сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Разходка до град Мелник - преживяно

23.9.2010 г.

от Тюнчер Еминов

от Тюнчер Еминов

За хората от югозападния край на родината ни бях чувал много разкази. Всички те бяха пълни със суперлативи и много положителни емоции. Тази година по Великден сам се убедих, че хората са топли и темпераментни - тогава имах възможността да посетя най-малкия град в България - Мелник. Не бях минавал на юг от Благоевград. И сега щях да прекарам 2 дена в Мелник и околността. От София до Мелник се придвижихме на два етапа: хванахме сутрешния влак за Кулата и след 4 часа пътуване слязохме на гара Дамяница. От автогарата на Сандански ни увериха, че всички автобуси за Мелник спират на спирка Крушата до с. Дамяница. Когато стигнахме в градчето се настанихме в перфектна селска къщичка с още по-хубави стопани. Тук няма кой знае какъв лукс и точно там е магията. Посрещат те като стари познайници и веднага те черпят с чашка винце - специалитета на Мелник. Започваме да си говорим, да се опознаваме кой откъде е и защо е. Разбираме, че бай Ангов е имал посетители от всички краища на страната и чужбина. Всички са оставали толкова доволни от пребиваването си, че са изпращали снимки и картички в знак на благодарност. Разказа ни за фотографа от Полша, за намокрената до кости от дъжда американска туристка и какви ли не още истории. Бяхме очаровани от тези хора. След разговора поехме към с. Рожен и Роженския манастир. Има прокарана екопътека през прословутите Мелнишки пирамиди от Мелник до Роженския манастир. Ние избрахме друг маршрут. Щяхме да направим обиколка на местността и тръгнахме по шосейния път за с. Рожен щяхме да се приберем в Мелник през екопътеката. Вървяхме около 6 км и следобед стигнахме в Рожен. Интересно селище. Имаше 20-30 къщи и още толкова електрически стълба с лампи. Местните хора се шегуват, че такъв лукс никъде другаде няма. От селото до манастира се стига пеш за 10 минути. Роженската обител наподобява много Рилския манастир, само дето е няколко пъти по-малка. За сметка на това обаче въобще не е претъпкана с хора. Даже точно преди великденските празници нямаше кой знае какви посетители. Някак си е по-усамотено мястото и по-чисто. По-интересна за нас бе екопътеката между Рожен и Мелник. Тя върви през магическите ръбове на пясъчните пирамиди и стига до Мелник по сезонната Суха река. Бяхме се изморили доста, но когато се изкачихме до най-високата част на пирамидите гледката към околността и лекият полъх на планинския ветрец ни заредиха с енергия. Слънцето вече се беше снишило доста на запад и не ни остана друго, освен да седнем и да се наслаждаваме на залеза. Пясъчниците бяха озарени от топлата слънчева светлина. Изглеждаха толкова изящни, че ми се щеше да преспя там, по ръбовете на пирамидите. Жалко че не носехме палатка. От красотата наоколо почти бях забравил да снимам.

Поехме надолу към Мелник. Т.нар. Суха река беше наистина суха, но си личеше, че през зимата е текла вода от топящия се сняг. Коритото на рекичката бе с пясъчно-камениста настилка и колкото по-надолу слизахме, толкова по-фин ставаше пясъкът. Прибрахме се при нашите гостоприемни стопани. Разказахме им за преживяното. Обясниха ни, че всеки, който е минавал през това място, е имал същите емоции и впечатления. Вечерта спахме в пълно спокойствие. Сутринта за малко да изпуснем закуската - толкова сладък беше сънят. След това посетихме забележителностите на града - прословутата изба Кордопуловата къща, градския музей, избата при Шестака и др. Мелник е сред 100-те национални туристически обекта - печат може да се сложи в Кордопуловата къща. Набрахме си свеж лапад от глинестите склонове на Мелник, взехме си ръчен хляб от местен магазин и естествено прекрасно червено вино от нашите мили стопани. Сбогувахме се и поехме със следобедния автобус към Благоевград, а оттам с народното БДЖ към София.

Беше поредното кратко, но вдъхновяващо и енергизиращо пътуване до красивите кътчета на майка България.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах