен и тях. Говори, че в сърцето на човек има зародиш на всяка възможна чувствителност, която осъществява преживяването на една действителност отвъд опита. С всичко свикнах и започнах да ги обичам.

 

на Абдулгедър, Халед, Салем и Али

 

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах