сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Разходки из хонгконските улици

26.3.2010 г.

от Аспарух Камбуров

 от Аспарух Камбуров

 

Салваторе, по-бързо! Ще го изпуснем, а това знаеш какво означава! Натисни газта!

- Опитвам се, но тези улици - пусти да опустеят дано, не са като нашенските. Всичко е наопаки. Sacreblitto, гледай тези пешеходци как пресичат само!

- Така е, ти не знаеше ли, че тук движението е обратно, не е като вкъщи. У нас всички пътища водят към Рим, тук всички пътища водят навсякъде. Това е Хонг Конг - отваряй си очите на четири за пешеходците, както и за ей тези двуетажни автобуси и трамваи... карай внимателно!

- С тази скорост ще го изпуснем, Франческо!

- Нищо, той има предимство, знае града на пръсти. Бъди спокоен, ще го хванем довечера - виждаш ли онова възвишение в далечината? Вечер е претъпкано с туристи, които гледат прословутото светлинно шоу над града. Той ще бъде там, за да търси съкровището. Остави го, карай към летището да вземем Шефа.

. . .

Джеки Чан се разхождаше из хонгконгските улици и разглеждаше картата на града, вградена в ръчното му GPS устройство. Не че не беше пребродил на шир и длъж толкова пъти този неголям град, просто сега търсеше нещо... Нещо, което само съвременните спътникови технологии можеха да му осигурят - геосъкровище! Беше се включил в мрежата на търсачите на съкровища - www.geocaching.com, с едничката цел да разменя ценни документи със своя италиански приятел от разузнаването. Такива документи бяха скрити сега някъде в града, а приятелят му беше публикувал координатите на скривалището им в мрежата. Двамата ползваха този метод за размяна на ценна информация от няколко години, тъй като беше почти невъзможно да се направи връзката между тях. Беше сигурен и удобен метод, информацията в документите бе шифрована, така че другите търсачи на съкровища да не разберат нищо - все пак координатите на скривалищата са достъпни за всички регистрирали се на сайта.

Малкото GPS устройство показваше нанесените координати (22°15'38.99"N, 114° 9'25.59"E) някъде на Хълма - така се наричаше едно от любимите му места в Хонг Конг. Отгоре се виждаше целият град - остров Хонг Конг, полуостров Коулун, както и много от 235-те крайбрежни острова, върху които бе разположен. Предвид недалечното разстояние до целта му, той реши да тръгне по булевард „Натан роуд" до пристанището, откъдето с ферибот да мине тесния канал и да стигне остров Хонг Конг. Там, над стотиците небостъргачи, подслоняващи един от най-мощните световни финансови центрове, бе разположен хълмът Виктория. Колко пъти като дете си беше проправял пътя между хилядите туристи към парапета на наблюдателната платформа, за да се любува на светлинното шоу над града. Всяка вечер в 20:00 ч започва уникалното представление на открито, като актьорската роля се поема от всички небостъргачи в града - 106 от тях с височина над 180 метра, при което, под музикален съпровод небето и заливът се озаряват от неземна лазерна феерия. Той знаеше, че мястото е добре избрано - при толкова много туристи никой няма да обърне внимание на човек с GPS устройство, бродещ наоколо. С лека стъпка потегли към пристанището, когато чу близо до себе си силен италиански акцент:

- Салваторе, ето го! Хвани го!

Без да се колебае, той светкавично сви зад грозната жилищна сграда Мирадор Меншънс, проби си тичешком път през чернокожите емигранти и потъна в преминаващия двуетажен трамвай. Последното, което видя, бе как двама бели мъже се качват в черна кола и потеглят с мръсна газ след него.

. . .

- Признай си, Салваторе - изрече Шефа с басов глас, - ние нямаме такива мостове в Италия. Разбира се, и дума не може да става за сравнение с Венеция. Там всичко е толкова красиво, толкова романтично. Там всеки мост си има история, а какви велики фигури от Ренесанса та до наши дни са ги обхождали...

- Да, Шефе, но в пътеводителя пише, че Цинг Ма е най-дългият висящ автомобилен и железопътен мост в света - 1377 метра, с 6 платна и какво ли не. Впечатляващ е, виж до къде се вие...

- Така е, но аз предпочитам Рим, capito? И ми говори на „Вие"! Къде отиваме сега?

- Чан ще отиде на Хълма довечера - промълви Франческо. - откакто разшифровахме съобщенията им в Интернет вече можем да следим тези двама хитреци изкъсо. Там ще го хванем, при съкровището му!

- Добре - каза Шефа, - а сега карайте към Световния финансов център. Имам среща с управата на града. Времето за добър контрабанден бизнес е към своя край, 2047 година китайците ще добият абсолютен контрол над града и ще стане трудно. Засега държат само отбраната и външната политика, но не и финансите. Чакам пълна джонка с опиум оттук. Добре че са били тия опиумни войни навремето, та англичаните да заграбят града, хахаха...

. . .

Джеки Чан пъхна 10 хонгконгски долара в машината за билети, взе рестото от 2 и се качи на ферибота за остров Хонг Конг. Капитанът умело преодоля натоварения вечерен фериботен трафик в залива и го стовари във финансовия център на града - футуристично място с уникални градоустройствени решения, сред които издигането на тротоарните площи над нивото на улиците. По този начин пасажерите могат да преминават директно от фериботи или метростанции до луксозните небостъргачи, без да се налага да чакат на светофари, като ползата за градския трафик е безценна. Ето защо похитителите не забелязаха Джеки Чан, който премина спокойно на няколко метра над черната им лимузина в посока влакчето за Хълма - легендарно историческо транспортно съоръжение, извозващо пътници до стръмния връх от 1888 г. Междувременно италианците бяха оставили Шефа на необходимото място, и след като напразно почакаха известно време на пристанището, се отправиха по шосето към върха.

. . .

Джеки Чан се въртеше около мястото на съкровището, както му бе показвано на картата на GPS приемника. Намираше се в гората, близо до наблюдателната платформа. През дърветата вече прозираха лазерните лъчи, които небостъргачите излъчваха във вечерното небе и бяха приковали вниманието на многобройната публика. Шоуто щеше да продължи десетина минути, което време щеше да му е достатъчно необезпокоявано да изрови кутията с документи. Той локализира местонахождението с точност до метър - беше близо до голямо дърво, а по повърхността на земята личаха следи от скорошна работа. С издраскани ръце той достигна малката кутия на педя дълбочина, вдигна я и трескаво я отвори. В същия момент усети зад гърба си нечие присъствие. Обърна се - два силуета закриваха гледката към лазерната феерия:

- Покажи какво държиш! - каза нечий глас и единият силует бавно насочи към него револвер. Другият силует го заобиколи отзад. Беше клопка!

Джеки Чан се поколеба. Реши да приспи за момент вниманието на нападателите като спазва нарежданията им. Отвори кутията, откъдето изпадна сгънат на четири лист. Моментът бе решаващ. Разгърна го с намерение да атакува докато го връчва на нападателите.

Но какво бе учудването му, когато видя съдържанието!

Та това бе карта на римските улици, трето издание, 2010 г.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах