сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Египет: Част I

20.4.2010 г.

от Елмира Гавазова

от Елмира Гавазова 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Първият път, когато разбрах, че ще пътувам до Кайро по работа, изпитах огромно въление. Дотогава не бях излизала извън Европа, а Африка ми се струваше „terra incognita" - един напълно непознат свят, който в съзнанието ми битуваше като ярка, но размита палитра от цветове на фона на безкрайно синьо небе с перести облаци, изпепеляващо слънце, пясъчни дюни и екзотични животни. Африка за мен беше толкова недостижима, че не дръзвах дори да си мечтая за нея. Днес, след 5 пребивавания в Египет и две в Тунис, мога гордо да кажа, че познавам добре една част от този необятен континент - наглед нищожна частица наистина, но толкова разнообразна и емоционално обвързваща ума, че бих могла с лекота да изпиша десетки страница. Затова ще се наложи да претупам този пътепис. Иначе рискувам никой да не го прочете :)

Африка не е Египет и Египет не е Африка. Всъщност, тази страна е толкова самобитна и многолика, че поразява дори най-бурното въображение. Събужда особен магнетизъм, който те кара отново и отново да се връщаш там и всеки път да откриваш по нещо ново. Постепенно започваш да разбираш защо древните египтяни са избрали точно тази част на континента и защо именно тук са построили Пирамидите. В Египет нищо не е като у нас. Небето е наситено синьо, въздухът е по-ароматен, слънцето е по-галещо, а цветовете изглеждат по-топли и пастелни, жълтото преобладава почти навсякъде... безкрайно и безпощадно жълто. Европеецът трудно свиква с лунните пейзажи на скалистата Арабска пустиня, но гледките са зашеметяващи. Обиколих по-интересните туристически маршрути в Египет и макар да се сблъсках с много привнесена суета, меркантилност и престорена „автентичност", смятам, че успях да почувствам истинската атмосфера на тази невероятна страна.

КАЙРО
Ще започна от столицата Кайро, където кацнах при първото ми посещение в Египет и откъдето излетях при последното. Много е говорено и изписано за Кайро, но то никога не е достатъчно. Ритъмът на града те грабва още от летището и те хвърля във вихъра на бързо пулсиращото ежедневие. Докато се усетиш, вече си част от Кайро, който завинаги жигосва съзнанието ти и доброволно се оставяш в урбанистичната му прегръдка. Това е град с много самоличности, който като развалена машина на времето, те пренася хаотично ту в миналото, ту в далечното бъдеще. Древноегипетските пирамиди в квартала Гиза, не просто напомнят за мистерията и величието на една изчезнала цивилизация, а облагородяват Кайро и естествено му прилягат - те сякаш винаги са били там и никога няма да изчезнат. Камиларите, обикалящи около древните паметници, са зпечатани в не една фотография. Надменният празен поглед на Сфинкса презрително отказва да разбули хилядолетната си енигма. Само на няколко крачки от статуята се разкрива гледка към прашните асфалтирани улици. Кайро е под постоянна „обсада" от туристи - мравуняка им достига дори до най-отдалечените точки на града. Освен край пирамидите, ще ги срещнете с пътеводители под мишница около внушителната Цитадела, разказваща за десетки битки и кръвопролития по тези земи, както и в Историческия музей, разкриващ мистичните времена на фараони, съкровища и мумии. Там не ви е нужен екскурзовод, всеки експонат говори сам за себе си, а папирусите изобразяват света на древни божества и ни поднясят романтични любовни истории за красиви царици. Тук се съхранява и маската на Тутанкамон, както и цялата му погребална съкровищница. Човек не може да не си зададе логичния въпрос, щом толкова богатства са открити в гробницата на този незначителен фараон, с какви ли вещи и предмети е бил погребан великият Рамзес II? В Кайро ще видите още величествени статуи преживели изпитанията на времето, мистериозни рисунки и надписи с ярки цветове и изкусен релеф, прекрасни храмове от близко и далечно минало. Ще срещнете забързани мустакати мъже с мургав тен, облечени в традиционни роби (галабеи) и чалми, които екстремно пресичат между колите, закръглени жени, тичащи напред-назад с по едно-две деца за ръка или под мишница, обвити плътно в черни дрехи от глава до пети или с шарени модерни одежди, но със задължителния шал около главата, прилежно закриващ косите. Ще се шокирате от безпорядъка в трафика и бясно свирещите клаксони на автомобили, от които се подават главите на усмихнати шофьори, жестикулиращи с ръце, компенсирайки за липсата на знаци и светофари. Сетивата не остават безразлични към шарените надписи на множеството лавки и магазини, подвикванията на напористи търговци и типичния градски тътен. Ще се насладите на красиви изгледи към спокойните води на река Нил, възприемана от местните като жив организъм и божество, хиляди години възхвалявана в митове и легенди. Ще се разочаровате от гледките на купища боклуци натрупани край бреговете на каналите, от мизерията в бедните квартали и особено в прословутия Град на мъртвите. Ще ви омае миризмата на подправки и препечен хляб, идваща от огромния пазар Ел Калили. Ще се повозите на жълтите изпочупени таксита с полюшващи се вътре детски играчки, плюшени шарени сърчица и кичозни украшения. Ще бъдете поразени от модерните небостъргачи и луксозните имения с големи огради, както и от красивите залези над неравния хоризонт, чиито нежно преливащи се цветове биват хармонично нарушавани от контражурни силуети на финикови палми. Всичко това е Кайро! И не само...

ХУРГАДА
След плесницата на културния шок, объркани от целия този екзотичен хаос, поднесен наведнъж и без време за подготовка, ще ви пренеса на юг към Червено Море, където ни очаква съвсем различна картина.

Само на около 500 км. от Кайро се намира градчето Хургада - най-популярният курорт сред българските туристи. Заради разнородното население, в комбинация с многобройните почиващи чужденци, тук се преплитат няколко съвършено различни свята. И все пак, всичко е подчинено на Негово Величество туристът. Кристално чистите води на Червено море, красивите коралови рифове, богатият и пъстър подводен живот, разходките в пустинята, както и отличната хотелска база, ежегодно привличат в Хургада хиляди туристи от цял свят.

ЛУКСОР
От Хургада си организирахме екскурзия до Луксор, за да се запознаем отблизо с титаничните постижения на древноегипетската култура. Посетихме Долина на царете - огромно гробище в пустинята, където са били погребвани древноегипетските фараони. Гробниците са изкопани под земята, състоят се от няколко камери, стените са богато изрисувани, а помещенията са били пълни с ценни и скъпи предмети. За съжаление, твърде малко от тях са достигнали до наши дни. Почти всички са били разграбени от иманяри. Една единствена гробница е била запазена непокътната, поради това че е останала скрита - гробницата на фараона Тутанкамон. Както стана вече дума, всички открити в нея ценни вещи и предмети са изложени в музея в Кайро. Разграбването на антики и останки продължава и до днес. Цели иманярски лагери са изградени в тази пустинна долина замаскирани като обикновено местно селище. Египетските власти често са обвинявани, че прикриват умишлено незаконните разкопки.

Посетихме и погребалния храм на царица Хатшепсут - единствената жена фараон в историята на Древен Египет. Величественото здание е изградено на няколко нива, а рисунките по колоните и стените разказват много за постиженията на Хатшепсут, докато властвала по тези земи. Не пропуснахме и внушителния Карнакски храм, който прославя и увековечава наследството, оставено от фараоните. Съревнованието между тях е било толкова ожесточено, че не са пестяли нито средства, нито площ за своите каменни творения. Огромните монолитни колони и обелиски са били цветно украсени и съвършено изпипани до последния детайл! Днес издълбаните надписи и декорации са все още ясно различими. На места се виждат и умишлено изтрити символи - безмилостно заличени фараонски имена от техните наследници в израз на гневен и категоричен егоцентризъм. Всички тези паметници на културата са на възраст от две до пет хиляди години, а някои учени твърдят, че са от още по-далечни времена. Пустинята е успяла да ги съхрани в много добър вид и сега всички ние имаме възможност да се докоснем до тях. Усещането от съприкосновението с толкова мащабни и древни антики е наистина неописуемо.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах