сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Мексико

28.6.2010 г.

от Стела Стоянова

от Стела Стоянова

 

Легендата...
Мексико: страната на мариачите, текилата, сомбрерото, наркотрафикантите, знойните мексикански красавици, Карибски пирати..........хм, всъщност за четирите месеца скитане надлъж и нашир намерихме и една друга страна.....наречена: Мешико. Легендата разказва за едно ацтекско номадско племе наречено „мешика", живяло през XIV век в северозападните територии на днешно Мексико. Един ден на вожда на племето „мешика" се присънва великият бог на войната, който казва в съня му, че ако иска неговото племе да стане по-могъщо и по-силно, трябва да зарежат номадския си начин на живот и да се заселят на едно определено място, което ще познаят само когато видят орел, ядящ змия увита около кактус... Достигат мястото, но то се оказва едно огромно неплодородно блато. Племето обаче започва да облагородява земята и... така възниква един от най-големите градове на света: Мексико сити (21 млн. население). Не е лесно да се живее в такъв град, но боговете знаят най-добре....

Началото....
Нека да започна с това, че никога не съм мечтала да посетя Мексико, макар и да бях чувала за Фрида Кало, Мексиканския залив и Попокатепетл. Но веднъж озовали се там, по стечение на обстоятелствата, бяхме запленени (по-скоро зашеметени) от мащабите (18 пъти по-голяма от малка България) и разнообразието на култури и природа (от вулканичната зона на вулканите Попокатепетл и Орисаба, през полупустинните и пустинни кактусови зони на централно Мексико, до „Медния каньон" Barranca del Cobre (4 пъти по-голям от Гранд Канъон в САЩ) и влажните зони и джунгли по Карибското крайбрежие). Без много да му мислим за „особеностите на мексиканското пътуване и къмпингуване" се озовахме в центъра на Мексико сити в 22 часа вечерта, без никаква идея какво ни очаква. И там намираме: необятно море от светлини (доскоро най-големия град в света), прашен въздух (нашето пътуване съвпада със сухия сезон декември - март) и трескава подготовка на най-голямата открита ледена пързалка в света! Мексиканците са мегаломани, искат всичко да им е най...

По-по-най Мексико:

  • най-голямото знаме в света, забучено на пъпа на Сокала на Мексико сити (вметка: zócalo се наричат всички централни площади в Мексико, пояснявам, за да не стане объркване).

  • най-високото декоративно коледно дърво (110 метра) - в рекордите на Гинес

  • най-големият козунак в света (тежащ повече от 10 тона)

  • най-много целуващи се едновременно двойки (40 000)

  • и още и още безброй мании за най-ГОЛЕМИТЕ в света 

  •  

Любов от пръв поглед....
Всъщност, първото ни впечатление беше от метрото (което струва 20 стотинки и минава на 2 минути) и прегърнатите възрастни двойки (гледка нехарактерна за нашите ширини). След това, центърът осеян с клоуни, танцьори в препаски и гривни от черупки, бездомни-художници, открита ледена пързалка с опашка за кънки, размазан чили сос по улиците, деца, радващи се на царевица на пръчка, поръсена с майонеза и сирене (вместо сладолед) и разбира се, изтупаните мариачи, които очевидно не бяха само отживелица. Така открихме първите митове за Мексико: мъже със засукани мустаци и мачовски характер (всъщност мекскиканците са доста срамежливи и консервативни, често са „мъже под чехъл", поради което търсят опора в текилата :), красиви знойни мексиканки (пълен блъф: прекомерната консумация на тестени кифлички, хлебчета, тортии, сладкиши, такоси, царевица си казват тежката дума). Но преди всичко и без това да е някакъв мит, мексиканците са едни от най-усмихнатите и гостоприемни хора, които някога сме срещали, винаги готови да помогнат и завидно толерантни един към друг. Това се дължи може би на факта, че Мексико не е държава на една нация, а обединение на множество племена с различна култура и традиции, затова страната се нарича Обединени мексикански щати. В претъпканите автобуси вечер след работа, хората вместо да се обиждат взаимно и да си изкарват натрупаното напрежение, си разказват вицове, шегуват се...мексиканците определено обичат да се смеят и не мислят само за кахърите и немотията си. Всъщност средната мексиканка заплата е подобна на тази в България, но с нея се изхранва не 3-4 членно семейство, а семейство с 6-7 деца, оттам идва и „бедността им". Но като че ли богатството за тях се изразяваше именно в децата, шумните обеди с цялата фамилия в неделя, ходенето на църква в събота сутрин и всички традиции, които ревностно пазят още от времето на маите.

Живите традиции и език...
Говорейки за църкви, мексиканците са изключително набожни, местните се гордеят с колониалните си градове (повечето от които обекти на ЮНЕСКО), в които основна забележителност са многобройните шарени църкви и катедрали. Най-голямо впечатление ни направи църквата с селцето Тонантсинтла, където християнски и езически фигури са издялани по всеки сантиметър от вътрешните стени на църквата. А в градчето Сан Хуан Чамула, на полуостров Юкатан, видяхме индианска церемония в католическа църква. В тази зона живее 70% от местно население, т.е. индианци, който говорят един от 50-те говорими ацтекски езика и се обличат в традиционните шарени вълнени дрехи. За съжаление езиците, говорени от племената, заселявали тези земи преди да нахлуят испанските конкистадори, са почти загубени, поради налагането на испанския като единствен официален език. Най-популярният и все още жив от тези езици е „науатл" - езикът на мешиките. Именно от този език произлизат думи, които използваме ежедневно като: домати (томатл), шоколад (чоколатл), чили (чилли) и т.н. Неизброимо е културното богатство на Мексико, защото е смесица между древните култури на олмеки, сапотеки, толтеки, маи, ацтеки и разбира се на испанците.

Конкистадорите.....
Историята разказва за късмета на испанския конкистадор Ернан Кортес. През далечния XVI в. натоварени с малка армия войници, корабите му акостират в Мексиканскиа залив. Ацтеките, които обитавали тези земи по онова време, никога не били виждали бял човек и помислили, че това може да е единствено техният бог Кетсалкоатл, преобразен като човек. Така той бил приет радушно и дори го почерпили с горещ шоколад (напитката на боговете), а той в отплата си хванал местната девойка Малинче за своя любовница и съратница и за 10 години завладял всички племена в района, а те пък му помогнали да завладее останалите мексикански племена - е това ако не се казва късмет. Научихме тази история по пътя за най-високия мексикански връх, вулкана Орисаба (5636 м н.в.). Изкачихме го в деня на Дева Гуадалупе (преображението на Дева Мария в местна тъмнокожа светица) - най-големия религиозен празник за мексиканците. С нас към върха се бяха юрнали една сурия мъжаги, изоставили деца и съпруги, за да качат свещената златна роза (символа Гуадалупе) до кратера на вулкана по изгрев слънце!

Но понеже думите са прекалено „постни", за да ви опиша тази смесица от цветове и пейзажи, църкви и фиести, метиси и индианци, затова ви представям какво точно видяхме с очите си.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах