сп. National Geographic - Октомври 2018
National Geographic KIDS - Октомври 2018

Лава, светлина и много вар

20.7.2010 г.

от Розалина Данова

от Розалина Данова

 


"Цветя от мрамор", "острови на светлината"; "черните перли на Егея" - всички тези аристократично-живописни наименования се отнасят до кръглата гръцка островна група в Егейско море Циклади. Разгневеният Посейдон превърнал 210 забавляващи се голи нимфи в каменни острови, от които днес обитаеми са само около една десета. Започват малко след Атина с Андрос и Тинос, минават през по-известните Миконос, Делос, Парос, Наксос, Сирос, Милос и точката над всичките им "и"-та поставя Санторини преди изтегналия се като алигатор южен граничар Крит.

Голи скали - какво толкова им се превъзнасят богатите сноби с яхтите, чиято лятна резиденция са гръцките острови, си мислех до преди месец. Някъде вътре в мен обаче едно малко дяволче все въртеше опашка във формата на полумесец, каквото е останало от някогашната Атлантида според Жак-Ив Кусто - Санторини .... Може би пък богатите сноби да имат вкус... все пак.... Трябва да се провери лично!

Речено-сторено: потегляме към голите скали !

Атина...и Тетевен
В гръцката столица пристигаме малко преди залез слънце, хотелът ни е в подножието на Акропола - разбира се, ще се разходим до него! Не знам защо обаче от самото начало, още на дневна светлина, тази част нещо не ме очарова, напротив... С падането на нощта картинката се допълва от превзелите улиците бежанци от Африка, нагли, безцеремонни и крадливи; след техните, а и на местните, тротоарни сергии, остават тонове боклуци. Няма и 22 часа, но нещо се объркахме и паникьосахме из не особено приветливия лабиринт. Питаме на английски благонадеждно изглеждащо младо момиче в магазин за хотела. Оказа се от Тетевен! Първата от многото гастарбайтери, които щяхме да срещнем по-нататък. Прати да ни придружат двама свои приятели, защото не можеше да напусне работата си - резиденцията ни се оказа след някакви си две пресечки (само да знаеш кои обаче!). Казват, че всяко добро се връщало - от сърце им го желаем!!!

На другата сутрин бързо се скриваме в автобуса, този път минаваме през краен богаташки квартал, широки и чисти улици, много зеленина, нищо черно...

Един кораб ще дойде
Не знам защо на немски песента на Мелина Меркури "Децата на Пирея" се казва "Един кораб ще дойде". С дрезгавия си глас тя мечтае за мъжа, който ще слезе от него, ще я направи щастлива, ще изпълни мечтата й, и ще утоли копнежа й. Нашият ферибот към Миконос не тръгва от Пирея, а от другото пристанище-Рафина, но усещането и предчувствието за изпълнени мечти и щастие са същите. Естествено името му е "Синя звезда", палубите му не могат и да са в други цветове, освен в бяло и синьо. Още щом потегля, сякаш ни отнася на хиляди по хиляда морски мили от реалността. Водата се мени от мастилено през лазурно до изумрудено. За няколкото прехода между островите бързо свикваме с фериботите, особено с горната предна, най-панорамна, палуба, далеч от шумно мляскащата тълпа. Дори сапунът в санитарните възли е с аромат на жасмин - един от символите на Цикладите. След няколко часа по вълните, няколко острови и островчета, и църкви на безлюдните скали наближаваме Миконос.

Кубчето от слюда на Онасис
Белите варосани къщурки във формата на кубове отдалеч блестят като парченца слюда на слънцето върху голите скали. Вече по-отблизо се различават сините и червени куполи на малките колкото параклиси, църкви, почти винаги обърнати към морето. Първата, която виждаме, естествено е "Свети Николай". Зад нея общината е една от малкото сгради с керемиден покрив. Минаваме в тясната калдъръмена уличка покрай нея през стария град от единия залив към другия. Главните селища на островите обикновено носят името на острова, например Миконос. Тази кокетна красавица, гордо разперила крилете на своите мелници и живи розови пеликани, дължи славата и благоденствието си на възхитения Онасис, който канил тук своите елитни приятели, и на закътаните заливчета, където те могли да се скрият от простолюдието. Много хваленият плаж в Плати Ялос със ситен разноцветен чакъл, рядко фин пясък, според мен, не може да стъпи и на малкото пръстче на нашето южно Черноморие. Как не се е намерил някой да покани милиардера в Несебър?! Да се върнем все пак в столицата. Добре е, че единият от символите на острова - мелниците, вече не работят, защото в противен случай някои по-любопитни туристи (а кой истински пътешественик не е такъв ?) биха споделили съдбата на Дон Кихот. За сметка на тях обаче всеки, който реши да досади малко по-навътре в личното пространство на другия символ - розовия пеликан Петрос, със сигурност ще опита целувката на клюна му, вярно, ласкава...

Не две, не три, не четири, а цели пет църкви в една си има Миконос: храмовият комплекс Парапортианис - върху четирите ослепително бели варосани, максимално изчистени сгради се е настанила петата, а най-отгоре - камбанарията и кръстовете.

Слизаме към морето, и зад скалите за първи път виждаме на живо петте от някога десетте мелници. Трябва да се върнем през очарователните магнетични тесни улички на старата част. Уж си приличат по белотата, изчистената кубична архитектура и цветята - жасмин, храсти мушкато, дървета олеандри (закуми), бугенвилии и други топлолюбиви цветя и тръни - не можеш да им устоиш да завиеш и наляво, и надясно... Парченца от рая с цветовете на спокойствието... Доказват го и свещените животни на Цикладите - котките.

През средните векове Цикладите са били под Венецианско господство, и досега тук живее духът на този град. В магазините за сувенири, за бижутерия и стъкло от Мурано, множеството пицарии и "джелатерии" (магазини за сладолед). И в Малката Венеция - квартала от (доколкото успях да ги преброя) десет пъстри къщи на брега на някогашните търговци и капитани, плътно притиснати една до друга. Почти във водата, за да могат лесно да си прибират контрабандните стоки. Сега в заведенията, там където митовете са дори върху пепелниците, доброволно и с удоволствие си даваш четирите евро за едно фрапе... И за залива - от едната страна Малката Венеция, от другата - мелниците, а пред теб - невероятните оттенъци на морската вода и с повечко късмет, някой лайнер! Впрочем, гледката си остава същата и извън заведенията! Мелниците днес се използуват за сувенирни магазинчета, хотели и ресторанти, има и някои обезкрилени... Каменните сгради с дантелени резби и кулички също не могат да останат незабелязани. Така наречените "гълъбови къщи" през средните векове са приютявали крилатите вестоносци.

За съжаление съседният свещен остров - музей на ЮНЕСКО, Делос, рожденото място на Аполон и Артемида точно в понеделник имаше почивен ден.

Мраморът на Миноа
Потегляме към Парос - родината на най-красивия в света прозрачен бял или розовеещ мрамор без жилки, любим на творците от италианското Възраждане. На югозапад от нея, на остров Милос, е намерена прочутата Венера Милоска. Затова и в хотела ни подовете са от мрамор! Както и католическата църква на съседния остров Наксос. Столицата на Парос, Парикия, се гордее с най-старата действуваща в Гърция византийска базилика, построена от единия от архитектите на Света София - Изидорос. По пътя си към Светите земи в търсене на Христовия кръст света Елена се спасила тук от буря. За благодарност решила да построи върху останките от храм на Херакъл днешната църква със сто порти Катаполиани. Засега са открити само 99 от тях. Легендата разказва, че когато бъде открита и последната, Константинопол отново ще стане гръцки. Иконостасът и баптистерията (кръщелното помещение) в съседство с главната зала естествено са от снежнобял местен мрамор. Икона на Богородица върху дърво се предполага, че е дело на апостол Лука.

До църквата е вълшебното царство на криволичещите улички на старата Парикия. Особено вечер, когато меките разноцветни светлини на изключително стилните магазинчета (например "Слънце и пясък ") преливат в отблясъците на фенерите, свещите и чашите с местно вино в ресторантчетата. Наистина тук всичко е като кукленско!

Между другото преди остров Парос се е казвал Миноа, за тези, на които това нашепва истории за бляскави отминали цивилизации...

Дори името на най-красивото цикладско пристанище и рибарско селище Науса в северната част на острова звучи живописно, нали? Срещу него са останките от почти разрушена някогашна крепост. В сравнение с чак горделивия венециански Миконос с големите лайнери, тук всичко е по-уютно и носи свободния артистичен дух на пъстрите рибарски лодки и техните притежатели.

Със своите около 23 х 32 км съседният Наксос е най-големият от островната група. И най-плодородният. В планините бил отраснал Зевс, а Дионисий го бил избрал за дом. За неговото пребиваване тук сега неоспоримо доказателство са местните спиртни напитки от висока класа.

Отдалеч профилът на столицата изглежда така: парче суша, върху което се възвисява мраморна порта от цели парчета мрамор, а през нея може да видиш провлака към пирамидалния стар град с венецианска крепост отгоре. "Портара"-та е от храм на Аполон от VI в.пр. Хр., обърнат към родния му свещен Делос. В неговото подножие в началото на провлака стои богиня с белоснежна мраморна кожа. А в изумрудените води като необелени кестени се чернеят морските таралежи, които после виждаме и пред ресторантите.

На дувар в стария Наксос едно гущерче ревниво пазеше връзка ключове. Може би бяха за моя дом на Цикладите ? ! Нещо не успяхме да се разберем...

Котелът с жълтиците
Отново на ферибота. Към Санторини. Преди се е казвал "Калисти" (красивият), сега това име носи едно от уникалните кратерни вина. Санторини идва от Света Ирина. Процъфтяващият някога остров бил кръгъл като монета. Но както казват, много хубаво не е на хубаво... Около 1500 г. пр. Хр. изригнал вулкан, после се взривил, и отнесъл в морските глъбини половината от монетата. Силата му се почувствала чак до Египет... Тази земна форма геолозите наричат "калдера", или котел. Сега туристите го пълнят с жълтици. И си заслужава!!! Добре че поне е имало предупредителни трусове, и хората със скъпоценностите си успяли да се спасят. Затова не били намерени техни останки и в древната Тира (тип Троя, но с много по-големи размери), и в минойския Помпей - Акротири. За съжаление преди три години там имало срутване, и сега отдалеч може да видиш единствено крановете.

Колкото и да си чел, и гледал за Санторини, никога не би могъл да си подготвен за реалната си среща с него... Когато фериботът го наближава, разноезичната глъч изведнъж престава като отрязана с нож, губиш ума и дума, и почти като в транс или под хипноза не можеш да откъснеш очи от около половинчасовото ревю на Природата до пристанището. Кратерът на вулкана!!! Миговете, които спират дъха ни... И отброяват продължителността на живота ни... Тишина... Черно, сиво, кафяво, червено, бяло (пемза), с най-невероятни гънки и форми! Тук-там зелената сила на живота. Бели и пастелни къщи, и безброй църкви, вмъкнали се в меката пемза или вкопчили се в кратера.... Заоблени форми, опит за равновесие със скалите... Терасата на Егея... Сред цялата тази безмълвна еуфория нещо ме дръпна да се обърна и на другата страна. На една ръка разстояние лава и лек дим! Островите Тирасия, Палеа (стар) Камени и Неа (нов) Камени, където последната вулканична активност от 1956 година е натрупала малко височина... Остатъците от другата половинка на монетата... И още една малка черна перла с цял един жител! Всичко това може и да се опише, но има ли смисъл от думи пред снимките ?! Просто ги почувствайте ! Вечерта под душа с морска вода, която тече и от чешмата в хотела в Периса, аспираторът замества шума от моторите на ферибота, и даже без да затварям очи, виждам отново неповторимите гледки...

Питейната вода тук е внос от другите острови, напоследък и от сонди с дълбочина над 300 метра. Но пък вулканът се е погрижил за превъзходно вино! Лозята на една педя от земята се оформят като гнезда, за да запазят колкото е възможно повече от влагата на росата. Други подобни зелени туфи са с еко - минидоматчета: набраздени като калдерата, със забравения вкус на слънце и баба....

На две крачки от хотела ни под страховитите скали е черният плаж - ситен чакъл, след това по-едър, който като че ли пари по-малко, и във водата гладки и хлъзгави скали. Вулканични камъни (като декора в кофата за боклук на стаята!) и камъчета - сувенири, във всички цветове на дъгата, от най-невъобразимо рошави и порести до най-фино полирани. Ако не успеете да си намерите пемза, можете да си купите. Както и естествена коралова гъба. Добре, че не послушах една съпътничка: щяла да ми свали кожата! Под водата коралът като че разцъфва, едва сега разбрах и усетих върху кожата си израза "мек като гъба"! Другите й качества можете да откриете сами!

Червеният плаж в Акротири е от наситените червени скали отгоре, и само си представете съчетанието с изумрудените цветове на водата!

Друго селище, което не бива да пропускате, е Пиргос, на най-високата точка в планината. Почти 360-градусова гледка, и отново очарователен стар снежнобял град, огрян от южното, ласкаво в края на май, слънце - лабиринт.

От пристанището до столицата Фира и околните селища можете да стигнете по няколко начина. По лъкатушещото по ръба нагоре шосе. По панорамните 600 стълби - не се стряскайте, те са широки и доста равни, а и от разкриващите се гледки въобще няма да ги усетите! Лифтът е почти със същия панорамен ефект. И само и единствено за много запушени носове - катърите, украсени като коледни елхи... За предпочитане са техните закачливи скулптури из целия град.

Три залеза и едно пълнолуние
Казват, че залезът в Ойа в най-северозападния край на полумесеца бил един от най-красивите в света. Самото градче също ви предлага магия, а и тук е снежнобялата църква със синия купол и камбанарията зад него на фона на морската шир. Как да не се изфукате с този пейзаж, обогатен със собствената ви щастлива персона!? За един от най-красивите залези не съм съвсем убедена, може би защото попаднахме на съчетанието му с пълнолуние. Но със сигурност Ойя е единственото място, където винаги се знае предварително с точност до минутата кога слънцето ще се отдаде на морето. Десетки автобуси се изсипват няколко часа преди това. И се заемат местата за представлението, май най-добре върху останките от крепостта. Красиво е, да, но като че ли не колкото очакваното. Предишната вечер в столицата Фира и особено в Парикия залезът остави след себе си още за дълго картини и багри, които може да ни подари единствено Природата, а тук слънцето като малко егоистичен паун си се скри във водата почти без следа. Затова и получи не особено много и въодушевени аплодисменти! За сметка на него пък зад ъгъла ни очакваше друг дар: изгряващата над кратера и синия купол пълна луна!

Малката България или непостижимите 30 евросребърника...
Помните ли нашата спасителка от Тетевен в не особено гостоприемната Атина? Срещите ни със сънародниците продължиха в хотелите, заведенията, магазините, особено в Санторини те сякаш бяха на всяка крачка! Сами, с роднини, като че ли повечето от по-отдалечените или забутани краища на България, от всички възрасти, мъже и жени. Винаги готови да ни помогнат, но и със сигурност с неизказаното горчиво чувство на гастарбайтера към безгрижния турист... На стената на нашия хотел имаше интересна реклама на ресторанта от другата страна на улицата. Кръгла масичка с ваза с цветя и два плетени стола под надвисналите клони, а на стената надпис: Ресторант "Градината на Господ". Малко преди да се сбогуваме със Санторини и Цикладите решавам да се снимам там, и понеже на хоризонта няма никого от групата, отивам да помоля някого от ресторанта. Питам на английски, момичето в кухнята ми отговаря на български... В разговора се включва на развален български и гръкът . Вече 11 години била тук, а не е ходила до вулкана ... пари .... Екскурзията дотам струва 30 евро... Гръкът решава да ме почерпи фрапе. С мляко и много захар, пък ми горчи... В градината на Господ ...

И корабът отново пътува ... От Санторини този път до Пирея. Осем часа до реалността. Колкото и да не вярвам на очите си пристанището е направо в града - корабът спира на крачка от сградите на отсрещния тротоар!

Малко преди да се събудя на следващата сутрин си мисля да не забравя приятелката ми да ме снима на ферибота, когато потеглим от Пирея... Мечти... С автобуса към България минаваме по моста над най-тесния пролив в света, 40 метра, към втория по големина гръцки остров след Крит, Евия, изтегнал се по дължината на сушата. По неизвестни причини течението се сменя на всеки шест часа. Столицата Халкида е типично средиземноморска - палми, дървета олеандри, мързелив съботен предиобед, паметник на Аристотел, и до него мъдростта на тротоарната търговия...

Да посетиш Цикладите за мен означава Господ да те е благословил да бръкнеш поне за малко в делвата с меда. Да се изгубиш във времето и пространството... от "наркотика" Циклади с много продължително последействие...; и в същото време да поемаш Красота с всичките си, докрай изострени сетива; и да нямаш нужда нито от огледало, нито от козметика, защото Красотата наоколо искри от очите ти и те озарява целия...

От голите скали, от максимално изчистените варосани къщи и църкви със сини врати, кепенци и куполи, от бугенвилиите, от синевата на безбрежните морска и небесна шир ... Вече ще вярвам на богатите сноби!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах