сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Легенди за страстта

21.12.2009 г.

Пътепис от Аспарух Камбуров

Не знам дали сценаристите на хубавия едноименен филм от 1995 година, с участието на Антъни Хопкинс, Брад Пит и Джулия Ормънд, са чували легендата за Тадж Махал. Честно казано, не съм сигурен че знаят къде се и намира, но при все това фактологични съвпадения между двете легенди не липсват. Във филмовата версия се разказва за баща, трима сина, и пленително красива жена - жена, която изправя на нож и променя съдбата на цяла фамилия. Подобна участ сполита и семейството на Шах Джахан - индийски владетел от династията на Великите Моголи. Неизбежното присъствие на фатална жена променя архитектурния облик на света завинаги.

Шах Джахан е покрусен, когато по време на раждането на четиринадесетото им дете, вярната му съпруга Мумтаз Махал напуска този свят. Според легендата последната й заръка е изграждането на гробница, която да бъде посещавана всяка година в деня на нейната смърт. Тези думи са достатъчни за инициирането на проект за великолепен мавзолей, чието строителство продължава цели 11 години и почти разорява империята. Самият Шах Джахан е предприемчив владетел, който на младини прави неуспешен опит чрез бунт да вземе властта от баща си, като впоследствие е пощаден. Изобщо в онези времена изправянето на бащи срещу синове в борба за власт е често срещано явление, при това навсякъде. По-интересно в случая е, че максимата „Всичко се връща" потвърждава своята абсолютна правота, а именно когато след години императорът бива свален от власт и затворен от собствения си син. Или както се казва, кръвта вода не става. Жестоката ирония се състои в това, че от крепостта затвор се открива великолепна гледка към Тадж Махал, която видният пленник съзерцава цели осем години, чак до смъртта си през 1666 година. Какво ли било чувството - странна смесица от гордост и печал, носталгия и жал... Безкрайни меланхолични разходки по красиви и самотни тераси, с вперен в далечината взор...

С вперен взор през 200 мм обектив се опитах да заснема описаната сцена от терасата на крепостта, по-известна като Форта на Агра. Агра е столицата на Великата империя на Моголите, която посетих през есента на 2009 година, на път от Гоа за Варанаси и Непал. Опитах да повървя малко в обувките на Шах Джахан и да поставя мислите си близо до неговите, но не успях. Сантименталност не изпитах, само искрено удивление от неговия шедьовър, и фотографска треска за различни гледни точки към него. Позната треска, която ме кара да обходя дадено място във всички измерения и да се наслаждавам в повече нюанси. Тадж Махал е там, където е, очакващ съзерцание и преклонение пред формата на съвършенството. Носещ наслада и увереност на посетилия го в безграничните човешки способности. Желая всекиму този шанс.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах