сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Грузия

15.10.2009 г.

от Люси Нишан

от Люси Нишан



Това е част от моята сбъдната детска мечта - пътуването до Армения. Тъй като границата между Турция и Армения е затворена, бях принудена да мина през Грузия. Нямах никакви очаквания за тази страна и единственото, което ме впечатляваше, беше кавказкият планински масив. Но аз не съм опитен планинар и шансът да докосна тази магическа планина беше почти нулев. Е, освен, ако този Антон, с когото се свързах преди да тръгна, не се окажеше наистина толкова пътешественик и авантюрист, колкото обещаваше...

Автобусът за Тбилиси закъснява с цял час. Никой нищо не ми казва, само ми правят успокоителни гримаси и току някой притича и поиска потвърждение, че съм за там. Накрая, пак с подтичване, някой ми подвиква „Айде!". Последвам го до малко, претъпкано бусче, от което мустакати чичковци ме гледат лакомо. Сядам и леко се гипсирам от обстановката - шумно, три езика, музика и вятър от климатика. Постепенно се унасям и не усещам кога неудобното возило ни докарва до границата. При турците всичко минава добре, но на грузинската граница трябва да се наредим на опашка за проверка на паспортите. Опашката представлява десетина човека с големи торби, които се бутат пред будката и забавят удивително иначе кратката процедура. Най-после всичко минава, натоварваме се на бусчето и аз пак тръгвам да се унасям...

Уви, не ми беше писано да спя оттук нататък. Неусетно тъмнината се прорязва от светла ивица и се очертава стабилна верига от тъмни хълмове. Зяпам, докато не се развиделява съвсем - зад улицата и следващите я жици се ширват огромни полета с насаждения, а зад тях следва неумолимо плътната верига от хълмове, гъсто обрасла с тъмнозелена растителност. Не се мяркат хора и сгради по протежение на цели километри! Тук-таме изниква стадо крави и чорлав кравар край тях. 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах