сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Египет: Част II

12.5.2010 г.

от Елмира Гавазова

от Елмира Гавазова

РАЙСКИ ОСТРОВ
Ако някога посетите Хургада, не пропускайте да отидете до Гифтун или т.нар. Райски остров. Ще се сблъскате „челно" с почти карибска екзотика - изкуствено създадена с изцяло туристическа цел, но преставаш да обръщаш внимание на това в момента, в който стъпиш на брега. Островът е пустинен с една единствена палма, а плажът е безметежно красив. Ситният пясък, малките разноцветни камъчета и скалните образувания по брега действително превръщат това място в късче от рая.

САФАРИ
Пътешествието със сафари в пустинята е покачващо адреналина изживяване, независимо дали е с джипове или бъгита. Срещата с бедуини оставя незаличим спомен. Местните номади поразяват със своята непринуденост и с примитивния си, но самодостатъчен начин на живот. Техните горди лица излъчват спокойствие и удовлетвореност. Камилата е тяхното препитание и свещено животно. Напоследък онези, които населяват региони, близки до курорите, са позагубили част от своята идентичност, но изборът им да останат в пустинята е все така категоричен. Още по-вълнуващо е пътуването нощем през пустинята. Тогава ти става ясно колко далеч си всъщност от дома и колко различно е това място. Нощта е почти светла заради яркото звездно небе и бяло-жълтите скали и пясъци. Ехото е като в нашите планини, но топлият вятър в косите и песъчинките по лицето те карат рязко да се опомниш. Всички съзвездия се различават, сякаш ги гледаш през телескоп, а луната е толкова ясна и някак странно голяма. Започваш инстинктивно да се оглеждаш. Дали пък няма отнякъде да изскочи Аладин на летящо килимче? Може би неслучайно приказките на Шехерезада са от 1001 нощ, а не дни...

ШАРМ ЕЛ ШЕЙХ
Шарм Ел Шейх не е като Хургада. Тук можеш да забравиш, че си в Египет. Курортът е изключително подреден и съвременен. Центърът му е заливът Наама, където е съсредоточена цялата шумотевица. Множество туристи прекарват страхотно времето си в местните барове, дискотеки, ресторанти с ориенталски шоу програми и десетките магазинчета за разнообразни сувенири. Недалеч се намира известният пазар „Олд Маркет", където човек би могъл лесно да се загуби. Тесните улички гъмжат от чевръсти търговци и любопитни чужденци. В безразборно разхвърляните дюкянчета и тезгяхи, всеки би могъл да открие по нещо интересно за себе си. Шарм Ел Шейх може достойно да се конкурира с някои от най-известните европейски курорти. Тук, за разлика от Хургада, почти няма местно население, тъй като цените на имотите за тях умишлено са завишени. Градът принадлежи предимно на туристите и преселниците. Бреговата ивица е със запазени коралови рифове изключително подходящи за любителите на подводното плуване. Тук се намира и националният парк „Рас Мохамед", който е рай за гмуркачите. От Шарм Ел Шейх можете лесно да се доберете до древния град Петра в Йордания и до свещената столица на всички религии - Йерусалим в Израел.

КРУИЗ ПО НИЛ
Най-опознавателното пътуване из Египет си остава пътешествието с круизен кораб по река Нил. Стандартната програма включва три нощувки на борда и обиколка по маршрута Луксор - Едфу - Ком Омбо - Асуан, с включени екскурзии до долината на Царете, храма Карнак и гробницата на царица Хатшепсут в Луксор посещават се едноименните храмове в градовете Едфу и Ком Омбо. Задължителна е разходката до древната каменоломна в Асуан, където са дялани прочутите колони и обелиски в Луксор и откъдето най-вероятно са пренесени каменните блокове за изграждането на огромните пирамиди в Гиза. Няма да пропуснете да видите и впечатляващата язовирна стена, заради построяването на която е било необходимо преместването на един от най-запазените древни паметници в света - храмът на Абу Симбел. Пътешествието с кораб по Нил е точно толкова вълнуващо, колкото и звучи. То е като пътуване във времето и пространството. Внушителните гледки към зелените брегове на реката и тучната растителност рязко контрастират с бледите пясъци на Сахара, обхванали в смъртоносна хватка около 95% от територията на Египет. По долината на реката действителността е съвсем друга. Тук животът процъфтява - хората развиват поминък и са в съвършена хармония с природата. Навсякъде се чува радостна глъч, виждат се черни утъпкани пътеки между скромните недостроени домове на селяните, а децата тичат наоколо и често спят под открито небе. Домашните животни доволно пасат по безкрайните поляни, прехвърчат птици, разминават се лодкари, а спокойствието по брега се допълва от многобройните рибари, отправили умислен поглед някъде в далечината. Тук дори секундите са застинали, нищо не е толкова важно, а новините от деня нямат особено значение. Сякаш си на изложба от маслени платна на талантлив художник. Прочистваш мислите си, затваряш очи и не искаш да си тръгнеш. Дори едва прокрадващите се по хоризонта жълти нюанси на пустинята изглеждат някак уютни и дружелюбни. Това е африканският дух на Египет. Автентичната атмосфера се долавя най-силно в близките нубийски селища, където жителите приемат с гостоприемство и интерес всеки турист. Те са с по-тъмна кожа и негроидни черти, а усмивката не слиза от лицата им. Макар да са наследници на древен народ с богато и бурно минало, нубийците живеят простичко. Домовете им се кирпичени, украсени с цветни килими, някои отглеждат крокодили. Имат си училище, футболно игрище, пазар, но всичко е толкова необикновено приветливо, че може да умили и най-безчувствения чужденец. Оставям снимките да доразкажат останалото...

Съвсем различни изглеждат местните, които се навъртат около туристическите забележителности, за да припечелят някой долар от евтини сувенири или просейки до входовете и изходите на храмовете. Някои от тях са толкова упорити, че досаждат на туристите чак до прибирането им в автобуса. Но най-фрапираща е гледката на просещи деца. В очите им се чете много болка. Не знам дали е изиграна или истинска, но се запечатва завинаги в спомените. Човек не може да остане безразличен пред толкова тъжни и безнадеждни детски очи. Тази горчивина ме преследваше навсякъде в Египет. Туризмът е основен източник на приходи в страната, но комерсиализацията е твърде засилена и често пъти преминава отвъд границите на доброто впечатление и гостоприемство.

И все пак, нищо не е в състояние да засенчи тръпката, която изпитвах всеки път при досега с древното минало на една изчезнала велика цивилизация, чийто свят е пълен с догадки и мистерии. Неописуема е тръпката от общуването с хора, които живеят в разбирателство със заобикалящата ги природа - те нямат нужда от мобилни телефони, плейстейшън или интернет, за да се чувстват щастливи. За момент осъзнах колко излишна суета има в собствения ми живот и изпитах срам, но само за момент... Още със стъпването на летище София ежедневието ми навлезе в същия предишен коловоз. А Египет остана в едно друго, далечно измерение. Сякаш току-що бях затворила дебела, прашна книга, с вълшебни източни приказки, оживели пред погледа ми. Не можах да ги дочета изцяло, но вярвам в техния щастлив край. А засега очаквам тяхното още по-вълнуващо продължение.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах