сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

3 в 1 - или какво обединява Балканите

6.7.2011 г.

от Вели Йорданова

 

 

3 в 1 - или какво обединява Балканите

 

 

- Няма да празнувам Св. Валентин! - заяви една приятелка.

- Празнувай тогава Трифон Зарезан! - и отвръщам бодро аз.

- Аз пък не пия. - казва друга приятелка. - И не уважавам Св. Валентин. Какво да празнувам?

- Ами просто Празнувай! За какво ти е специален повод. Повод е всеки ден! - отговарям с нестихващ ентусиазъм аз.

Ами така де, когато има желание винаги можеш да си намериш повод за празнуване! А и желаещи за компания винаги има!

С това мото един прекрасен зимен ден решихме да потеглим на път. Денят е 13-ти февруари и снегът вали на парцали. Като в приказка.

Планът е да отпразнуваме колкото се може повече празници на куп. Засега имаме предвид таман два броя -  Трифон Зарезан и Карнавалът в Ксанти (Гърция)...ако изскочат още и тях няма да пропуснем.

Автобусът потегля за село Добърско. Малко, китно и затрупано със сняг селце, сгушило се в гордата Рила. Посрещат ни ведри местни жители. Насочват ни веднага към малката вкопана черква - „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат".

Влизаме в двора и веднага ни лъха аромат на старинност, на завет. Черквата е малка, наполовина вкопана в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали. Храмът прилича повече на малка непристъпна крепост, навън ромоли чудотворно ручейче. Но е казано „не съди по външния вид" - вътрешността на цървкичката компенсира в излишък. Прекрасни стенописи. Стоим и ги гледаме в захлас и си казваме - и ние сме дали нещо на света. И го ценим това!

Загледани в магнетично изографисаните стени не усещаме как времето лети, но стомасите ни ни връщат от духовното измерение във физическото с глухо къркорене. Мием очите в изворчето за здраве и се поинтересуваме къде можем да напълним търбуси. Упътват ни - къща за гости, която не можем да пропуснем. Стопанка е баба Дешка. Гозбите и се хвалят чак през две планини, в трета. Не са ни подвели. Къде от студа, къде от умора, къде от топлото посрещане, но ароматните ястия са омагьосващо вкусни. А за доброто настроение на посетителите се оказа, че има и изненада. Певчески състав от две сестри баби и внучка.

Затворям очи. Уханието на българската кухня, старинната музейна част на къщата, българската народна песен да се лее из въздуха... Слушам малкото момиченце как извисява глас, нагиздено в носия, с цвете в косите, с усмивка на устата и за миг се пренасям. Не се сдържам да нахлузя тъкан сукман и да седна на стана. Менчето до мен е пълно с вода, делвата с боб, някакъв дядо започна да дялка пръчка.... Почти като в транс, за момент се зачудвам защо хората около мен са с тези странни дрехи и дали навън ме чакат Белчо и Сивушка...

Връщането към действителността не беше чак толкова брутално. Знам какво ме очаква...

Банско! Отдаваме почит и на Вапцаров!

„За него - Живота -

Направил бих всичко. -

Летял бих

Със пробна машина в небето... "

И после започваме с първия празник - приятна вечер, богато напоена с червено българско вино, усмихнати човеци и дълги хора до зори....

Чистият планински въздух прави сутринта не толкова тежка. Поемаме отново на път. С преминаването по на юг снегът се топи, главата олеква и адреналинът се покачва.

Стигаме до Ксанти. Крайморският гръцки град ни посреща с еуфория. Маски, костюми и усмихнати лица. Вторият празник тече с пълна сила. Маскирани от 2 до 102... малки бебета с очарователни костюмчета на принцеси и пирати. Бременни майки - поклащайки импровизирани линейки на ханшовете си, бебешки колички с формата на космически кораби. Има и Уилма и Фред, Арлекино, малки пухкави розови облачета. Рапсодия в лилаво, огнена стихия в оранжево и червено, море от зелено и синьо... Горди римски воини вървят ръка за ръка с носителите на любовта,  миловидни мед-сестри и оловни войничета, гумени мечета, зайчета, екзотични изкусителки, ангелчета с крилца и с рогца... всичко е калейдоскоп от цветове и форми. Шумът е заразителен, смехът се разстила на талази. Всичко минава покрай теб и заминава, но идват още и още картини и усещания.

Приветливи девойки минават и гримират с пръст по бузите на зрителите, оставяйки отпечатък от магия и радост. Искаш да се снимаш с всички и всичко. Карнавал на смеха. Карнавал на любовта. Настроение в цвят и музика!

Време е да потегляме обратно. Обръщаме погледи назад. Искаме да вземем още късче от тази прелест, от топлината на доброто настроение и да го запазим за студените дълги дни.

Снегът ни изпрати и сега ни посрещна. Автобусът направо пълзи. Мокър пухкав сняг покрива за часове всичко. Бавното клатушкане по завоите и ледената приказка навън ни успиват. В просъница поглеждам през прозореца. Вече се е стъмнило. Какви са тези огньове навън? Хората явно се топлят. Но не, ето още един...и още един... и още много, много... А да, третият празник - Сирни Заговезни! Наричаме го още Поклади или Прошка. Пътуването е към своя край. Мислите ми се лутат в преживяното - разбира се, винаги има кой  да помолим за прошка и на кого да простим. Винаги има и за какво да сме благодарни и какво да празнуваме.

И в родната България, и в съседска Гърция ни посрещнаха гостоприемно. И на нашия роден празник се веселихме, и на гръцка земя празнувахме.

Нека си простим за това, че сме съседи и понякога не се разбираме, нека си простим за това, че не се познаваме добре. И нека празнуваме заедно. Споделяме една земя. Имаме еднаква жажда за веселие. Обединява ни една любов към Живота!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах