сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Тинос, скритото очарование на Цикладите

27.8.2010 г.

от Мария Георгиева

 от Мария Георгиева 

Тинос, третият по големина остров на Цикладите, е почти неотбелязан на туристическите маршрути. Контрапункт на съседния Миконос, световно известен с безкрайните плажни партита, гейове и дежурно място за почивка на звезди от хайлайфа и всеки сноб, Тинос се гордее да е едно от най-големите религиозни средища на Гърция. Емблематична е картинката на десетки попове, излизащи от търбуха на ферибота за поредния църковен съвет.

Новата история на острова след славни векове под патронажа на Посейдон, около 500 години венецианско присъствие и около 200 турско, започва в края на XIX в., когато след пророческия сън на монахинята Пелагия, на най-високото място на острова, сред развалините на опожарена от пиратите раннохристиянска църква, изкопават чудотворната икона на Богородица. Местното общество веднага се спретва - поканен е прочут за времето си архитект и е издигната църквата на Тиноската Богородица, по модерния за времето тертип със силно венецианско влияние. Историята за това как точно са се случили нещата е обгърната в мъглата на мита , но усилията на тогавашните ентусиасти не отиват напразно, защото и до ден днешен църквата изхранва острова (около 10хиляди души население) и не само. Неспирният поток от дарения (тамата) от вярващи, надяващи се да откупят здраве и просперитет, дава възможност и за добри дела като стипендии, подпомагане на различни културни събития, старчески дом и пр. Всяка година на 15 август тук се изсипват няколко десетки хиляди поклонници. Освен религиозното и икономическо значение тази седмица има неповторим колорит. В подножието на хълма разцъфва един от онези базари с всякакви възможни непотребни джунджурии, отчаяни пилигрими пълзят по целият почти 1-километров баир на колене и ръце, млади циганки разхождат кръшни снаги, окичени с тежки злата, а бащите им въртят чевермета или спят на плажа под сянката на луксозните си мерцедеси. Голяма част от християнска ромска общност се изсипва по това време тук. Заблудени европейци се чудят дали не са попаднали на новото Вавилонско стълпотворение и безнадеждно търсят свободна стая. В нощта срещу 15 август в двора на църквата разпъват одеяла поклонници, сякаш излезли от разказите на Елин Пелин надяващи се на чудо. Цялата суматоха завършва с грандиозен парад шествие с духов оркестър и гъста тълпа опитващи се да докоснат иконата.

През останалата част от годината островът живее в ленивия ритъм на дълбоката провинция, ободряван от редовните „панагири", които се провеждат на всеки голям или малък религиозен празник, а те в нашата обща православна религия са много. Един ниско бюджетен турист би могъл да се изхрани седмица-две хапвайки вкусни сърмички и посръбвайки не лошо винце или ципуро, както се нарича местната ракия, обласкан от гръцкото гостоприемство.

На тези дни се опъват големи трапези, а жените развихрят готварското си майсторство, наблягайки и на количество, и на качество. През последните години се провежда и фестивал на Ангинарата, където артишокът е центърът и основата на най-невероятни ястия.

Островният човек е особена раса. Парадоксална смес от консерватизма на малкото затворено общество и отворения дух на пътешественика и търговеца, готови винаги да ти поднесат някоя изненада.

Имат си театрална трупа и Клуб на кинолюбителя, които определено помагат не толкова дългата зима да мине по-неусетно.

И разбира се, не на последно място Тинос е идеално място за „алтернативен" туризъм. Като под алтернативен разбирам кристално море, над 20 плажа организирани или не, но в никакъв случай претъпкани, магична природа, чистота, не лош нощен живот, прекрасна храна. През есента и пролетта възможности за трекинг и скално катерене. Или просто дълги разходки с джип из ненаселената част, която прилича на Пустинята Мохаве, но не толкова горещо или пък до наистина невероятните селца, които са музеи сами по себе си, а също и непоклатимо доказателство, че обработката и на най-простият камък е изкуство. Или пък до полузаконните вилни зонички, образувани от струпани безразборно малки къщички, спретнати почти изключително от строителни отпадъци. Или до местността Волакс, където компасът дава леки отклонения, а грамадните късове розов гранит са обли като яйца и оформени в най-причудливи фигури от времето и вятъра.

Още дълго мога да изброявам, но едно е сигурно - зад неприветливия каменист изглед Тинос крие очарование, което не може да те остави безразличен. Опознаеш ли това място няма начин да не го обикнеш.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах