сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Норвежка есен

1.10.2009 г.

от Константина Василева

  




























В последните дни на август градусите обикновено тежат като презрели плодове и жегата мъчително кръстосва града. Но не и в Осло. Посрещнати от проливен дъжд на летището, с удовлетворение скачаме в автомобила и се отправяме към града. Рано привечер е време за ядене и вездесъщата сьомга, която ще опитаме в безброй варианти през предстоящата седмица, вече ни чака на масата наред с простичко въведение в лингвистичния кошмар, който тази страна представлява за новодошлите.

Маршрутът за следващия ден започва от парка на Slottet (Кралският дворец). Скромен по отношение на оранаменти и пищност той отразява напълно както близкото до природата чувство за естетика на норвежците, така и исторически подчинения им статут спрямо Дания и Швеция. До всички по-големи входове изпънати като оловни войници стоят бялоруси младежи в характерни униформи, които са единствения източник на цвят и живот на фона на твърде скромната за дворец сграда.

На другия край на пешеходната улица, започваща в полите на дворцовия комплекс обаче човек намира едно много по-ново творение на архитектурата, което грабва както вниманието, така и сърцата на живеещите в Осло- сградата на Операта. Открита едва през пролетта на 2008 Operahuset вече е органична част от живота на града, не само заради интереса към културните събития в нея, но и поради ролята й на любимо място за снимки и разходки, както на самите норвежци, така и на чуждестранните посетители на града. Замислена като огромно парче айзберг от архитектите на Snøhetta, операта действително навлиза по диагонал под морското равнище и с причудливи форми, заострени подобно на наклонени парчета лед се издига безупречно бяла над заобикалящия я пейзаж. Влизането в самата сграда е безплатно и човек може да види елегантно облечени посетители с чаша вино в ръка до групи гонещи се деца, които се пързалят по стъклените плоскости на сградата за ужас и забавление на родителите си.
По отношение на децата трябва да се спомене, че през седмицата заетите родители поверяват мъниците на бавачки, които за разлика от повечето си колеги в други страни държат децата навън в преобладаващата част от времето, разхождайки ги в специални колички за по 4 деца наведнъж. В Скандинавските държави е традиция малките да прекарват възможно най-много време под открито небе, включително и ...следобедния си сън. Навесът в двора е любимо място, така че не се изненадвайте, ако ваши познати от Осло или Копенхаген ви кажат към 15 часа „Ооо, бебето още спи. След малко ще изляза навън да го видя, само да си взема чадъра". Стига да е достатъчно сухо, студът не е проблем - това обяснява каления и здрав вид на повечето млади и възрастни хора, които ще видите да се разхождат по улиците пеш или на колело.

Като цяло разходката пеш е достатъчно ефективно средство за обхождане на по-голямата част от интересните обекти в града. Красив, спокоен и добре уреден, в централната си част Осло събира Кралския дворец, сградата на общината с мелодичния часовник, който звъни на всеки 15, 30 и 60 минути, операта, музеите на театъра, киното, изобразителното изкуство, историята и дизайна, и малко по на запад: историческия хълм, на който е основан града с крепостта Акерсхус (Akershus Festning). За наш късмет в събота има официален прием и редица господа с различни униформени рангове разговарят делово в единия ъгъл на двора, докато практично загърнали официалните си рокли с шлифери дами са образували кръг на отсрещната странна на каменния двор. Туристите спокойно се разхождат наоколо, защото скандинавското разбиране за властта е, че тя трябва да е в услуга на хората, а не изкуствено отделена с привилегии на една група спрямо друга. На излизане от това сравнително цветно събитие човек неизбежно се сблъсква с едно друго лице на Акерхус: каменната стена, пред която нацистки разстрел прекъсва живота на заемащите високи постове евреи през Втората световна война. От спокойната зеленина, в която е потънала, човек трудно може да се досети за кървавия отпечатък, оставен от историята. Следите от куршуми в стената обаче с каменна студенина свидетелстват за случилото се.

Иначе извън тези обекти на стандартен туристически интерес има множество места, разкриващи тайните на града, но без да се усети на живо, атмосферата им трудно може да се предаде с думи. Например всеки голям европейски град има своите емигрантски квартали, но в Осло територията на изток от гарата впечатлява по-силно от други подобни места - не толкова с някаква оригиналност, колкото с контраста от останалата част на града. Благодарение на необичайната подреденост, тишина и спокойствие на норвежката столица в сравнение с да речем оживения Копенхаген, емигрантският квартал с пълните си с хора тротоари, викове, шум, музика и живот изглежда като огромно цветно парче от пъзел, което сякаш е изпаднало от някоя друга кутия и рязко се различава от останалата картина.

Насред променадната площ един бар е изкарал разклатени масички, на които предимно работници и по-възрастни норвежци са си позволили да наредят халби с бира насред работния ден. Барманката на това „ Кафе Копенхаген" с мила усмивка изчаква да й поръчам на кошмарен двудневен норвежки и услужливо отделя няколко минути да ми обясни основните правила за произношение. Следващите няколко раунда бири надграждат урока по „норшк" с числа, думи за благодарност и лесни фрази за запознанство, които по-късно упорито тренирам. Като цяло макар и да изглеждат студени и некомуникативни, всички норвежци, които заговарям на случаен принцип с въпроси от посоки в града до произношение на думи и изрази, са изключително услужливи и у човек не остава и капка съмнение защо прослувутия скандинавски социален модел сработва толкова успешно вече повече от половин век.
Извън самата столица, частта от Норвегия която успявам да видя запазва същата атмосфера на северно спокойствие и странно съчетание на хармония с природата и търсена симетрия. В морския курорт Дробак почти всяка дървена къщичка може да бъде отличена не само по цвета, но и по декоративната си украса, която й придава живот и индивидуалност. Същевременно тази красота е заобиколена от непокътната природа, в чиито граници норвежците настъпват с внимание и неохотна намеса. Алеите в парковете, горските пътеки за разходка, езерата и местата за пикник показват, че за Норвегия границата човек-природа се спазва с уважение и почит към второто.

Освен в извънградските пространства култът към природата, натурализма и естествената красота на формите, може да бъде открит навсякъде из парковете на Осло и най-вече в перлата в короната им: парка Вигеланд. Кръстен на колоса на норвежката скулптура Гюстав Вигеланд, паркът-метафора за човешкия живот е дом на 212 бронзови и гранитни скулптури. Деца, младежи, влюбени двойки и старци изобразяват всичко, през което минаваме от детските игри и безгрижното юношество до всички красиви, чувствени, болезнени и насилствени лица на любовта, приятелството, скръбта и смъртта. Тежките и странни пропорции на фигурите създават впечатление за тромавост, но за заинтересованите, които решат да стигнат до закрития музей на скулптора, има потресаваща сетивата изненада. С лица, тела и движения толкова въздействащи, че трябва да се доближиш на сантиметър от камъка, за да се убедиш, че не са живи, магията Вигеланд остава задълго в спомените. Както и самият Осло! Hyggelig å mote deg, Norge*, за мен беше удоволствие!

 *Приятно ми е да се запознаем, Норвегия!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах