сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Приказки от хиляда и една нощ

28.7.2009 г.

от Аспарух Камбуров

Приказки от 1001 нощ

"Ден 1: Тръгнахме към 8:00 от Ерфуд, след като се сбогувах с колегите и се разплатих на рецепцията - 405 дирхама за бира (близо 60 лв). Поехме към Фес. Пътьом минахме покрай множество номади, разположили палатките си в плодородни долинки в Среден Атлас. Град Ифран е в швейцарски стил - високи червени покриви, чистота, езера - построен е от французи през 1930 г.. Тузарски университет (1995 г.). Във Фес спряхме при Bab Bou Jeloud, където са евтините хотели. Атакуваха ме faux guide отвсякъде..."

Така започват бележките ми за последните 2 седмици от общо тримесечния ми престой в Кралство Мароко, през който имах възможност да обиколя немалка част от тази вълшебна страна - както в рамките на пътешествието, така и изпълнявайки служебните си задължения. Последните обслужваха проект за добив на нефт и газ, и изискваха пътуване в различни части на Мароко.

Работата даваше възможност за близък контакт с местните хора - както с работниците, така и с жителите на селата, които попадаха в интересните за проучването зони. Населението в Мароко се разделя на две основни етнически групи - араби и бербери. Името „бербери", дадено от римляните, обхваща коренното население на Северна Африка, наричащо себе си „Амазих", или „свободни хора". Това не е еднородна етническа група - нейните представители са съчетание от етнически елементи, произлизащи от Сахара, Средиземноморието и Черна Африка. Обитаващи тези земи от 5000 г. пр. Хр., берберите нееднократно са устоявали на чуждоземен натиск, като отстъпват плодородните долини и се оттеглят в планините чак по време на арабското нашествие през VIII в. През следващите столетия арабите създават могъща държава, простираща се от Тимбукту (дн. Мали) до Севиля (Испания), със столица в далечния град Маракеш...

Ден 5: Ударно посетих римските руини на Волубилис и мавзолея на Мули Идрис - 300 дирхама! Скъпичко малко, но пък удобно и най-важното бързо. Grand taxi до Волубилис + М.И. - 4 часа общо. После направо ме върна на гарата в Мекнес, където влакът за Маракеш в 13:29 закъсняваше, благодарение на което успях да го хвана. Багажа си бях оставил в кафето на гарата, 20 дирхама. Можеше и направо в колата, ама айде... „Маракеш експрес" беше претъпкан, бая хора слязоха в Казабланка. Общо 7:30 ч. до Маракеш. Там, на гарата, имаше малко крамола докато накарам шофьора на таксито да си пусне таксиметъра, но успях. И така... Джемаа ел-Фна, в хотел точно до площада..."

Кой не чел като дете „Приказки от 1001 нощ", кой не е мечтал за магията на Ориента, за палати на мъдри султани и измамни везири, забранени хареми, вълшебства, магии... Пътешествие до Маракеш би заместило отминалите детски спомени с един истински допир до разказите на Шехеразада. Намиращ се на пътя на керваните от Черна Африка, градът от столетия е мястото за среща на различни култури и етноси на Африка. Столица и важен разпределителен пункт, в Маракеш спирали за почивка кервани от всички посоки. Централният площад „Джемаа ел-Фна" е съхранил частица от всеки минал оттук пътник, роб, мисионер, търговец. С времето мястото се превръща в огромна сцена на открито, където денонощно се подвизават змиеукротители, акробати, гадатели, разказвачи на приказки, огнегълтачи, фокусници, диви африкански ритми... Това културно богатство е наистина безценно, но лошо впечатление правят непрестанните искания на пари от туристите. Мнозина от тях, особено по-възрастни хора, се случваше да бъдат преследвани, дърпани, овиквани от изпълнителите, желаещи възнаграждение за труда си. Докато се усетя, бях въвлечен сред кръг от хора, бе ми окачена змия на врата и ми бяха прошепнати в ухото думи за успех, след което ми бе поискана сумата от 200 дирхама - равностойни на 30 лв. Типичната българска ловкост и монета от 10 дирхама помогнаха да се измъкна от ситуацията.
Контролирането на стратегическите маршрути на керваните от Черна Африка към Европа е предпоставка за концентрация на значителна власт и средства, благодарение на които се създава и богатата култура на Мароко. Всеизвестни са изключителните постижения на мавърската архитектура, дала облик на редица градове в Испания и Северна Африка. През Средновековието Мароко изнася за европейските дворове подправки, багрила, платове, килими, злато и сребро, а владетелите ѝ са добре известни и уважавани в целия свят. С идването на епохата на Великите географски открития и новите търговски маршрути значението на Мароко постепенно спада. Финален етап от този процес е влизането в границите на колониална Франция през 1912 г., под формата на протекторат. Легендарният Чуждестранен легион е използван за потушаване на недоволството на „свободните хора", берберите, чиито независими племена отстояват за пореден път опитите за покоряването им, използвайки естествената защита на Атласките планини...

Ден 7: Потеглих за връх Тубкал (най-високият връх на масива Висок Атлас, 4165 м - б.а.) към 10:00 ч. Първо се осведомих за времето в интернет клуб, щото тук (Маракеш - б.а.) беше нещо облачно. Даваха го хубаво, и...15+5 дирхама до с. Асни, 20 дирхама до с. Имлил. Цената на първият курс беше с пазарлък, а на втория - срещу 2 дирхама на faux guide. В Имлил купих вода и храна и 4:30 ч. до хижата, където бях към 17:00. Сега съм в стаята (нарове), къпан и очакващ вечеря - 50 дирхама + 69 дирхама нощувка + 10 дирхама душ - добре е. Багажа ми е в Маракеш (20 Dh). Утре - Attack with spell!!

Ден 8: В хижата, 5:30, цари оживление - подготовка за атака... 13:00 - обратно в хижата. В момента си чакам обяда и съм доста изтощен. А ме чакат 3 ч. път до Имлил. 19:35 - обратно в Маракеш."

Колониалният режим в Мароко донася редица ползи, типични за управлението на френските власти и в други държави. Залагането на френски тип образование и строежът на училища в новите градове, т.нар. Ville nouvelle, е причината към настоящия момент голям процент от населението да владее френски език. Постколониалният период се характеризира с отмяна на султаната и превръщането му в кралство. Културните традиции са запазени, в Мароко има голямо многообразие от най-различни музикални, филмови и кулинарни фестивали, привличащи изпълнители и посетители от цял свят. В страната е легално отглеждането в малки количества на индийски коноп, което е предпоставка за превръщането на страната през 60-те в рай за хипарите от цял свят. Дори днес, из медините на Фес, Марекеш, Танжер е нещо обичайно да срещнеш дилъри на хашиш и киф. По време на световноизвестния фестивал на Gnaoua World Music в Есауира, където навремето е живял цяла година и Джими Хендрикс, на крайбрежния булевард се предлагаха happy cakes (кексчета с хашиш) съвсем свободно...

Ден 10: Старт на фестивала. Сутринта Abdrahman (арабин, с когото се запознах на автогарата в Маракеш б.а.)) - ми помогна да се оправя в хаоса при намирането на автобус и ме разходи из града - на пристанището, по рампардите. После купихме риба и зеленчуци, които ни сготвиха в едно ресторантче. Към 19:00 отидох на феста, където дълго гледах залеза над Атлантическия океан. После започна музиката..."

На този фестивал почти успяха да ме оберат. Бях предупреден да си нося раницата отпред, но дори това едва помогна. Типичната тактика на миришещите на лепило хлапета е в групи от по 15-20 да се притискат в тълпата към някой турист и да пускат ръце из багажа му. Аз се отървах с изчезнало полупразно шише кола, но опитите да ми бъде измъкната камерата от ръцете доведе до счупване на един от бутоните ѝ. Все пак се измъкнах... отново благодарение на типичната българска ловкост.

Като цяло иначе хората са доста приятни и любезни, няма и помен от откритата враждебност към чужденците в други арабски държави (напр. Либия). В тълпите се срещат младежи с фланелки на Че Гевара, лист марихуана, Металика и пр. Животът е свободен. Мои колеги от Алжир и Либия са споделяли, че с радост биха се преместили в Мароко, стига стандартът да не беше малко по-висок. Колкото до мен, не бих казал, че е моето място за живеене. Но е определено място, към което ще се връщам отново и отново... Бих искал някой ден, на лист хартия, клатещ се върху гърба на бавно вървяща камила, да записвам думите:

Ден ?: Излизам от Загора, на гърба на кротко животинче. Преминавах покрай табела: Тимбукту - 52 дни. Впускам се по древните пътища на керваните от Мароко към Черна Африка. Напред..."

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах